Решение № 137 от 9.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 912/2014 г.

Решение № 137 от 9.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 912/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е молба от К. Г. М. за отмяна по реда на чл. 303 и следващите ГПК на решение № 173 от 19.03.2012 г. по гр. д. № 181/12 на Пазарджишкия окръжен съд и потвърденото с него решение № 173/16.12.2011 г. на РС- Панагюрище по гр. д. № 517/2011, с което е уважен искът на О. б. б. "АД срещу молителя, предявен по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумата от 2 424,18 лева- общо по договор за издаване на кредитна карта. Молителят се е позовал на писмо изх. № 94 кк 0143/25.03.2013 г. на БНБ, което, според него, попада във фактическия състав на чл. 303, т. 1 ГПК-наличие на новооткрити писмени доказателства от съществено значение за делото, с които страната не е могла да се снабди своевременно и които разкриват обстоятелства от съществено значение за спора, по който е постановено съдебното решение, чиято отмяна се иска. Ответната страна по молбата за отмяна не изразява писмено становище. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е от надлежна страна срещу влязло в сила на 19.03.2012 г. решение, и настоящият състав на ВКС приема, че е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е ясно, кога молителят е могъл да се снабди с новото доказателство, въпреки че същото е издадено на 25.03.2013 г. от БНБ, а молбата за отмяна е подадена на 03.02.2014 г. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. В случая молителят иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, позовавайки се на нови обстоятелства установени от съдържанието на новооткрити писмени доказателства от съществено значение за изхода на спора: писмо изх. № 94 кк 0143/25.03.2013 г. на БНБ. Така представеното писмено доказателство не обуславят наличие на твърдяното основание за отмяна почл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Посочената разпоредба изисква непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Представеното от молителя в настоящото производство писмо от БНБ не отговаря на така изискуемите се от закона характеристики по следните съображения: В молбата за отмяна се навежда, че видно от съдържанието на представеното писмо на БНБ, на О. АД е дадено разрешение-лиценз за издаване на банкови карти въз основа на Наредба № 16 от 02.03.1995 г. на БНБ за плащанията с банкови карти(отм.) . Прави се извод, че банката нямала право да сключва договори за издаване на банкови карти, защото основанието за това, цитираната наредба, била отменена. Следва да се отчете, че по принцип съответната приложима към спора подзаконова правна уредба не може да се квалифицира като ново обстоятелство от значение за спора, тъй като изобщо не се отнася към фактическата страна и нейното доказване, а касае правилността на приложението, в случая, на материалноправна норма към фактите по спора, което е извън стриктно и изчерпателно уредените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. т. 1-7 ГПК. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не е налице основание по чл. 303, ал. 1, ГПК за отмяна на атакуваното решение, поради което молбата не следва да бъде уважена. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд