Решение № 11069 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4512/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Галва Метал България" ЕООД в несъстоятелност, ЕИК 205126364, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България 49а, ет. 2, офис 6, подадена чрез пълномощника му адв. Хаджиева, срещу Решение 1296/27.02.2024 г. на Административен съд Софияград (АССГ), постановено по адм. д. 7456/2023 г., с което е отхвърлена жалба на дружеството срещу Решение РЗМ-5800-1061/ 32-223549 от 14.06.2023 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София при Агенция Митници (АМ). С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени решението на митническия орган или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия административен съд. При условията на евентуалност е заявено искане за частична отмяна на оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, директорът на ТД Митница София, чрез юрк. Трайкова, оспорва касационната жалба в съдебно заседание и в подробно писмено становище по съществото на спора и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Пред АССГ е оспорено Решение РЗМ-5800-1061/ 32-223549 от 14.06.2023 г. на директора на ТД Митница София, с което е: 1. определен на основание чл. 57, § 1 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. (Митнически кодекс на Съюза/МКС) код по ТАРИК 7212 30 00 80 за 29 броя рулони, част от декларираната стока с МД с MRN 22BG005808078268R2/11.01.2022 г.; 2. на основание чл. 77, § 1, б. а) и § 2 от Регламент 952/2013 г. и чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) вр. чл. 1 § 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 е установено за същата стока вносно митническо задължение в размер на 36 437,30 лв. и задължение за ДДС в размер на 7 287,46 лв. на основание чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Според фактическите установявания на първостепенния съд: С МД с MRN 22BG005808078268R2/11.01.2022 г. Галва Метал България" ЕООД декларира за режим допускане за свободно обращение стока - галванизирани стоманени ленти с широчина, по-малка от 600 мм - 29 рулона с произход от Република Турция. Към МД са приложени 3 бр. сертификат (Mill Test Certificate), издаден от GALVA METAL SAN. VE. TIC. А. S., Република Турция, в които рулоните са описани с идентификационните им номера. За стоката е деклариран код по ТАРИК 7212300020. Деклариран е код на тарифна преференция 120 Непреференциални тарифни квоти и код на тарифната квота 098610. Във връзка с това е приложена ставка на вносното мито в размер на 0 %. Със Заповед за възлагане ЗТД-1000-409/07.06.2022 г., издадена от В. Стефанов, директор на ТД на Митница Бургас, е възложена проверка в рамките на последващ контрол на основание чл. 48 от Регламент 952/2013 г. От вносителя са изискани анализни сертификати от производителя/производителите, от които да е виден съставът на стоката. Според Доклад BG001000/21.10.2022 г. на проверяващите, с приемо-предавателен протокол от 15.09.2022 г. от Галва Метал България" ЕООД са представени сертификати, издадени от TEZCAN GALVANIZLI YAPI ELEMANLARI SANAYI VE TICARET A. S., Република Турция, TOSYALI TOYO, Република Турция и MMK METALURJI SAN TIC. VE LIMAN ISLETMECILIGI A. S., Република Турция и извлечение от ползваната от GALVA METAL SAN. VE. TIC. D. S. материална отчетност, позволяваща проследяването на идентификационните номера на всеки един от рулоните. При сравняване на данните в Mill Test Certificate, издаден от GALVA METAL SAN. VE. TIC. D. S., данните от материалната отчетност на износителя и данните от представените сертификати, проверяващите митнически органи са установили, че в химическия състав на стоката с посочени идентификационни номера, декларирани с процесната МД, се съдържа алуминий, което не съответства на декларирания код по ТАРИК. Приели са, че 29-те рулона следва да бъдат класирани с код по ТАРИК 7212300020. Според доклада и мотивите на оспорения административен акт към датата на МД за код по ТАРИК 7212300020 е предвидена непреференциална тарифна квота за стоки с произход от Турция с номер 09.8609 със срок на действие от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. Количествата по цитираната квота са изчерпани на 04.01.2022 г. Издателят на акта е обосновал извод, че допуснатите за свободно обращение стоки по процесната МД не могат да бъдат обект на непреференциално тарифно третиране, съответно за тях не може да се приложи ставка на митото 0%. Приложена е ставка на допълнително (защитно) мито в размер на 25% на основание чл. 1 § 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 и са установени допълнителни задължения за мито и за ДДС. След като е установил фактите по спора и е обсъдил доводите и възраженията на страните, АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган след проведено административно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Обосновал е извод за съответствието му с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 19, ал 7 от Закона за митниците (ЗМ) вр. чл. 29 от МКС. На л. 361 от първоинстанционното дело са приложени Заповед 3510/30.07.2021 г. на директора на Агенция Митници за назначаване на Д. Димитров на длъжността директор на ТД Митница София и Заповед 2387/30.07.2021 г. на директора на Агенция Митници за назначаване на В. Стефанов на длъжността директор на ТД Митница Бургас, надлежно връчени съгласно приложените разписки по първоинстанционното дело. Поради това е неоснователно твърдението на касатора, че съдът не е събрал необходимите доказателства за изясняване на компетентността на издателя на акта. Правилен е и изводът на АССГ, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на административния акт: В съответствие с чл. 84в, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗМ проверката в рамките на последващия контрол е извършена въз основа на Заповед за възлагане ЗТД-1000-409/07.06.2022 г., издадена от компетентен орган - директора на ТД Митница Бургас. Със Заповед ЗТ2-1000-566/08.08.2022 г., издадена от И. Димова, зам. директор на ТД на Митница Бургас, срокът за извършване на проверката е продължен с един месец, а със Заповед ЗТ1-1000- 627/07.09.2022 г., издадена отново от И. Димова, зам. директор на ТД на Митница Бургас, срокът за извършване на проверката е продължен с още един месец. В заповедите за продължаване на срока изрично е посочено, че се издават от директора на ТД Митница Бургас. Посочена е и заповедта за заместване с 0-3296/05.09.2022 г. на директора на Агенция Митници (л. 274 от първоинстанционното дело), с която е разрешено на титуляря да ползва платен годишен отпуск. В изпълнение на изискването на чл. 84к ЗМ митническите органи са провели с проверяваното лице заключително обсъждане на установените обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях, за което е съставен протокол, подписан от тях и от проверяваното лице. В 7-дневен срок от заключителното обсъждане от дружеството е представено писмено становище. На основание чл. 84л ЗМ в 14-дневния срок по разпоредбата е изготвен констативен доклад BG001000/21.10.2022 г., връчен на проверяваното лице. Съобразно чл. 22 § 6 от МКС на представляващия касатора е връчено съобщение за мотивите, на които ще се основава решението, и му е предоставена възможност да изрази своето становище в 30-дневен срок - чл. 8, § 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446. Обстоятелството, че в съобщението не е упоменато правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в него в изпълнение изискването на чл. 8 § 1 б. в) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, не може да бъде преценено като съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на митническия акт, обратно на доводите на касатора. Уведомяването по чл. 22, § 6 от МКС гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Съюза и на правото на изслушване във всяка една административна процедура (Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. по дело С-39/20, Staatssecretaris van Financiлn, т. 30 и т. 31 и цитираната там съдебна практика). В случая е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30-дневен срок. По този начин правото на изслушване не е нарушено. (т. 49 от 13 март 2014 г. по съединени дела С-29/13 и С-30/13, Глобъл Транс Лоджистик ООД). В практиката на СЕС и на ВАС се приема, че съществено нарушение на административно-производствените правила е само това процесуално нарушение, което, ако не бе допуснато, би имало за последица друг правен резултат така т. 62 от Решението си от 20 декември 2017 г. по дело С-276/16, Prequ Italia Srl. По делото не са налице данни за допуснати нарушения на административно-производствените правила, носещи белега същественост. Определящо в случая е, че решението на митническия орган е обосновано с представените от самото проверявано лице сертификати, издадени от TEZCAN GALVANIZLI YAPI ELEMANLARI SANAYI VE TICARET A. S., Република Турция, TOSYALI TOYO, Република Турция и MMK METALURJI SAN TIC. VE LIMAN ISLETMECILIGI A. S., Република Турция. Изложеното се отнася и до липсата на обоснована необходимост за продължаване на срока на проверката в изпълнение на изискването на чл. 84в, ал. 7 ЗМ в заповедите за изменение на заповедта за възлагане. В пряко приложимите регламенти липсва изискване за обосноваване на необходимостта от извършване на последващ контрол с основателни съмнения относно верността на декларираните в МД данни, в какъвто смисъл са твърденията на касатора. Според чл. 84в, ал. 1 ЗМ проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, т. е. такова изискване не е предвидено и в националния закон. Когато митническите органи приемат подписаната от декларатора или от негов представител митническа декларация, тези органи не се произнасят по верността на предоставените от декларатора данни, за които той носи отговорност. От текста на чл. 68 МК (отм.), съответстващ на чл. 48 МКС, следва, че приемането на декларацията не лишава тези органи от възможността да проверят впоследствие, а когато е необходимо, дори и след освобождаването на стоките, верността на тези данни. Задължението на декларатора да предостави точни данни се отнася и до определянето на правилната подпозиция при тарифното класиране на стоката, като в случай на съмнение деклараторът може предварително да поиска от митническите органи обвързваща тарифна информация. В този смисъл е Решение на СЕС от 15.09.2011 г. по дело С-138/10, ДП Груп, т. 39 и т. 40. Решението на АССГ е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Не съществува спор между страните, че декларираната от вносителя позиция при тарифното класиране 7212300080 изисква плосковалцованите продукти от желязо или стомани с широчина, по-малка от 600 мм, да не съдържат алуминий. Тъй като от представените от самото дружество сертификати от производителя се установява, че рулоните с посочените идентификационни номера съдържат алуминий, от митническите органи е определен нов код по ТАРИК 7212300020. Нито при заключителното обсъждане, нито след доклада, е имало възражения от страна на декларатора относно идентификацията на процесните 29 бр. рулони и относно обстоятелството, че сертификатите от TEZCAN GALVANIZLI YAPI ELEMANLARI SANAYI VE TICARET A. S., Република Турция, TOSYALI TOYO, Република Турция и MMK METALURJI SAN TIC. VE LIMAN ISLETMECILIGI A. S., Република Турция са представени oт него в отговор на искането за представяне на сертификати от производител. На л. 357 от първоинстанционното дело е налична молба от Т. Озгулук, управител на Галва Метал България" ЕООД, с която е поискано удължаване на срока за представяне на документите по искане 5 до 15.09.2022 г. В преписката се съдържа приемо-предавателен протокол от 16.09.2022 г. (л. 356), с който са представени документи от името на проверяваното дружество чрез дружеството, осъществяващо счетоводното му обслужване според наличния също в преписката договор от 01.06.2019 г. (л. 300). Дори да е допусната грешка в датата на приемо-предавателния протокол в мотивите на оспореното митническо решение, това не води до извод, че сертификатите от производителя не са представени от жалбоподателя. По отношение на процесните стоки митническото законодателство предвижда освобождаване от вносни мита съгласно чл. 56, § 2, б. г) МКС, обстоятелство, което се установява и от Регламента за изпълнение (ЕС) 2019/159. Според чл. 86, § 6 от МКС това благоприятно тарифно третиране или освобождаване се прилагат също така и в случаите на възникване на митническо задължение съгласно членове 79 или 82 от настоящия регламент, при условие че пропускът, довел до възникването на митническо задължение, не съставлява опит за измама. Тъй като в случая митническото задължение не възниква на основание чл. 79 или чл. 82 от кодекса, а на основание чл. 77 от същия, чл. 86, § 6 не намира приложение. На основание чл. 82 възниква митническо задължение при неизпълнение на посочените в този текст задължения за стоки, подлежащи на облагане с износни мита. Митническото задължение на основание чл. 79 възниква при неизпълнение на някое от конкретно изброените задължения при внос на стоки, каквото неизпълнение в случая не е налице. Както е посочено и в оспореното решение на директора на ТД Митница София, митническото задължение възниква на основание чл. 77, § 1, б. а) при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, под митнически режим допускане за свободно обращение. С Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 са наложени окончателни защитни мерки, изразяващи се в откриване на тарифна квота във връзка с вноса в Съюза на определени категории продукти чрез позоваване на кодовете по КН, посочени за тях в приложение I, в т. ч. с код по КН 72123000. Тъй като тарифната квота за процесните стоки е изчерпана преди определянето на правилното тарифно класиране на същата, на основание чл. 1 § 6 от Регламента за изпълнение 2019/159 е наложено допълнително мито в размер на 25 %. АССГ с право е съобразил, че за ползване на определена тарифна квота, която се идентифицира чрез пореден номер, според чл. 49 § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е необходимо да бъде подадено валидно искане от декларатора в митническата декларация за допускане на свободно обращение. Според чл. 50 § 1 от същия регламент митническите органи са длъжни да проверят дали то е валидно. Според § 2 на чл. 50, ако искането е валидно, митническите органи го предават незабавно на Комисията и посочват датата на приемане на митническата декларация и точното количество, за което то е направено. Съгласно чл. 51, § 3 от Регламента за изпълнение 2015/2447 количествата за всяка тарифна квота се разпределят от Комисията въз основа на получените от нея искания за ползване на въпросната тарифна квота по хронологичния ред на датите на приемане на съответните митнически декларации и доколкото позволява оставащото количество по тарифната квота. В случая валидно искане за ползване на тарифна квота с номер 098609 за стока с код по ТАРИК 7212 30 00 20 не е заявено от декларатора в митническата декларация за допускане на свободно обращение, поради което е невъзможно да бъде администрирано такова искане по регламентирания ред, описан по-горе, и е установено от митническия орган задължението за допълнително мито в размер на 25 %. С оглед така изложените съображения решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. От страна на ответника по касация разноски не се претендират, поради което същите не се дължат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,