Решение № 13630 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6608/2017 г.

Решение № 13630 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6608/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Д. против Решение № 29/19.04.2017 г., постановено по административно дело № 20/2017 г. по описа на Административен съд - В. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 АПК - неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът - В. К. А. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд обявява нищожността на заповед № ЗД/Д-ВН-Д-001/03.01.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Д., област В., с която с оглед на обстоятелствата по чл. 29, т. 8 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) и по реда на чл. 30 ЗЗДет. е прекратено настаняването на детето М. Р. М. в семейството на В. К. А. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд развива съображения, че действително според чл. 30, ал. 2 ЗЗДет. съществува възможност Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) да извърши временно прекратяване на настаняване, но само до произнасяне на съда. От анализа на цитираната правна норма е изведено, че ДСП има правомощието да приема единствено временни мерки, като може да постановява временно прекратяване на настаняването и да приеме друга временна мярка за закрила. В разрез с горните си изводи, решаващият съд приема, че в конкретния случай директорът на ДСП - гр. Д. е предприел постоянна мярка, свързана с прекратяване на настаняването на детето в семейството на А. Обоснован е извод, че посочено правно основание чл. 30 ЗЗДет., както представената допълнително заповед № ЗД/Д-ВН-002/03.01.2017 г., с която детето М. М. е настанена временно и спешно в КСУДС В. - Кризисен център не водят на извод за приемане на мярка с временен характер, а с постоянен такъв. Въз основа на горните си изводи, решаващият съд намира, че административният орган е превишил дадените му правомощия и е излязъл извън законово признатата му компетентност, като е иззел чужди правомощия, а именно тези на районния съд. С горните мотиви, решаващият съд намира, че административният орган е постановил един нищожен административен акт. Решението е неправилно като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Спорен от правна страна се явява въпросът досежно материалната компетентност на административния орган, постановил обжалвания административен акт. Компетентостта е понятие с установено в правната наука и съдебна практика съдържание. Компетентостта е правосубектността на държавния орган, неговата призната от закона способност да бъде носител на права и задължения, да бъде субект на властнически правомощия. Компетентността на всеки административен орган е нормативно определена. В АПК са определени общи принципи за компетентостта на органа - чл. 4, ал. 1, чл. 23, 31, 93 АПК, но учредяването на компетеност на конкретния държавен орган е в материалния закон. Видовете компетеност се разграничават по материя, по място, по степен и по време. Тези четири вида компетентност трябва да съществуват едновременно, т. е. кумулативно. Отсъствието само на един от видовете компетентност ще води до на акта. Видно от съдържанието на оспорената в първоинстанционното производство заповед, като основание за прекратяване на настаняването е вписана разпоредбата на чл. 29, т. 8 ЗЗДет. по реда на чл. 30 ЗЗДет. Посочените законови основания визират действия по временно прекратяване на настаняване, а не предприемане на постоянна мярка, както е посочил съда. Според разпоредбата на чл. 30, ал. 2 и чл. 27, ал. 1 ЗЗДет., временното прекратяване на настаняването и временното настаняване става със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане". Изводът за временния характер на постановеното прекратяване на настаняването, обуславящо материалната компетентност на административния орган, се подкрепя и от представената заповед № ЗД/Д-ВН-002/03.01.2017 г., с която детето е настанено от същия орган временно и спешно в социална услуга резидентен тип - КСУДС В. - Кризисен център. Последната е издадена в деня на постановяване на оспорената заповед - 03.01.2017 г. и е с последователен номер, като в обстоятелствената част на заповедта за временно настаняване, органът изрично се позовава на постановената заповед за прекратяване на настаняването. По отношение на приетата липса на доказателства относно влизане в сила на заповедта за временно настаняване, в случай на относимост към предмета на спора, е следвало съдът да даде указания на страните за тяхното събиране, предвид принципа на служебното начало установен в чл. 9, ал. 3 АПК, а не да се прави превратна и необоснована преценка. Предвид горното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е постановена в пределите на материалната (предметната) компетентност на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Д. Органът - издател на акта е компетентен и по място, съобразно ситуирането на процесното правоотношение в териториалния обхват на установената му от закона правосубектност. Административният орган е компетентен и по степен, и по време. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваната заповед е валиден индивидуален административен акт - постановен от компетентен орган, поради което първоинстанционният съд неправилно прогласява нейната нищожност. Допуснатото нарушение представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК. Предвид неизлагането на мотиви по съществото на спора, налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, след отмяна на неправилното решение, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който да разгледа по същество жалбата на В. К. А. от с. Б. поле, община Р., област В. против заповед № ЗД/Д-ВН-Д-001/03.01.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Д. Досежно сторените деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК трябва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,