Решение № 17178 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14302/2009 г.

ВАСI отделение27.12.2011 г.докладчик т Фани Найденова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 37 от 31.07.2009 г. по адм. д. № 4999/2008 г. по описа на Административен съд София - град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба на "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Никола Луи Мишел Треан, Решение № К 47-0369/30.04.2008 г. на началника на Митница София, в частта за лихвата за забава върху допълнително определения размер на ДДС, считано от датата на възникване на митническото задължение до окончателното погасяване на задължението. ОСЪЖДА Митница Столична да заплати на "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Никола Луи Мишел Треан, разноски за двете съдебни инстанции в размер на 455 ( четиристотин и петдесет и пет) лв. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 17178 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14302/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Никола Луи Мишел Треан, против Решение № 37 от 31.07.2009 г. по адм. д. № 4999/2008 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № К 47-0369/30.04.2008 г. на началника на Митница София в частта за лихвата за забава считано от датата на възникване на митническото задължение до окончателното погасяване на задължението - допълнително определен ДДС в размер на 3 305 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в противоречащ на материалния закон и необоснован извод за дължимост на законна лихва върху последващо определено задължение за ДДС при внос - от момента на подаване на митническата декларация за внос. Иска се отмяна на съдебното решение и на митническия акт и присъждане на направените разноски. Ответникът - Началникът на Митница Столична, чрез юрк. Попгеоргиева, оспорва жалбата. Твърди, че правилно първоинстанционният съд е потвърдил митническия акт в обжалваната част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима и основателна, поради следното: От данните по делото се установява, че по ЕАД № 07BG005003H000200/11.05.2007 гoд. "КУМЕРИО МЕД" АД е оформило под режим "освобождаване за крайно потребление" стоки - меден концентрат от Македония, при което митническото оформяне е било извършено въз основа на провизорна цена на стоките, определена от доставчика по провизорна фактура, подлежаща на последващи изменения, настъпващи след датата на вноса в резултат на промените на борсовите цени на продадените и вече внесени в страната стоки. Доставчикът е издал финална фактура и дружеството-вносител е уведомило митническите органи и ги е поканило да коригират, при нужда, митническата облагаема стойност. С процесното пред първоинстанционния съд решение на началника на Митница София, е определен допълнителен размер на ДДС и лихви, считано от подаване на описания ЕАД до окончателното изплащане на сумата. За да отхвърли жалбата на дружеството против митническия акт в обжалваната му част за начислените лихви за забава, административният съд е приел, че задължението за лихва като акцесорно следва съдбата на главното задължение и на датата на възникване на митническо задължение за внос/датата на подаване на ЕАД/ става изискуемо и задължението за плащане на ДДС като покана не е необходима, за да изпадне длъжникът в забава, защото падежът на задължението е законово определен. Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.

Цитирани разпоредби

1