Решение № 11 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 971/2012 г.

ВКСIV гражданско отделение28.01.2013 г.докладчик т Борислав Белазелков

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. К. Т. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския градски съд от 20.10.2011 г. по гр. д. № 5567/2011 на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. Т. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския градски съд от 20.10.2011 г. по гр. д. № 5567/2011 на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК. Решението в частта, в която е оставена без разглеждане молбата на М. Т. П. подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителката М. Т. П. съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Мотиви

Решение № 11 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 971/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК на влязлото в сила решение на Софийския градски съд от 20.10.2011 г. по гр. д. № 5567/2011, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 1.12.2010 по гр. д. № 32091/2009, с което е уважен до размера на 3.603,94 лева предявеният иск за цената на доставена топлинна енергия със законни лихви. М. Д. К. Т. и М. Т. П. искат отмяната на посоченото решение, тъй като в нарушение на съответните правила първата е била представлявана от служебен защитник, вместо от особен представител, който не е съгласувал защитата й с нея и е пречил тя да се защити сама. Ответникът по молбата [фирма], С. и третото лице помагач [фирма], С. не вземат становище. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че атакуваното решение е постановено и е влязло в сила на 20.10.2011 г., а молбата за отмяна от Д. К. Т. е постъпила на 21.01.2012 г., намира, че тя е подадена в срок, редовна е и е допустима. Подадената на 16.05.2012 г. молба от М. Т. П. е недопустима, тъй като иск срещу нея не е предявен и тя не е участвала в производството като страна, макар да признава, че е дъщеря на ответницата и също е обитавала жилището. Разгледана по същество молбата от Д. К. Т. е неоснователна. След като е получила препис от исковата молба с подадения своевременно отговор молителката е поискала правна помощ, която е допусната и по делото е назначен служебен защитник, който е участвал, както в производството пред районния съд, така и във въззивното производство. Съдът намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона на молителката (за която е установено, че не разполага със средства да заплати възнаграждението на адвокат) е назначен служебен защитник. Особен представител се назначава в хипотезите на чл. 29 ГПК, които не са налице, но как е назоваван назначеният адвокат в производството по делото е без правно значение. Назначаването на служебен защитник е извършено в интерес на молителката. Това не я лишава от правото да участва лично при извършването на съдопроизводствените действия (право, от което тя се е възползвала), а ако тя счита, че са пропуснати някакви процесуални възможности, това има значение единствено в отношенията между нея и назначения служебен защитник. Съдът не e допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които да ограничат правото й на защита, поради което молбата за отмяна следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 303, ал. 1, т. 5