Решение № 1910 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12002/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Касационният жалбоподател Мери-Заро Трейд ЕООД чрез адв. И. Иванов е недоволен от Решение 18218 от 28.09.2024г. по адм.д. 11619/2023г. по описа на Административен съд София, с което е отхвърлена жалба против предписания, основани на чл.404 ал.1 т.1 и т.12 КТ,по т.5,6,7 и 8 обективирани в Протокол за извършена проверка изх. ПР 2336250/14.11.2023г. на Дирекция Инспекция по труда София и осъден да заплати на Дирекция Инспекция по труда - София разноски по делото. В жалбата са изложени оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационно основание по чл. 209, т. 3 пред. 1 и 2 от АПК. Изложените твърдения са в насока,че подобен вид правоотношения са от компетентността на гражданския съд по реда за решаване на трудови спорове- чл.360 КТ. Ответникът Дирекция Инспекция по труда София, редовно призован, се представлява от юриск.Бонева, ,като счита касационната жалба за неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд София град по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 405 КТ, е оспорената от касатора принудителна административна мярка (ПАМ), наложена на ЕООД Мери-Заро Трейд , издадена от контролните органи на Дирекция инспекция по труда София и представляваща предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка изх. ПР 2336250/14.11.2023г. на основание чл.404 ал.1 т.1 и т.12 КТ, по т.5 до т.8 от същия ,които са следните: 1) В нарушение на чл.128, т.1 във вр. с т.2 КТ, работодателят не е начислил в пълен размер във ведомостите за заплати и съответно не е изплатил на работника И. уговореното трудово възнаграждение за периода м. януари м. август 2023г.; В нарушение на чл.264 КТ, работодателят не е начислил и не е заплатил на работника за работа на официални празници през м. април 14.04.2023г. (Велики Петък), 17.04.2023г. (Възкресение Христово); през м. май 24.05.2023г. (ден на Светите Кирил и Методий) според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото й възнаграждение.; Работодателят не е определил в пълен размер и не е заплатил на Д. И. парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето което се признава за трудов стаж, в нарушение на чл.224, ал.1 във вр. с чл.228, ал.3 КТ. От фактическа страна по делото се е установило, че на 28.01.2023г. е бил сключен трудов договор с 55 между Мери Заро Трейд ЕООД като работодател и Д. Б. И. изпълнител, с правно основание чл.114 ал.1, т.1 КТ. Страните са се съгласили работникът да изпълнява длъжността Продавач консултант с място на работа в гр.София, ул.Странджа 98-100. В договора е определено работно време 8 (осем) часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780 (седемстотин и осемдесет) лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит при този работодател в размер 0.06% за всяка година. Уговорен е и размер на платен годишен отпуск по чл.155 КТ 20 работни дни. Трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, за което по делото е представена Заповед 011/01.09.2023г. и Молба от работника Д. И. от 31.08.2023г. Съдът е потвърдил предписанията на Дирекция инспекция по труда, като обосновал мотивите си с разпоредбата на чл.404, т.12 от КТ и не приел твърденията в жалбата, че при прекратени правоотношения между работодател и работник/служител, не следва да бъде начислявана и изплащана разлика в трудово правоотношение, както и преизчисляване обезщетение за вече ползван платен годишен отпуск. Решението е правилно и законосъобразно постановено. Правните изводи на първоинстанционния съд относно материалната компетентност на контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" да дават предписания за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, допуснати от работодателя при изпълнение на задължението им да изплащат точно и своевременно полагащите се трудови възнаграждения и обезщетения на наетите на работа работници и служители, дори и след прекратяване на трудовите правоотношения, се споделят и от касационния съд. По силата на разпоредбата на чл. 128 КТ, законодателят установява задълженията на работодателя, като страна в трудовото правоотношение, за начисление и плащане в установения срок на трудово възнаграждение на работника или служителя. Неизплащането на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство, установено в разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, поради което е налице посоченото в предписанията фактическо и правно основание за издаването им. Нормата на чл. 270, ал.3 КТ въвежда в задължение на работодателя да изплаща трудовото възнаграждение лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. Пред контролните органи, от работодателя не са ангажирани доказателства за извършено плащане на дължимите трудови възнаграждения в пълен размер на служителката за периода преди прекратяване на правоотношението й. Фактът, че Мери Заро Трейд ЕООД, в качеството му на работодател, не е начислявал във ведомостите за заплати трудовото възнаграждение на работника Д. И. за положения от нея труд, не се оспорва от касатора и се установява с приетитеписмени доказателства. Липсата на плащане на трудово възнаграждение в размер, уговорен с Трудов договор 55/28.01.2023г., не се опровергава със събраните по делото гласни доказателства. Предвид изложеното по-горе правомощието на административния орган за даване на задължителни предписания за изплащане на процесната заплата е реализирано при установеното наличие на материално-правните предпоставки по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ във връзка с чл. 272, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 128, т. 2 от КТ.Решението на Административния - съд София град е правилно и изложените в мотивите съждения и изводи се споделят изцяло от касационната инстанция, като обосновани и законосъобразни. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая контролните органи са приложили ПАМ за да предотвратят и преустановят нарушение на трудовото законодателство, изразяващо се в неизплатено трудово възнаграждение. В настоящата хипотеза дължимото трудово възнаграждение не е изплатено, поради прекратяване на правоотношението със служителя. Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочените по-горе нарушения на трудовото законодателство обосновават прилагането на процесната принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ. Неоснователни са възраженията на касатора, че въпросите относно начисляването и изплащането на трудовите възнаграждения са свързани с трудовоправен спор по смисъла на чл.357, ал.1 КТ за разрешаването на който не е компетентна ДИТ. Според приложимата норма на чл.399, ал.1 КТ ИАГИТ осъществява контрол по спазване на трудовото законодателство, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение (чл.404, ал.1, т.12 КТ) и за предотвратяване и преустановяване на нарушенията, както и за отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на Агенцията могат да прилагат предвидените в Кодекса ПАМ. С нормата на чл.264 КТ изрично е регламентирано задължение за работодателя, за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, да заплаща на работника или служителя според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. В случая не се твърди и не са ангажирани доказателства за дните на официални празници - 14.04.2023г., 17.04.2023г. и 24.05.2023г., да е било начислено и съответно заплатено на И. възнаграждение не по-малко от удвоения размер на уговореното с договора от 28.01.2023г. трудово възнаграждение. Правилен е и изводът на АССГ по отношение на предписанията дадени в т.8 работодателят да определи в пълен размер и да изплати парично обезщетение на Д. Б. И. за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж 12 дни, съгласно чл.224, ал.1 във вр. с чл.228, ал.3 КТ. От приетия по делото трудов договор е видно, че страните са се съгласили работникът да ползва 20 работни дни платен годишен отпуск. При това за реално отработените 7 м. и три дни заинтересованата страна И. е имала право да ползва 12 работни дни платен годишен отпуск, съгласно чл.155 КТ,който не е изплатен. По изложените съображения, като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Административният съд София град е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно направено искане за това,на ответника по касация се дължат сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв съгл. чл.24 от НзПрПщ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,