Решение № 1681 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10025/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция за инвестиции (БАИ) против решение 9734 от 24.06.2024 г., постановено по адм. д. 8274/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалбата на Т. М. С. е отменена заповед РД-12-133/17.08.2023 г., с която е прекратено служебното правоотношение между страните на основание чл.106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и по частна жалба на изпълнителния директор на БАИ против определение 13945 от 06.08.2024 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение и определение като постановени в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната им и претендира присъждане на разноски, единствено за заплатена държавна такса. Ответникът Т. М. С., чрез процесуалния си представител, в писмени отговори, оспорва касационната и частната жалби. Моли обжалваното решение и определение да бъдат оставени в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и не изразява становище относно подадената частна жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната и частната жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя заповед РД-12-133/17.08.2023 г. на изпълняващия длъжността изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции при Министерство на иновациите и растежа, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради съкращаване на длъжността, е прекратено служебното правоотношение на Т. М. С. като държавен служител на длъжност главен юрисконсулт в дирекция Административно-правно обслужване в БАИ, ранг V-ти старши. С решението БАИ е осъдена да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Констатира, че предшестващия издаването на заповедта мотивиран доклад, изготвен от главния секретар на Агенцията, представляващ документ по чл. 14, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА) не съдържа фактическа и правна обосновка, която е необходима за преценка за законосъобразност, която следва да извърши административния орган при прилагане на предложената промяна в структурата на длъжностите от общата администрация на БАИ. Посочва, че предложението за трансформиране на длъжностите в структурата на Дирекция Административно правно обслужване чрез съкращаване на длъжността главен юрисконсулт и разкриване на нова длъжност счетоводител е необосновано с оглед факта, че предложената за съкращаване длъжност е единствената, отговаряща на изискванията на експертна длъжност с аналитични и/или контролни функции по смисъла на чл. 4, ал. 3 НПКДА, на която могат да бъдат възложени за изпълнение функциите, регламентирани в чл. 15, ал. 3, т. 2, т. 3, т .4, т. 5, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на БАИ в областта на правното обслужване. Сочи, че не става въпрос единствено за процесуално представителство по съдебни дела, до каквото се свеждат данните от анализа и ангажираните в съдебното производство доказателства, а за съществени функции на агенцията, които са свързани с изготвяне на правни анализи на действащото законодателство, изготвянето и съгласуването на договори, по които агенцията е страна, с участие в работни групи по отношение на правно-техническото оформяне на проекти на нормативни актове, разработени от специализираната администрация за привеждане на българското законодателство в съответствие с общоприетите стандарти на Европейския съюз и на международните организации, в които Република България членува. Констатира, че представената длъжностна характеристика за длъжността главен секретар на БАИ, включваща и процесуално представителство на Агенцията, а и значителна част от посочените функции не е достатъчна за да се санира допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила липса на фактическа и юридическа обоснованост на предложената промяна в структурата на длъжностите на общата администрация посредством съкращаване на заета длъжност, при наличие на три незаети длъжности в същата дирекция, две от които за по-продължителен период от време и то съответстващи на специфичната характеристика на новоразкритата експертна длъжност с технически функции. Приема, че заповедта за съкращаване на длъжността не е подчинена на легитимната цел на закона да се оптимизира дейността на БАИ и да се повиши ефективността в работата на администрацията. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Неправилен е изводът на съда, че при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като докладът по чл. 14, ал. 1 НПКДА не съдържа фактическа и правна обосновка, която е необходима за преценка за законосъобразност, която следва да извърши административния орган при прилагане на предложената промяна в структурата на длъжностите от общата администрация на БАИ. В случая първоинстанционният съд осъществява косвен съдебен контрол върху изготвеното ново щатно разписание, което не е предмет на съдебен контрол в настоящото производство. Извършен е и недопустим съдебен контрол относно целесъобразността на органа по назначаването да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни и разкриването на други длъжности, която преценка не подлежи на съдебен контрол. От доказателствата по делото е видно, че е налице писмен мотивиран доклад по чл. 14, ал. 1 НПКДА, въз основа на който е изменено длъжностното разписание, обосноваващо прекратяването на служебното правоотношение със служителката, поради което не може да се приеме, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта. Следва да се посочи, че нито в Закона за администрацията (ЗА), НПКДА и Устройствения правилник на агенцията няма изискване за съществуване на длъжността главен юрисконсулт, при положение, че в доклада се сочи, че обема на правно-нормативната дейност на БАИ е много малък. От представените по делото доказателства е видно, че за продължителен период от време длъжността главен юрисконсулт е вакантна, докато С. изпълнява длъжността главен секретар на БАИ, а и преди това, поради което изводът за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е незаконосъобразен и необоснован. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че безспорно е налице съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката. Напротив това е основния спорен въпрос, като в жалбата срещу оспорения административен акт са изложени твърдения, че липсва ново длъжностно щатно разписания към датата на връчване на заповедта, с което се обоснова противоречието на административния акт с материалния закон. Първоинстанционният съд не излага мотиви по съществото на спора, а именно дали спрямо държавния служител е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. съкращаване на длъжността. За да е законосъобразно прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. следва да е налице съкращаване на длъжността като същата да не съществува като нормативно определена позиция в щатното (длъжностното) разписание и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени в длъжностната характеристика. Съдът не прави съпоставка на длъжностните и поименни разписания, действащи преди и след прекратяване на служебното правоотношение на Т. С. и не прави фактически установявания и съответните правни изводи за наличието или липсата на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДС за прекратяване на служебното й правоотношение. В случая по делото не е приложена и длъжностната характеристика на старши експерт в дирекция Административно-правно обслужване, която е вакантна видно от приложеното по делото поименно щатно разписание, в сила от 21.08.2023 г. Именно при съпоставянето на тези длъжностни и поименни разписания може да бъде установено дали спрямо държавния служител са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител за прекратяване на служебното му правоотношение. В нарушение на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК съдът не проверява законосъобразността на акта на всички законови основания и в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК не са направени фактически установявания и не са изложени мотиви относно материалната законосъобразност на оспорената заповед. Липсата на фактически установявания и неизясняване на релевантни за спора факти, препятстват настоящата инстанция да упражни касационен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере относимите към спора доказателства, описани по-горе и в зависимост от направените фактически установявания да направи извод за материалната законосъобразност на административния акт. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като липсата на фактически установявания относно материалната законосъобразност на акта и липсата на мотиви в тази насока е пречка касационната инстанция да осъществи контрол за законосъобразност на обжалваното решение и да се произнесе по съществото на спора. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне на Административен съд София - град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. Предвид изхода на спора обжалваното определение 13945 от 06.08.2024 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на изпълнителния директор на БАИ за изменение на решението в частта за разноските също следва да се отмени. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски в настоящото производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,