Решение № 7502 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13863/2019 г.

Решение № 7502 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13863/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "П.-Ко" АД – гр. София срещу решение № 5625/1.10.2019 г., постановено по адм. дело № 5185/2019 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 32-99641/3.04.2019 г., издадено от директора на Териториална дирекция "Южна морска" – гр. Бургас, с което е оставено без уважение искането за възстановяване на мито по подадени 10 бр. ЕАД в общ размер на 19 419, 65 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първата група оплаквания на касационния жалбоподател са свързани с съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от съда и който не бил направил задълбочен анализ и преценка на представените от дружеството доказателства, нито ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Твърди се, че съдът е формирал правните си изводи единствено и само въз основа на интерпретирането на задълженията на декларатора при декларирането на стоки, без обаче да обсъди представените доказателства, касаещи факта, че внесените впоследствие от дружеството кокосови стърготини са декларирани с код по ТАРИК 2008 19 12 80 единствено и само поради факта, че вече срещу дружеството било постановено решение № 32-313719 от 09.11.2016 г. на началника на Митница Бургас, с което не било указано в кой код по ТАРИК следва да бъдат класирани обезмаслените кокосови стърготини. В тази връзка се излага и твърдение от касатора, че е представил писмо с вх. № 32-324281/18.11.2016 г. до началника на Митница Бургас едновременно с подаването на ЕАД № 16 BG001007 H0051188/18.11.2016 г., но същото не е обсъждано в обжалваното решение. По повод полученото писмо с изх. № 32-54702/27.02.2017 г., с който касационният жалбоподател е бил уведомен от митническия орган, че предвид вида на стоките, те попадат в обхвата на код по ТАРИК 2008 19 12 80 и по този начин е препотвърдена позицията на митническия орган - обезмаслени кокосови стърготини, като се оплаква че и това писмо не било обсъдено от съда. Оплакване се съдържа в касационната жалба и, че съдът не е допуснал поискания свидетел – митнически агент относно обстоятелства по декларирането на стоката, както и че съдът безкритично е възприел доводите на административния орган, позовавайки се изцяло на изложените твърдения и необсъждайки и игнорирайки, както представените от жалбоподателя доказателства по делото, така и доказателственото искане. Втората група оплаквания касаторът свързва с нарушения от съда при прилагането на материалния закон и необоснованост. Според касатора административният съд неправилно е счел, че в процесния случай не са налице основанията, предвидени в чл. 119, т. 2 и чл. 120 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В тази връзка се позовава на решение по адм. дело № 8793/2017 г. ВАС, Второ отделение, с което е отменено първоинстанционното решение по адм. дело № 2334/2016 г. на Административен съд – гр. Бургас, както и че ВАС е постановил решение по същество, с което е отменено и решение № 32-313719/9.11.2016 г. на началника на Митница Бургас, приемайки, че правилното тарифно класиране на обезмаслени кокосови стърготини е 0801 11 00, а не 2008 19 12 80. Поради изложеното касационният жалбоподател счита, че са налице предпоставките на чл. 119, т. 2 от посочения Регламент, тъй като според него пропускът да се приложи нулева ставка на мито за внесената от дружеството стока, е в резултат на грешка от страна на митническите органи, които са приели, че кокосовите стърготини били преминали обработка – частично обезмасляване и по този начин погрешно е извършено и тарифното класиране. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна решението на митническия орган, с което е отказано възстановяване на мито в общ размер на 19 419, 65 лв. по 10 ЕАД. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация директорът на Териториална дирекция "Южна морска" – гр. Бургас в депозирания по делото писмен отговор от юриск. Д. Янев, оспорва касационната жалба и моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 900 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение, като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "П.-Ко" АД срещу решението на директора на Териториална дирекция "Южна морска" – гр. Бургас, с което е оставено без уважение искането за възстановяване на вносно мито по подадени 10 бр. ЕАД в общ размер на 19 419, 65 лв., първоинстанционният съд е приел, че те са били подписани от надлежно упълномощен представител от името и за сметка на жалбоподателя. Съдът е изложил мотиви в решението си, че липсват данни и не са представени доказателства, че митническата администрация е указвала на жалбоподателя по кои "код по ТАРИК" следва да се декларират стоките по процесните декларации, а и същата няма такова задължение. Според съда митническата декларация представлява акт, с който деклараторът предявява в предвидените условия и форма своето желание да постави съответната стока под даден митнически режим. Изложени са мотиви от съда, че попълването на тарифния код в митническата декларация е част от задължителното съдържание на документа и се попълва в кл. ЗЗ. В процесния случай според съда при приемането на митническите декларации, митническите органи не се произнасят по верността на предоставените от декларатора данни и те могат и впоследствие да проверят верността на тези данни, като в този смисъл се е позовал на решение С-138/10 на СЕС – т. 39 и т. 40, както и на чл. 78 от Регламент № 2913/1992 г. В съдебното решение са изложени съображения, че между страните в съдебния процес не е спорно, че производството по последващ контрол на декларирането не е инициирано нито от жалбоподателя, нито длъжностните лица от Агенция "Митници". Съдът е приел, че от анализа на изложената в решението му правна регламентация следва, че да възникне задължение за митническата администрация за възстановяване на надвнесени суми за заплатени вносни или износни мита и в двете посочени хипотези на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. следва да е налице влязъл в сила акт, с който да се установява съответното основание за възстановяване. В този смисъл съдът е счел, че цитираното от жалбоподателя решение по адм. дело № 8793/2017 г. на ВАС е задължително за страните, но само по отношение на индивидуалния административен акт, предмет на съдебния контрол, а именно решение № 32-313719/9.11.2016 г. на началника на митница Бургас и то касае единствено определянето на тарифен код, различен от декларирания за стока, поставена под режим допускане за свободно обръщение с МД 16 BG001007 H0033059. По изложените съображения първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу митническото решение, с което е отказано възстановяване на мита по 10 бр. ЕАД за внос на кокосови стърготини. Обжалваното решение е правилно постановено. Принципно в чл. 116 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са предвидени основанията, при наличието на които се възстановяват или опрощават вносни или износни мита и това са: за надвзети суми на вносните или износните мита; за дефектни стоки или стоки, които не съответстват на условията на договора; грешка на компетентните органи и в интерес на справедливостта. В следващите разпоредби са регламентирани посочените основания, като това, на което се позовава касационния жалбоподател - грешка на митническите органи е в чл. 119. Касационният жалбоподател се позовава на т. 2 на цитираната разпоредба, според която възстановяването или опрощаването се разрешава, когато пропускът да се приложат намалени или нулеви ставки на мита е бил в резултат на грешка на митническия орган. Касационният жалбоподател е поискал възстановяване на мито в общ размер от 19 419, 65 лв. по 10 бр. ЕАД за внос на кокосови стърготини на основание чл. 119, т. 2 и чл. 120 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и позовавайки се на решение по адм. дело № 8793/2017 г. на ВАС, с което е отменено първоинстанционно решение на Административен съд – гр. Бургас и е отменено решение на митнически орган по ЕАД № 16 BG001007 Н0033059 от 29.07.2016 г., различна от процесните 10 бр. ЕАД. В посоченото решение на ВАС, Второ отделение предметът на спора е бил правилното тарифиране на внесените от Сингапур кокосови стърготини, като касационната инстанция е приела, че правилното тарифно класиране на обезмаслени кокосови стърготини е 0801 11 00, а не посоченото от митническите органи 2008 19 12 80. Разпоредбата на чл. 119, т. 2 от цитирания Регламент е свързана с възстановяване или опрощаване на мита поради грешка на компетентните органи за прилагане на намалени или нулеви ставки на мита, когато това е в резултат на грешка от страна на митническите органи и декларацията за допускане на свободно обръщение е съдържала всички данни и е била придружена от всички необходими документи за прилагането на посочените ставки. В случаи на различни от посочените в чл. 119 пък възстановяването или опрощаването на размера на вносните или износните мита в интерес на справедливостта се извършва, когато митническото задължение е възникнало при особени обстоятелства, които не се дължат на въвеждане в заблуждение или явна небрежност от страна на длъжника - арг. от чл. 120 от Регламента. За да се приложи тази разпоредба обаче е необходимо митническото задължение да е възникнало при особени обстоятелства, които не се дължат на въвеждане в заблуждение или явна небрежност от страна на длъжника. При подаването на митническата декларация касационният жалбоподател е поискал от митническите органи да му посочат тарифния номер, под който следва да се определят внесените кокосови стърготини. Вярно е, че митническите органи са посочили не този, който е определен от съда по адм. дело № 8793/2017 г. на ВАС, Второ отделение, а този, по който е извършено претарифиране по предходния внос. В подадената от дружеството митническа декларация е посочен тарифния код, посочен от митническата, а не този по решението на ВАС, поради което не е налице основанието по чл. 119, т. 2 от Регламента за възстановяване на мита по 10 бр. ЕАД, които са за период 18.11.2016 г. до 8.02.2018 г., а ЕАД № 16 BG001007 Н0033059 е от 29.07.2016 г. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията за възстановяване на вносни мита по 10 бр. ЕАД. Неоснователно в касационната жалба се излагат оплаквания, че съдът неправилно е преценил фактите и обстоятелствата по делото, както и представените доказателства. Именно въз основа на установените факти и обстоятелства и събраните доказателства, са изградени правните изводи на съда и те изцяло съответстват на тях. Установено е по безспорен начин, че цитираното решение на ВАС не е относимо към процесните 10 бр. ЕАД, по които дружеството-касатор е поискало възстановяване на вносни мита. Цитираното съдебно решение не касае обжалване на отказ на митнически орган за възстановяване на мита, а е относно спор за тарифиране на кокосови стърготини и то за предходен внос. Обстоятелството, че при последващ внос от дружеството, митническите органи са приели без забележки митническата декларация на жалбоподателя, в която вносът на кокосови стърготини е посочен не с кода, установен в решението на ВАС – 2008 19 12 80, а този, посочен в писмо на митнически орган - 0801 11 00, не води до изводи в подкрепа на твърдението на касационния жалбоподател. Извършването на проверка на документите или последващ контрол на стоките е изцяло в оперативната самостоятелност на административния орган и при декларирането на внос на кокосови стърготини от Сингапур, последният не е извършил проверка на документите и на стоките, не води до изводи за наличие на допусната грешка по смисъла на чл. 119, т. 2, респ. чл. 120 от Регламента. Правилно в обжалваното решение се сочи, че макар цитираното решение на ВАС да е между същите страни, то предметът на спора е различен от настоящия, поради което оплакванията в тази насока са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на решение по дело С-138/10 на СЕС, в което в т. 39 и т. 40 изрично е прието, че митническите органи при приемането на подписаната от декларатора декларация, не се произнасят по верността на предоставените от декларатора данни, за които той носи отговорност, както и че приемането на декларацията не лишава митническите органи да проверят впоследствие, ако е необходимо, дори и след освобождаването на стоките, верността на данните в митническата декларация. Това още веднъж показва, че проверката на декларацията от компетентните органи е в тяхната дискреция, поради което са неоснователни твърденията в касационната жалба за допусната грешка от митническите органи при приемането на декларацията за вноса на кокосови стърготини по 10 бр. ЕАД.. Установеното обстоятелство по делото и за което не се спори е, че деклараторът е декларирал процесните стоки с код по ТАРИК, посочен в изрично писмо на митническите органи (същото не представлява решение за обвързваща тарифна информация), а не посочения в отменителното съдебно решение на ВАС, Второ отделение и това решение има сила на пресъдено нещо само по отношение на страните по конкретния правен спор, като настоящия казус касае различни ЕАД, т. е. по последващи вносове на кокосови стърготини. Като е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на "П.-Ко" АД първоинстанционният съд не е извършил сочените в касационната жалба нарушения, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК същото следва да бъде оставено в сила като правилно. Предвид изхода на делото и направеното искане в писмения отоговор, депозиран по делото от ответника по касация, на Агенция "Митници" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 300 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение