Решение № 569 от 23.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 546/2010 г.

Решение № 569 от 23.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 546/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван М. Недев Подсъдимият З. Т. Т. чрез защитника си обжалва по касационен ред въззивно решение № 158/19.VII.2010 г. по внохд 237/2010 г. на АС-Пловдив с доводи за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Съображенията са, че отмяната на условното осъждане по чл. 66 НК е необоснована ("...не намира опора в доказателствата..."), както и че целите на наказанието са постижими и с условно осъждане, което съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и установения по делото значителен превес на смекчаващите обстоятелства. Иска решението да се отмени и вместо него присъдата на ОС-Стара Загора да остане в сила. Решението обжалват и частните обвинители Д. И. С., лично и като баща и законен представител на малолетната Г. Д. И., М. С. Т. и Г. П. Т. с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание - по размер то не съответства на извършеното от подсъдимия престъпление; допуснато е нарушение на закона, защото "... неправилно подсъдимият не е признат за виновен и за допуснати нарушения визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 20, ал.; чл. 20, ал. 2 чл. 23, ал.1 от ЗДвП и чл. 75, ал.1 от ППЗДвП, за които на същия е повдигнато обвинение.". Искат да се измени въззивното решение като се увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание и той да бъде осъден по повдигнатото му обвинение. Повереникът не излага съображения за твърдяните нарушения на закона от страна на въззивния съд, а за явната несправедливост на наказанието поддържа, че то не съответства на установеното ниво на алкохол в кръвта на подсъдимия, на многобройните отегчаващи обстоятелства. В. от страните поддържа своята жалба и е на становище, че насрещната е неоснователна. Прокурорът не изразява категорично заключение. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С присъда № 119/20.04.2010 г. по нохд № 72/10 г. на ОС-Стара Загора подсъдимият З. Т. Т. е признат за виновен и осъден по чл. 343, ал. 3, предл I-во, б. "б", предл. I-во във вр. с ал. 1, б. "в", чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК на 3 (три) години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 5 (пет) години и по чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 5 (пет) години за това, че на 7.Х.2009 г. по път ПП 1-6, км. 302+228 (в близост до разклона за [населено място], [община]), в посока изток - запад, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "БМB-530", с испански peг. № 0409FSZ в нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 2, т. 3, пр. I-во и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и с това по непредпазливост е причинил смъртта на Ст. Г. П., като деянието извършил в пияно състояние - концентрацията на алкохол в кръвта е 2,63%о. По обвинението за допуснати нарушения и по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и чл. 75, ал. 1 от ППЗДвП е признат за невинен и оправдан. Осъден е да заплати на частните обвинители равностойността на направените от тях разноски по делото. С въззивното решение, постановено по повод протест и жалба от частните обвинители посочената присъда е изменена като е отменено условното осъждане и е постановено наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а в останалата част тя е потвърдена Жалбата на частните обвинители е неоснователна. Същите оплаквания и по същите съображения са предмет и на въззивната им жалба. Обсъдени са и са посочени основанията, поради които не са възприети. Изводите на въззивния съд са логични и последователни, не противоречат на закона. Те са резултат на обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата, които имат значение за правилното решаване на делото. Решението съответства на изискванията на чл. 339 от НПК. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно - само нарушенията на правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 3, пр. I-во и чл. 21, ал. 1 от ЗДП стоят в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, защото голямото количество поет алкохол и движението със значително превишена скорост са причината подсъдимият да не възприеме движещия се пред него автомобил на частния обвинител, да го удари отзад и изведе от пътя, да причини уврежданията на пътуващите в този автомобил. Не е налице и третото касационно основание - явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, защото липсва очевидно несъответствие между престъплението и наложеното за това наказание на З. Т.. То е в размер на минимума на санкцията и изводите на въззивния съд, че при ефективното му изтърпяване ще се осъществят целите на наказанието по чл. 36 от НК са правилни и в съответствие с установените характеристични данни за подсъдимия. Пред вид горното и жалбата на частните обвинители е неоснователна. Когато осъществяването на целите на наказанието по чл. 36 от НК е възможно с налагане на по-леко наказание, законът не дава основание за по-голяма строгост и увеличаване на размера му. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.