Решение № 5860 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16436/2009 г.

Решение № 5860 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16436/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Бургойл Къмпани" ЕООД срещу Решение № 144/6.11.09 г. по адм. д. 993/09 г. по описа на Административен съд - Бургас, с която е потвърден Ревизионен акт (РА) № 900210/24.04.09 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-141/23.06.09 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите ( Д "ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА в обжалваната част по много подробни съображения по същество на спора. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 1144/6.11.09 г. по адм. д. 993/09 г. по описа на Административен съд - Бургас е отхвърлена жалбата на "Бургойл Къмпани" ЕООД против РА № 900210/24.04.09 г. на ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-141/23.06.09 г. на Д "ОУИ" относно определено допълнително задължение за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 1378,95 лв. и лихва в размер на 221,93 лв. Решаващият съдебен състав е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения и е приложен правилно материалния закон. Съдът е приел, че данъчните органи законосъобразно са извършили увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2007 г. със сумата 13 789,54 лв., която са определили като лихва върху предоставен безлихвен кредит от ревизираното лице на "Берг ойл" АД в размер на 453000 лв. С оглед обстоятелството, че заемодателят и заемателят са свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, административният съд е обосновал приложението на нормата на чл. 15 от ЗКПО във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е много подробна, но практически не съдържа оплаквания против решението на окръжния съд, а възпроизвежда част от фактическите и правни доводи, изложени в жалбата срещу РА при първоинстанционното разглеждане на спора. Касационната инстанция намира, че в съответствие с материалноправните норми решаващият съд е извършил преценка на правните последици на установените от него факти. Фактическата обстановка е правилно установена по делото и не е била спорна между страните. Установено е с писмени доказателства, че "Бергойл Къмпани" ЕООД и "Бергойл"АД са свързани лица, като касаторът е предоставил безвъзмездно през 2007 г. на "Бургойл" АД кредит в размер на 453000 лв. Според данъчните органи за такъв заем по вид и размер между несвързани лица размерът на дължимата лихва е 13 789,54 лв. Според заключението на вещото лице, назначено в съдебната фаза на производството, размерът на дължимата лихва по такъв заем между несвързани лица, изчислен в два различни варианта би бил - 38 467,03 лв. или 14337,55 лв. Съдът е възприел стойността на дължимата лихва според констатациите на данъчните органи и е обосновал законосъобразност на РА с оглед императивния характер на нормата на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. Доводите на "Бургойл Къмпани" ЕООД, че фактически не е осъществено ефективно ощетяване на бюджета, защото сумата, която е определена като дължима от "Бургойл Къмпани" ЕООД ще бъде събрана от "Бургойл" АД не са съобразени със закона. Данъчното законодателство определя принципно и абстрактно хипотезите, при които за данъчните субекти възникват определени по вид и размер данъчни задължения. Разпоредбите на Глава Четвърта на ЗКПО имат за цел да предотвратят отклонения от данъчно облагане като регулират така отношенията, че данъчното задължение да отразява обективно резултатите от дейността на данъчните субекти. В противоречие с тези счетоводни и правни принципи са разсъжденията в касационната жалба, че е без значение за държавата от кой правен субект ще има възможност да търси заплащане на определена парична сума. В този вид отношения не възможно "разследване на крайното салдо", което да обоснове липса на отклонение от данъчно облагане. Данъчните задължения са лични и чрез сключване на определен вид сделки, предвидени от законодателя в Глава Четвърта на ЗКПО, данъчните субекти нямат право да променят финансовите си резултати по такъв начин, че да отпадне тяхно задължение за сметка на друг данъчен субект. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че съдът не се е съобразил със заключението на вещото лице Няголова. В конкретния случай АС-Бургас не е обсъдил изводите на вещото лице, според които от операцията по предоставяне на безлихвен данък държавата не губи данък, защото правилно е преценено в мотивите на съдебното решение, че след като е налице хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО е налице отклонение от данъчно облагане, което следва да бъде коригирано. Съдът не е обсъдил и отговорите на първата задача от съдебната експертиза, защото е съобразил, че предоставените от съдебният експерт размери на лихвата т. е. на отклонението от данъчно облагане, и в двата варианта са по-високи от изчисленията на данъчните органи и тяхното възприемане би довело до влошаване положението на жалбоподателя. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Не са налице посочените касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което е правилно, законосъобразно и обосновано. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, не представляван в открито съдебно заседание, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение,