Решение № 29 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12800/2013 г.

Решение № 29 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12800/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Асен Свиленов Асенов от гр. Бобов дол, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Йорданка Божкова от гр. Кюстендил, срещу решение № 174 от 26.07.2013 г. по адм. дело № 124/2013 г. на Административен съд - гр. Кюстендил.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Със заповед № 103 от 30.12.2008 г. зам.-изпълнителният директор на "Мини открит въгледобив" ЕАД, гр. Перник, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда е прекратил трудовото правоотношение на касационния жалбоподател Асен Свиленов Асенов за длъжността миньор, той и доброволен минен спасител в подземен рудник "Ив. Русев", считано от същата дата - 30.12.2008 г., поради съкращаване на щата.

Към тази дата жалбоподателят, който е роден на 24.05.1964 г., е бил на възраст 44 години 7 месеца и 6 дни, поради което все още не е отговарял на едно от условията по § 4, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО) - навършена 45-годишна възраст и поради това към 30.12.2008 г. и до 24.05.2009 г. не е имал право на тази пенсия за ранно пенсиониране.

2. Поради това с трудов договор № 13 от 30.01.2009 г., сключен с "Въгледобив Бобов дол" ЕООД, гр. Перник, Асен Свиленов Асенов е назначен на длъжността минен спасител, считано от 1.02.2009 г.

3. На 7.07.2009 г. Асен Свиленов Асенов е подал в Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) заявление вх. № ПП-01-9925 (или 9025), с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заявлението не е посочил изрично, но с оглед на възрастта му по това време - навършени 45 години - той е могъл да получи такава пенсия само при условията на § 4, ал. 3 ПЗР на КСО, а сега, на датата 7.07.2009 г., отново не е било налице едно от условията на тази разпоредба - да е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, т. 1 или 2 КТ, защото жалбоподателят е бил на работа като минен спасител. Въпреки това с разпореждане от 16.07.2009 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при РУСО - гр. Кюстендил е отказало да отпусне исканата от жалбоподателя пенсия с други мотиви - че "трудът на лицата, заемащи длъжност минен спасител, не е осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 КСО". Това разпореждане е било потвърдено от директора на РУСО с решение № РД-12-47 от 21.08.2009 г., който е споделил изразеното от длъжностното лице становище за категорията осигурителен стаж, но с решение № 356 от 19.11.2009 г. по адм. дело № 451/2009 г. Кюстендилският административен съд е отменил решението на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане. Това решение е оставено в сила с решение № 3850 от 23.03.2010 г. по адм. дело № 14/2010 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. И в двете съдебни решение предмет на обсъждане е бил единствено въпросът от коя категория осигурителен стаж е трудът на минните спасители. Нито един от останалите въпроси, касаещи правото на пенсия по § 4, ал. 3 ПЗР на КСО и датата, от която тя следва да бъде отпусната при позитивен отговор на първия въпрос, не е бил обсъждан.

4. Със заповед № 36 от 28.04.2010 г. управителят на "Въгледобив Бобов дол" ЕООД, гр. Перник, е прекратил, считано от 26.04.2010 г., трудовото правоотношение по трудов договор № 13 от 30.01.2009 г. (виж по-горе т. 2) на основание чл. 325, т. 1 КТ - по взаимно съгласие на страните. Въз основа на подадено от жалбоподателя заявление вх. № ПП-01-6201 от 12.04.2010 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при РУСО Кюстендил с разпореждане № 18 от 11.05.2010 г. му е отпуснало лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 3 ПЗР на КСО, считано от 26.04.2010 г.

II. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че тук следва да спре с обсъждането на обстоятелствата, касаещи отпуснатата на Асен Свиленов Асенов пенсия при условията на § 4, ал. 3 ПЗР на КСО, защото няма право въз основа на подадената жалба да влошава правното положение на жалбоподателя. Информативно и в изпълнение на правилото по чл. 172а, ал. 2 във връзка с чл. 228 АПК само ще бъде посочено, че:

1. Със заявление вх. № ПП-40-18227 от 22.11.2012 г. жалбоподателят е поискал да му бъдат изплатени ежемесечните пенсии за периода от 24.09.2009 г. (на която дата е навършил изискуемия по § 4, ал. 3 минимум от 45-годишна възраст) до 26.04.2010 г. (от която дата му е отпусната пенсията). Тази своя претенция жалбоподателят е обосновал така: "тъй като същата ми е дължима на основание придобито право за пенсия по § 4, ал. 3 КСО, съдебно решение на КАС и ВАС и тъй като липсва отказ на РУСО, посредством който мотивирано, писмено, правото ми за получаване на паричната сума да е оспорено".

2. Тази претенция длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е възприело като искане да бъде изменено разпореждане № 18 от 11.05.2010 г. и отпуснатата с него лична пенсия за осигурителен стаж и възраст да бъде отпусната не от 26.04.2010 г., а от 24.05.2009 г. и с разпореждане от 30.11.2012 г. е отказало да направи това. С решение № РД-12-13 от 31.01.2013 г. директорът на РУСО е отхвърлил жалбата на Асен Свиленов Асенов срещу това разпореждане. За да постанови този резултат директорът на РУСО е приел, че "съгласно чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, но за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването и в съответствие с тази разпоредба пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е отпусната от датата 26.04.2010 г., на която е било прекратено осигуряването му; тази пенсия не може да бъде отпусната нито от 24.05.2009 г., на която дата жалбоподателят е навършил изискуемата най-малко 45-годишна възраст, нито от датата 7.07.2009 г., на която е подал първото си заявление за отпускане на пенсията, тъй като и към двете дати жалбоподателят не отговаря на изискването на чл. 94, ал. 1 КСО, а именно няма прекратяване на осигуряването".

3. С посоченото по-горе решение, оспорено сега с касационната жалба, Кюстендилският административен съд е отхвърлил жалбата на Асен Свиленов Асенов срещу решението на директора на РУСО, като е възприел изцяло изразеното от този административен орган становище.

III. Доводите в касационната жалба са за всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основани са на следните аргументи: "Заповед № 103 прекратява действащия от 1.12.2008 г. до 30.12.2008 г. трудов договор № 129 и неправилно в справката на НОИ е отразено осигуряване за времето от 31.12.2008 г. до 30.01.2009 г., защото липсва осигурително основание за този период от време - видно от трудов договор № 130 датата на постъпване на работа по този договор е 1.02.2009 г. и това е датата на новото осигуряване; следователно е налице прекъсване на трудовия и на осигурителния стаж за периода от 31.12.2008 г. до 31.01.2009 г., което води до основателността на претенцията за изплащане на дължимата за осигурителен стаж и възраст претенция".

IV. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита изложените аргументи за верни и правилни - наистина за времето от 30.12.2008 г. до 1.02.2009 г. при наличните по делото данни (като се изключи справката на РУСО) жалбоподателят е бил с прекратено осигуряване. Това обстоятелство обаче е ирелевантно и неправилно Кюстендилският административен съд го е посочил в мотивите към решението си, защото по това време и до 24.05.2009 г. жалбоподателят все още не е имал право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 3 ПЗР на КСО, защото все още не е имал навършена най-малко 45-годишна възраст.

Това, което следва да бъде уточнено, е обстоятелството, че заявление вх. № ПП-40-18227 от 22.11.2012 г. е било разгледано от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО, от директора на РУСО, от Кюстендилският административен съд и поради това и от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, като искане да бъде изменено в частта за началната дата, от която се отпуска пенсията, разпореждане № 18 от 11.05.2010 г., с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 3 ПЗР на КСО, считано от 26.04.2010 г. Тъй като и в касационната жалба процесуалният представител по пълномощно на жалбоподателя отново настоява, че "претенцията за изплащане на дължимата за осигурителен стаж и възраст пенсия е основателна", трябва изрично да бъде подчертано, че нито производството пред съответните органи в РУСО, нито съдебното производство пред двете съдебни инстанции има за предмет претенция за заплащане на дължими суми - такава претенция може да бъде предявена само по общия исков ред и поради това въобще не е предмет нито на пенсионното производство, нито на съдебното производство пред Кюстендилския административен съд и пред настоящата касационна инстанция.

При изложените по-горе в т. I данни, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя изразеното от директора на РУСО и възприето от Кюстендилския административен съд становище, че нито на 24.05.2009 г., нито на 7.07.2009 г. жалбоподателят е бил с прекратено осигуряване, поради което законосъобразно длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО и директорът на РУСО са отказали да изменят разпореждане № 18 от 11.05.2010 г. в частта за началната дата, от която се отпуска пенсията за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 3 ПЗР на КСО. Затова, като е отхвърлил жалбата срещу решението на директора на РУСО, Кюстендилският административен съд не е нарушил, а правилно е приложил закона, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,