Решение № 11026 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3799/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Бургас в дирекция Оперативни дейности към Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), срещу Решение 88 от 25.01.2021 г., постановено по адм. дело 2281/2020 г. по описа на Административен съд (АС) Бургас, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-143-0040978/30.10.2020 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Бургас в дирекция Оперативни дейности на ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място се посочва, че от фискалния бон в деня на проверката е видно, че липсва отразен реквизит, съответен на разписаните изисквания по чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като излага, че приложеният на по-късен етап от жалбоподателя фискален бон не променя извода, че в обекта на датата на проверката фискалното устройство издава касови бонове, които не отговарят на условията на Наредбата относно реквизитите, предвидени в текста на чл. 26, ал. 1, т. 5 от същата. Наред с това се оспорват изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на ПАМ не съответства на целта на закона и на принципа за съразмерност. Изразява се убеждение, че при издаване на процесната заповед административният орган се е мотивирал относно продължителността на срока, като при определянето му е съобразил разположението на търговския обект и ниските среднодневни обороти. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството против Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Дими 98 ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], чрез процесуалния си представител адв. Г. Димитров, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени както в писмен отговор, така и в писмена защита. Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на АС - Бургас, както и да присъди разноски за касационното производство съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, АС - Бургас е отменил Заповед за налагане на ПАМ ФК-143-0040978/30.10.2020 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Бургас в дирекция Оперативни дейности на ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Дими 98 ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект ресторант 24, находящ се в: гр. Несебър, ул. Крайбрежна 17, стопанисван от ДИМИ 98 ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 3 дни. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при несъответствие с целите на закона. На първо място АС Бургас е приел за безспорно установено, че на 01.08.2020 г. при извършена проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - ресторант 24, находящ се в: гр. Несебър, ул. Крайбрежна 17, стопанисван от ДИМИ 98 ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], е извършено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, а именно, че при извършена контролна покупка на храна и напитки на обща стойност 46,16 лева, заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация, е издадена фискална касова бележка (ФКБ) 000001926/01.08.2020 г. от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, модел ISL 11-KL, ИН на ФУ: IS016368 и ФП 12019938, която не съдържа задължителен реквизит: идентификационен номер по ЗДДС. Констатираните с проверката обстоятелствата са отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА 0040978/01.08.2020 г. Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) F562725 от 04.08.2020 г., въз основа на който е издадено НП 532554-F562725/19.08.2020 г., отменено с Решение 762/21.05.2021 г. по КНАХД 647/2021 г. по описа на АС - Бургас. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Прието е, обаче, че оспорената заповед противоречи на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и вредните последици от тях. За да мотивира извода си, съдът е посочил, че в конкретния случай, административното нарушение е било отстранено още в хода на проверката чрез представяне на касов бон, съдържащ идентификационен номер по ЗДДС, като е счел, че по този начин превенцията е постигната със самата проверка. Изложил е, че не са били установени или доказани вредните последици, произтичащи от нарушението, а такива не са съдържали и в ПИП. Според съда, доколкото във ФКБ били налични всички останали реквизити, то липсата единствено на идентификационен номер по ЗДДС не би могла да препятства проверката на извършените от търговеца продажби, както и да доведе до неправилно определяне на реализираните доходи. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Следователно юридически факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а" от ЗДДС да наложи ПАМ е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, са регламентирани в издадената въз основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата). По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. В разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е регламентирано, че фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение 1 и да съдържа задължително реквизитите, посочени в т. 1 т. 17, като сред императивно изискуемите се реквизити е и идентификационният номер по ЗДДС (чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ). Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че неспазването на изискванията по чл. 26, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., на МФ досежно задължителното съдържание на издаваните фискални касови бележки от ФУ в изпълнение на задължението по чл. 3, ал. 1 от същата Наредба, се субсумира във фактическия състав на законово предвиденото материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, доколкото се свързва с неспазване на начина за издаване на съответен документ за продажба. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно че на 01.08.2020 г. при извършена контролна покупка в търговски обект - ресторант 24, находящ се в: гр. Несебър, ул. Крайбрежна 17, стопанисван от ДИМИ 98 ЕООД, на храна и напитки на обща стойност 46,16 лева, заплатена в брой от проверяващия екип, е констатирано, че издадената от монтираното и работещо в обекта фискално устройство ФКБ не съдържа задължителен реквизит: идентификационен номер по ЗДДС. Посочените обстоятелства са удостоверени в ПИП серия АА 0040978/01.08.2020 г. В същия било отбелязано и възражението на лицето, присъствало на проверката, което посочило, че предвид факта, че разбрало за липсата на реквизита в рамките на проверката, незабавно се свързало с поддържащата фирма и проблемът бил отстранен - обстоятелство, което било удостоверено чрез представяне на съответен фискален касов бон. Правилно, в тази връзка, установеното при извършената проверка е квалифицирано като нарушение на императивното изискване по чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и съответно като юридически факт пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а" от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на обект, кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта, поради неспазването на начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Доколкото, обаче, извършеното нарушение, във връзка с което е наложена ПАМ, е преустановено още към момента на извършване на проверката, 2 часа след констатиране на нарушението, като е издаден фискален касов бон с отразен ИН по ЗДДС на дружеството (л. 41 от първоинстанционното дело), обосновано е съобразено от първоинстанционния съд, че оспорената заповед противоречи на целта на закона. При тези данни издадената заповед за налагане на ПАМ се явява материално незаконосъобразна, тъй като не може да постигне нито една от регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели, а именно - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и вредните последици от тях, а прилагането на административна принуда след като административното нарушение е преустановено е в противоречие с принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК. Следва да бъде посочено, че действително, принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, но както многократно ВАС се е произнасял по сходни случаи, когато мярката е наложена след преустановяване на нарушението, както е в случая, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. В този смисъл са решението по адм. дело 11824/2020 г. на Върховния административен съд, първо отделение и цитираната в него съдебна практика. При положение, че към момента на издаване на ЗНПАМ ФК-143-0040978/30.10.2020 г., а и далеч преди това допуснатото нарушение е отстранено, изложеното в заповедта, че същата се издава за срок от 3 дни, за да може търговецът да преведе дейността си в съответствие с нормативните изисквания, е лишено от съдържание. По изложените съображения се налага извод, че не са налице касационни основания по чл. 209 АПК, поради което обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Дими 98 ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева за касационната инстанция. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,