Решение № 577 от 16.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1731/2013 г.

Решение № 577 от 16.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1731/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по изготвено лично от осъдения Б. В. В. искане /озаглавено жалба/ за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 170 от 18.02.2013 г. постановена по НОХ дело № 1882/2012 г. на Сливенския районен съд. От осъдения се поддържат оплаквания за допуснати нарушения, които се основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като се излагат съображения, че не са преценени ниската стойност на предмета на деянията, включени в състава на престъплението и процесуалното му поведение и това е довело до явно несправедливо завишаване по размер на наказанието. По същество се иска присъдата да бъде изменена и наказанието намалено по размер. В съдебно заседание лично и чрез служебно назначения си защитник поддържа искането на изложеното в него основание. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е процесуално допустимо, а по същество е неоснователно Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 170 от 18.02.2013 г., постановена по НОХ дело № 1882/2012 г. Сливенският районен съд е признал подсъдимия Б. В. В. за виновен в това, че в периода от началото на месец февруари 2012 г. до 28.03.2012 г. в селата Т., К. и Б., [община], в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, след предварителен сговор и в различно съучастие с подсъдимите С. Б. С., К. В. Н., А. Т. С., Д. М. Ю. и Н. Б. С., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство извършил тринадесет кражби на чуждо движимо имущество на обща стойност 1082.54 лв., поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, чл. 26 и чл. 54 от НК му е определил наказание от шест години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил с една трета и е постановил наказанието от четири години лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата съдът е признал за виновни и осъдил и подсъдимите А. Т. С., Д. М. Ю., К. В. Н., Н. Б. С. и С. Б. С. Съдът се е произнесъл по предявените граждански искове. С въззивно решение № 55 от 22.05.2013 г. постановено по ВНОХ дело № 188/2013 г. Сливенският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок, от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Оплакването за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, което се мотивира с неправилна оценка на относителната тежест на процесуалното му поведение и на стойността на предмета на отделните деяния, включени в престъплението, като обстоятелства от значение за определяне размера на наказанието, е неоснователно. Изложените съображения, че съдът без основание не е отчел тези обстоятелства и е отказал да индивидуализира наказанието при условията на чл. 58, ал. 4 от НК, под минимума, предвиден в нормата на чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК не намират опора в данните по делото и разпоредбите на закона, определящи правилата за индивидуализация на наказанието. Наложеното с присъдата наказание е определено в рамките на закона, предвидени за престъплението, в съответствие с процесуалния ред, по който делото е решено, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 от НК. Въззивната инстанция при цялостната проверка на правилността на обжалваната присъда с единствено релевирано оплакване за явна несправедливост на наказанието, мотивирано е приела, че липсват основания за коригирането му. Принципите за законосъобразност и справедливост на наказанието, налагащи върху подсъдимия да бъде упражнен такъв обем наказателна принуда, който от една страна да не надхвърля необходимото за неговото поправяне и превъзпитание, а от друга страна да не създава в дееца и другите членове на обществото чувство за ненаказуемост, по делото не са нарушени. При признатите изцяло от подсъдимия факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, за които в досъдебното производство по реда на НПК са събрани достатъчно подкрепящи ги доказателства и приложения материален закон, наказанието от четири години лишаване от свобода не е явно несправедливо завишено. Индивидуализирано е в рамките на закона, предвидени за престъплението, като точно е преценена относителната тежест на обстоятелствата по чл. 54 от НК, в това число и тези, на които осъденият основава искането си за намаляването му. За да определи наказание в този размер съдът е подложил на анализ всички обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи и отекчаващи наказателната отговорност на дееца. Не са превратно оценени данните за степента на обществената опасност на деянието, в какъвто смисъл е оплакването на осъдения. Деяния от вида на инкриминираното по начало са с висока степен на обществена опасност, защото се посяга на имущество на беззащитни лица, живеещи в малки населени места, които не са в състояние да опазят вещите си, а нерядко здравето и живота си. Размерът на предмета на престъплението е само един от характеризиращите деянието признаци. Освен своята икономическа стойност, с оглед характера и степента на засягане на имуществените отношения, предмет на защита с престъплението, те в немалка степен влияят и върху емоционалната сфера на пострадалите, който са принудени да живеят в състояние на страх, несигурност и безсилие да запазят себе си и имуществото, което са събирали нерядко през целия си съзнателен живот. Точен е направеният по делото извод, че конкретно извършеното не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната, като дори би могло да се приеме, че е завишена с оглед начина на извършване на отделните деяния, след предварително сговаряне и в различно съучастие, чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на технически средства. Общата стойност на предмета на престъплението е 1082 лв. и не може да се приеме за "малка кражба", в какъвто смисъл е доводът на осъдения и от там да се прецени като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при наличието на което и най-лекото предвидено за престъплението наказание би се явило несъразмерно тежко. Не са преценени превратно и данните за степента на обществената опасност на дееца, в това число и процесуалното му поведение, на което осъденият в настоящата инстанция основана искането си за намаляване на наказанието по размер. По делото е установено и прието, че той е основен инициатор на деянията, като в престъпната си дейност е увлякъл непълнолетни лица и такива с необременено съдебно минало. Процесуалното му поведение в съдебната фаза на процеса, с признаване изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието да не се събират доказателства за тях, е предопределило рамките, в които може да бъде индивидуализирано наказанието, а именно чрез намаляването му до определените в НК параметри. То не може повторно да се преценява като смекчаващо наказателното положение, а още по-малко като изключително смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, доколкото не е оказало решаващо значение за доказване авторството в досъдебната фаза на процеса. Един от съучастниците му при последната кражба е задържан от лицата охраняващи имота, в който е проникнато, като той е посочил останалите, както и извършените други кражби с негово участие. Налице е протокол за доброволно предаване на две отнети вещи /л. 50 от досъд. производство/, но това е станало след като полицейските органи са предприели действия по разкриване на извършителите на деянията по постъпилите многобройните заявителни материали на пострадалите. Поведението му има по-скоро декларативен характер, целящ смекчаване на наказателното положение и не обхваща критерия за критично отношение към извършеното, защото в значителната си част собствениците на отнетото имущество не са обезщетени за липсващите вещи и повреденото имущество. Освен чрез своето процесуално поведение, деецът се характеризира и чрез извършеното деяние. В продължение на период от два месеца подсъдимият в различно съучастие с още пет подсъдими, единият от които непълнолетен, е участват в извършването на тринадесет кражби от навеси, гаражи и други постройки в дворните места на свои съселяни и на жители в други две съседни села. Проявил е престъпната упоритост при набавяне на средства за задоволяване на нуждите си, както и изключителна дързост, като част от кражбите е извършвал през деня, а в някои от случаите пострадалите си били в домовете си или в близост до тях. Личната му обществена опасност е завишена и предвид проявеното престъпно упорито незачитане на чуждото имущество, извод за което са данните в приложеното свидетелство за съдимост. Подсъдимият е само на двадесет навършени години, а има пет влязли в сила присъди, всички за престъпни посегателства против собствеността от същите населени места, някои за множество кражби. Деянията е извършил една година след влизане в сила на две други присъди, с които са му наложени ефективни наказания лишаване от свобода и в изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на наказание три месеца лишаване от свобода по трета присъда. Очевидно налаганите му наказания не са се оказали достатъчни за поправянето и превъзпитанието му, с оглед постигане целите по чл. 36 от НК. При тази престъпна упоритост и степента на обществената опасност на конкретно извършеното деяние, намаляването на наказанието до размера, който се иска от осъдения би било проява на неоправдан либерализъм. За да му се отнеме възможността да върши престъпления и да се превъзпита към спазване на установения в страната правов реда следва да бъде изолиран в местата за изтърпяване наказание лишаване от свобода за приетия период от време. Ефективното изтърпяване на наказание в този размер е необходимо и с оглед оказване на предупредително въздействие върху останалите членове на обществото и за мотивирането им към въздържане от подобни деяния. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлата в сила присъда № 170 от18.02.2013 г. по НОХ дело № 1882/2012 г. на Сливенския районен съд не са допуснати поддържаните от осъдения Б. В. В. нарушения и като неоснователно искането му за възобновяване на наказателното дело следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл