Решение № 17292 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7430/2011 г.

Решение № 17292 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7430/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Сливен, против решение № 29 от 15.04.2011 г. по адм. дело № 33 по описа за 2011 г. на Административен съд - Сливен в частта, с която е отменено издаденото от касатора решение № 21/14.12.2010 г. и преписката е върната за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Развитите съображения за пороци на съдебното решение релевират материалноправни нарушения като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Минка Иванова Иванова от гр. Нова Загора, обл. Сливен, е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Сливен е решение № 21 от 14.12.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Сливен, отхвърлящо жалбата на Минка Иванова Иванова от гр. Нова Загора, обл. Сливен, против разпореждане № 5002225854 от 03.08.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта за определения размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката. За да уважи жалбата, Административен съд - Сливен законосъобразно е приел, че издадената заповед от Община Нова Загора за прекратяване на трудовото правоотношение с Минка Иванова Иванова, считано от 10.06.2004 г., не е произвела действие поради ползвания от служителката платен отпуск за временна неработоспособност по същото време. Периодът на ползвания отпуск за временна неработоспособност от 10.06.2004 г. до 03.02.2005 г. се зачита за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО. При определяне на индивидуалния коефициент за период, през който лицето е ползвало отпуск поради временна неработоспособност и е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване, се взема предвид доходът, от който е изчислено обезщетението. Изложените в касационната жалба съображения за материалноправни нарушения са неоснователни. Административен съд - Сливен е приложил правилно разпоредбите на на 70а, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване и § 87, ал. 1 - 3 от преходните и заключителни разпоредби на същия кодекс. Разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от КСО (редакция - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) е предвиждала задължение за внасяне на осигурителни вноски за фонд "Пенсии" върху паричното обезщетение за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане, които се зачитат за трудов стаж. В тези случаи осигурителната вноска е в размер, равен на частта, която се дължи от работодателя и се внася само от него. От 01.01.2002 г. изменената разпоредба на чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО, действаща и към настоящия момент, предвижда времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност да се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. С преходната разпоредба на § 87 от преходните и заключителни разпоредби на КСО (ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) действието на отменената разпоредба на чл. 9, ал. 5 от КСО (ДВ, бр. 110 от 1999 г.), създаваща задължение за внасяне на осигурителни вноски за фонд "Пенсии" върху паричното обезщетение за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане, е удължено до 31.12.2004 г. На основание алинея 2 на § 87 за времето от 01.01.2000 г. до 31.12.2004 г. за осигурителен стаж се зачитат периодите на временна неработоспособност и бременност и раждане, през които е получавано парично обезщетение, върху което са дължими или внесени осигурителни вноски по ал. 1. С алинея 3 на § 87 изрично е предвидено размерът на обезщетението за временна неработоспособност, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски през времето от 01.01.2000 г. до 31.12.2004 г., да се взема предвид при отпускане на пенсии. В разглеждания случай е установено, че Минка Иванова Иванова е работила в Община Нова Загора, която е издала заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 238, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда, считано от 10.06.2004 г. Към тази дата служителката е била в отпуск за временна неработоспособност въз основа на болничен лист серия А 2001, № 12273343. Ползването на платени отпуски за временна неработоспособност е продължило до 03.02.2005 г., като действията по изплащане на парични обезщетения по 9 бр. болнични листове обективират волеизявлението на работодателя за отлагане действието на заповедта от 10.06.2004 г. В противен случай правото на осигуреното лице на парично обезщетение за временна неработоспособност би се преклудирало с изтичането на 75 календарни дни, считано от 10.06.2004 г., съгласно чл. 42, ал. 1 от КСО (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г.). С писмо изх. № 145/06.01.2005 г. директорът на РУСО - Сливен е съобщил на кмета на Община Нова Загора, че болничните листове на Минка Иванова са правомерни и подлежат на изплащане, в т. ч. последният, издаден след ЕР на СТЕЛК - Бургас. Времето от 10.06.2004 г. до 03.02.2005 г., през което ответницата по касация е ползвала платен отпуск за временна неработоспособност и е получавала парични обезщетения за сметка на ДОО, се зачита за осигурителен стаж на основание § 87, ал. 2 от ПЗР на КСО и чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО. Осигурителните вноски за фонд "Пенсии" върху изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност от 10.06.2004 г. до 31.12.2004 г. са дължими от работодателя в размер, равен на частта, която се дължи и се внася само от него. Размерът на осигурителния доход при пенсиониране се определя съобразно правилото на § 87, ал. 3 от ПЗР на КСО и възлиза на тази част от изплатеното обезщетение, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски от работодателя. При определяне на индивидуален коефициент въз основа на базисен период, включващ времето на отпуск поради временна неработоспособност, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване, се прилага специалната разпоредба на чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО. Оспорените административни актове са незаконосъобразни в оспорената част за определения размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и като ги е отменил, Административен съд - Сливен е постановил правилно решение. Обжалваното съдебно решение е правилно и в частта, с която на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката е изпратена на административния орган за решаване на въпроса съобразно дадените задължителни указания. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което постановеното от Административен съд - Сливен решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,