Решение № 525 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14476/2016 г.

Решение № 525 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14476/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Ц. Х. Ц. от с. С., общ. И., чрез адв. Т., срещу решение № 318 от 27.10.2016 г., по адм. дело № 708/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т. (АСВТ), в частта, в която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № Р-04001514002173-091-001 от 17.06.2015 г., издаден от Й. И. Д. - началник сектор, възложител на ревизията, и П. Г. И. - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта му потвърдена с решение № 385 от 17.09.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че РА е нищожен, защото е издаден в нарушение на чл. 118, ал. 2 ДОПК и е издаден от лице, което не е компетентно, тъй като не е от посочените лица в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). Счита, че неправилно му е определено началното салдо към 01.01.2007 г., тъй като към тази дата е разполагал с лични спестявания в размер на 15 000 лв. Твърди, че съдът неправилно не е взел предвид получената от него сума в размер на 65 000 лв., тъй като от представените по делото доказателства се установява, че през 2011 г. е получил дарение в размер на 65 000 лв. от П. Ч.. В касационната жалба са изложени твърдения, че в приходната част на паричния поток за 2011 г. следва да се вземе предвид сумата от 4 000 лв. за продажба на лек автомобил "Р. М.", а не сумата от 400 лв., както неправилно е приел АСВТ. Счита, че в паричните потоци не следва да се включват разходите за дейността, чийто размер е регламентиран в чл. 29 ЗДДФЛ, като излага и съображения, че разходите извършени за стопанска дейност не са лични разходи. Касаторът твърди, че установените задължения за ЗОВ за 2011 г., следва да бъдат отменени, защото приходните органи не са доказали, че определеният недостиг е в резултат на трудова дейност. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част, като РА бъде прогласен за нищожен или алтернативно РА да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Р., оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 130 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна поради следното: Предмет на спора пред административният съд е бил РА № Р-04001514002173-091-001 от 17.06.2015 г., издаден от Й. И. Д. - началник сектор, възложител на ревизията, и П. Г. И. - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта му потвърдена с решение № 385 от 17.09.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с която на ревизираното лице са определени задължения за данък по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2007 г. в размер на 46.28 лв. и лихви в размер на 36.55 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 404.95 лв. и лихви в размер на 258.76 лв., за 2009 г. в размер на 699.99 лв. и лихви в размер на 368.15 лв., за 2010 г. в размер на 337.50 лв. и лихви в размер на 142.57 лв., за 2011 г. в размер на 5 369.26 лв. и лихви в размер на 1 710.29 лв., за 2012 г. в размер на 635.26 лв. и лихви в размер на 137.57 лв.; както и допълнително определените задължения за вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице за 2007 г. в размер на 840.20 лв. и лихви в размер на 1 175.59 лв., за 2008 г. в размер на 1 237.35 лв. и лихви в размер на 1 372.20 лв., за 2009 г. в размер на 1 679.95 лв. и лихви в размер на 1 429.18 лв., за 2010 г. в размер на 806.40 лв. и лихви в размер на 603 лв., за 2011 г. в размер на 4 272 лв. и лихви в размер на 1 791.99 лв., за 2012 г. в размер на 1 523.93 лв. и лихви в размер на 439.29 лв.; и вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за 2007 г. в размер на 221.59 лв. и лихви в размер на 192.73 лв., за 2008 г. в размер на 337.46 лв. и лихви в размер на 236.37 лв., за 2009 г. в размер на 528.39 лв. и лихви в размер на 357.85 лв., за 2010 г. в размер на 201.60 лв. и лихви в размер на 202.14 лв., за 2011 г. в размер на 1 718.40 лв. и лихви в размер на 644.52 лв., за 2012 г. в размер на 483.31 лв. и лихви в размер на 179.80 лв. С първоинстанционното решение съдът е отменил процесния РА, в частта в която на Ц. Х. Ц., са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2012 г. в размер над 592.11 лв. и лихва над 128.23 лв.; за вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице за 2007 г. в размер на 840.20 лв. и лихви в размер на 1 175.59 лв., за 2008 г. в размер на 1 237.35 лв. и лихви в размер на 1 372.20 лв., за 2009 г. в размер на 1 679.95 лв. и лихви в размер на 1 429.18 лв., за 2010 г. в размер на 806.40 лв. и лихви в размер на 603 лв., за 2011 г. в размер над 3 738 лв. и лихва в размер над 1 445.12 лв., за 2012 г. в размер над 1 420.43 лв. и лихва в размер над 307.58 лв.; за вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за 2007 г. в размер на 221.59 лв. и лихви в размер на 192.73 лв., за 2008 г. в размер на 337.46 лв. и лихви в размер на 236.37 лв., за 2009 г. в размер на 528.39 лв. и лихви в размер на 357.85 лв., за 2010 г. в размер на 201.60 лв. и лихви в размер на 202.14 лв., за 2011 г. в размер над 1 680 лв. и лихва в размер над 536.08 лв., за 2012 г. в размер над 638.40 лв. и лихва в размер над 138.25 лв. и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице в останалата й част, като Ц. е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 960.58 лв., а Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на Ц. Х. Ц. сумата от 1 169.76 лв., представляваща разноски по делото. Предмет на настоящият спор е първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Спорният РА е издаден в резултат на повторна ревизия на Ц. Ц., възложена във връзка с решение 420 от 27.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново, с което по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК изцяло е отменен РА № 151400763 от 24.07.2014 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП - гр. В. Търново (първата ревизия е възложена със ЗВР № 1302886 от 08.11.2013 г., връчена на 05.12.2013 г.) и преписката е върната със задължителни указания за издаване на нов РА. Приходните органи са извършили проверка и анализ на движението на паричните средства на задълженото лице, всички доходи и всички разходи, доходи от трудови правоотношения и други доходи, подлежащи на деклариране, имуществено състояние и получени и предоставени заеми/ дарения. В приходната част на всички парични потоци, са включени приходи от доходи от стопанска дейност. В паричния поток за 2009 г. е включен и доход и продажба на МПС. В паричния поток за 2011 г. е включен и доход от "Ф. Н." ЕООД. В разходната част са включени обичайния размер на разходите за живот, определени по данни на НСИ, разходи за МТЕЛ, ЧЕЗ и ВИК. Въз основа на събраните доказателства органите по приходите са приели, че за ревизираното лице са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, т. 2 - налице са данни за укрити приходи или доходи и т. 7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Пред административния съд са изслушани Съдебно-оценителна икономическа експертиза (СОИЕ), Съдебно- икономическа експертиза (СИЕ) и допълнителна СИЕ и са изслушани свидетелски показания. За да постанови решението в обжалваната част, първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства и въз основа на тях е приел, че по отношение на ревизираното лице са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ЗДДФЛ. Съдът не е кредитирал свидетелските показания на П. Л. Ч. и на С. Н. П., с която ревизираното лице живее във фактическо съжителство, че ревизираното лице е получило дарение от Ч. през 2011 г., тъй като по делото не са представени достатъчно доказателства в тази насока, а от свидетелските показания на дарителя не става ясно с каква цел е дадено дарението. По отношение на продаденото през 2009 г. МПС, съдът е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях е приел, че същото е продадено за сумата от 400 лв., а не за сумата от 4 000 лв., каквито са твърденията на ревизираното лице. АСВТ е приел, че началното салдо на задълженото лице към 01.01.2007 г. е 0.00 лв., тъй като твърденията на Ц., че същото е било в размер на 15 000 лв. не са доказани. По делото не е било спорно, че от 2007 г. до 2012 г. задълженото лице е регистрирано в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури като физическо лице, извършващо стопански риболов. Ц. не е декларирал доходи от стопанската си дейност, но е подавал декларации за произход на рибата. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по СОИЕ и въз основа на него е установил размера на получените парични средства от продажбата на риба, съобразно Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. По отношение на нормативно признатите разходи за стопанска дейност по чл. 29 ЗДДФЛ, АСВТ е приел, че подхода на приходните органи е правилен и правилно от установените приходи от продажба на риба са приспаднати нормативно регламентираните разходи за дейността. По отношение на разходите за стопанска дейност на Ц., съдът е приел, че правилно са третирани като негови лични разходи. По отношение на разходите за живот и издръжка съдът е кредитирал заключението на вещото лице по СИЕ, в което е съобразен годишният паричен разход средно на лице по данни от НСИ за област П., където се намира центърът на жизнените интереси на Ц.. Въз основа на гореизложеното АСВТ е кредитирал допълнителната СИЕ, от която се установява, че превишението на разходите над приходите е както следва: 2 033.41 лв. за 2007 г., 3 091.10 лв. за 2008 г., 6 636.53 лв. за 2009 г., 1 771.68 лв. за 2010 г., 52 888.66 лв. за 2011 г. Събирайки посочените доходи с недоказан произход и тези от друга стопанска дейност, експертизата (л. 204 от делото) е изчислила годишната данъчна основа за облагане, както следва: 3 841.04 лв. за 2007 г. (по РА - 2 631.41 лв.), 5 803.21 лв. за 2008 г. (по РА 4 098.60 лв.), 9 348.64 лв. за 2009 г. (по РА 7 286.36 лв.), 4 483.79 лв. за 2010 г. (по РА 3 374.96 лв.), 54 350.47 лв. за 2011 г. (по РА 53 692.60 лв.) и за 5 921.11 лв. за 2012 г. (по РА 6 491.05 лв.). Тъй като допълнителната СИЕ е определила по-висок размер на годишните данъчни основи за всички данъчни периоди с изключение на 2012 г., съдът се е позовал на нормата на чл. 160, ал. 5 ДОПК и посочил, че жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена, като дължимият от ревизираното лице данък, ведно с лихвите за просрочие, следва да остани този, определен с РА. За 2012 г. съдът е определил облагаемия доход само от източник - друга стопанска дейност, в размер на 7 979.94 лв., като е приспаднал дължимите по смисъла на чл. 124а ДОПК ЗОВ и е приел, че годишната данъчна основа за облагане възлиза на 5 921.11 лв., респективно данъкът по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за довнасяне е в размер на 592.11 лв. и лихвата за просрочие за периода от 01.05.2013 г. до 17.06.2015 г. в размер на 128.23 лв. и е потвърдил РА до този размер. По отношение на определените задължения за ЗОВ след 15.02.2011 г., АСВТ е приел, че нормата на чл. 124а ДОПК намира приложение и предпоставките за определяне на ЗОВ - ДОО и ЗО са доказани, като е посочен и установен източникът на доходите - от друга стопанска дейност (стопански риболов). Определените с РА задължения са коригирани съобразно заключението на СИЕ, според което за 2011 г. ДОО за довнасяне е 3 738 лв. и лихва за ДОО - 1 445,12 лв., ЗО за довнасяне 1 680 лв. и лихва 536.08 лв., за 2012 г. допълнителни задължения за ДОО 1 420.43 лв., лихва ДОО - 307.58 лв. и допълнително ЗО - 638.40 лв. и лихва ЗО - 138.25 лв., поради което РА е потвърден до посочените размери и жалбата на ревизираното лице е отхвърлена в посочената част. Решението в обжалваната част е правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че РА е нищожен. Същият не е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ДОПК. В Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на Първа и Втора колегия по Тълкувателно дело № 10 по описа за 2016 г. е посочено, че ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Първоинстанционният е обсъдил поотделно и в съвкупност всички представени доказателства и въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи. АСВТ правилно е приел, че началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2007 г. е било в размер на 0.00 лв. По делото не са представени никакви доказателства, които да опровергаят констатациите на приходните органи. Само въз основа на твърдението на задълженото лице, че към тази дата е разполагало с лични спестявания в размер на 15 000 лв. не може да се установи, че същият действително е разполагал с посочената сума. Обосновано на събраните по делото гласни и писмени доказателства, АСВТ правилно е приел, че не се доказва и получаването през 2011 г. на дарение в размер на 65 000 лв. от П. Ч.. Освен, че дарителят не е успял да се сети точно за какво е направил дарението, то същото е и житейски неоправдано. Освен това разпитаният свидетел първоначално е заявил, че сумата е дадена на заем, а в последствие се е поправил, че е дарил сумата. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по отношение на спорното дарение, които напълно се споделят и от настоящият състав. АСВТ правилно не е уважил претенцията на ревизираното лице за доход от 4 000 лв. от продажбата на лек автомобил "Р. М.". По време на ревизията е представен нотариално заверения договор, в който е посочена сума от 400 лв. Същият е представен във връзка с продажбата на автомобила в КАТ и О. П.. По време на ревизията и на съдебното производство касаторът не е представил други доказателства, които да опровергаят това обстоятелство. По делото не е било спорно, че от 2007 г. до 2012 г. ревизираното лице е регистриран в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури като физическо лице, извършващо стопански риболов. Ц. не е декларирал доходи от стопанската си дейност, но от подадените декларации за произход на рибата се установяват количествата улов, въз основа на които са намерени и приходите. По искане на Ц. е изслушана СОИЕ. Вещото лице е определило пазарните цени на отделните видове риба по изискванията на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. По този начин са изчислени приходите от продажбата на отделните видове риба за всеки от ревизираните периоди. Неоснователно е оплакването на задълженото лице по отношение на включените от приходните органи нормативно признати разходи за стопанска дейност по чл. 29 ЗДДФЛ. Освен това от страна на задълженото лице не са представени никакви доказателства за реално извършени и документално обосновани разходи за дейността си по рибното стопанство. Съдът след анализ на приложимите правни норми правилно е определил за законосъобразен подхода на приходния орган. Правилно от установените приходи от продажба на риба са приспаднати нормативно регламентираните разходи за дейността. Неоснователно е и оплакването на касатора, че разходите му за стопанска дейност неправилно са третирани като негови лични разходи. Това не е така, защото Ц. действа като физическо лице, което не е търговец по смисъла на ТЗ. Същият не е регистриран и като земеделски производител, поради което доказано извършените от него разходи не следва да бъдат игнорирани. Неоснователни са възраженията и относно определените с РА задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за периода 15.02.2011 г. до 31.12.2012 г. АСВТ правилно е приел, че предпоставките за определяне на ЗОВ - ДОО и ЗО са доказани, като правилно е посочил и източникът на доходите - от друга стопанска дейност (стопански риболов). В тази насока съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице по СИЕ по отношения на размера на задълженията за ЗОВ. Първоинстанционото съдебно решение, в обжалваната част не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 847.50 лв. за тази инстанция, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение