Решение № 635 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4614/2011 г.

Решение № 635 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4614/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Веселин Асенов Василев срещу решение № 480 от 4.02.2011 г. по адм. дело № 6836 по описа за 2010 г. на Административния съд - София град, с което е по жалба на лицето срещу ревизионен акт № 5/37 от 4.06.2010 г. на органа при Митница Русе, потвърден с решение № 724 от 16.08.2010 г. на директора на Агенция "Митници" - същият е изменен и е определено задължение за акциз в размер на 3 490.00 лв. за период 12.09 - 30.09.2009 г. и е отменен същия в частта относно определената лихва за забава в размер на 662.68 лв. за времето от 12.09.2009 г. до 15.05.2010 г. Решението се обжалва само в посочената част и само от лицето, като в останала отменителна част няма подадена друга касационна жалба. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената изменителна част, поради нарушаване на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора. Не се претендират съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на агенция "Митници" не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд София град е бил ревизионен акт № 5/37 от 4.06.2010 г. на органа при Митница Русе, потвърден с решение № 724 от 16.08.2010 г. на директора на Агенция "Митници", с който на Веселин Асенов Василев е определено задължение за акциз в размер на 9 060.00 лв. и лихва за забава в размер на 662.68 лв., на основание чл. 2, т. 5 (отм.), чл. 3, т. 7 (отм.), чл. 18 (отм.), чл. 19, ал. 1, т. 2, чл. 20, ал. 1, ал. 2, т. 20 (отм.), чл. 30 (отм.), чл. 40 (отм.) и чл. 76г (отм.) от ЗАДС и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ и чл. 175, ал. 1 от ДОПК за периоди 12.09 - 30.09.2009 г. и от 12.09.2009 г. до 15.05.2010 г. По делото не е имало спор за факти. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, приложените правни разпоредби, събраните доказателства и възраженията на лицето - жалбоподател. Съдът е направил преценка за частична незаконосъобразност на оспорения РА и конкретно относно размера на задължението за акциз, както и изцяло за незаконосъобразност в частта относно акцесорното задължение за лихва по основание и размер. Той е изложил подробни мотиви относно основния спорен момент по делото, който е от правно естество, а именно налице ли е противоречие между националните правни разпоредби относно облагането с акциз на автомобили, употребявани, а именно посочените разпоредби от ЗАДС, с тези от общностното право и конкретно на Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно режима на продуктите, подлежащи на облагане с акцизи и други косвени данъци, с които се облага пряко или непряко потреблението на такива продукти, с изключение на данък върху добавената стойност и данъци, въведени от Общността. За целта е обсъдил чл. 3, § 1 и § 3 от директивата, според които автомобилите са изключени от приложното поле на директивата, като е цитирал съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), и според които държавите-членки си запазват правото да въвеждат или запазват данъчно облагане на други продукти, освен изброените в § 1 при условие, обаче, такова облагане да не води до формалности, свързани с преминаване на границите при търговията между държавите-членки, като е цитирал също съдебна практика. Съдът се е позовал и на решение на СЕС от 3.06.2010 г. по дело С-2/09, в което е постановено, че чл. 3, § 3, първа алинея от Директива 92/12 не намира приложение като в дело като това по главното производство и следователно не би могъл да не допуска въвеждането от държава-членка на режим за облагане с акциз върху употребявани автомобили, чрез въвеждането им на територията на държава-членка - акциз, който не се дължи пряко при препродажбата на автомобили, които вече се намират на територията на тази държава-членка и за които такъв акциз е вече платен при първоначалното им въвеждане на територията на държавата-членка, доколкото подобен режим не води до формалности при търговията между държавите членки, свързани с преминаване на границите. Това е и основното касационно възражение, което е идентично с това, направено пред първоинстанционния съд и то е неоснователно, като правилно съдът е приел, че съгласно чл. 3, § 3 от Директива 92/12/ЕИО държавите-членки не са възпрепятствани да въвеждат данъчно облагане и върху стоки, различни от тези по § 1 от нея, което тълкуване е прието и в цитираната съдебна практика на СЕС, както и национална съдебна практика. Съдът е обсъдил и изменението със ЗИД на ЗАДС (ДВ, бр. 44/2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) на разпоредбите от ЗАДС, в които е уредено облагането с акциз на автомобили и липсата на изрична разпоредба в ПЗР на закона, която да предаде обратно действие на същото. По тези съображения той правилно е преценявал действащите към момента на извършване на вноса на процесния употребяван автомобил законови разпоредби, доколкото те, като част от националния закон не са в противоречие с разпоредба на общностното право и конкретно на чл. 110 от Договора за функционирането на европейския съюз (ДФЕС). Това е другото касационно възражение, което също е неоснователно по съображенията изложени в първоинстанционното решение, доколкото то е направено и там, и с оглед установената практика, включително и национална, след постановяване на решението от 3.06.2010 г. по дело С-2/09 на СЕС, постановено по повод осъществено преюдициално запитване към Съда на Европейските общности по адм. дело № 8094 по описа ма 2008 г. на ВАС, първо отделение. Директива 92/12/ЕИО не регламентира въпросите, свързани с размера на акциза, които държавите-членки са свободни да налагат по силата на чл. 3, § 3, както и свързани с евентуалната разлика между размера на акциз, налаган на стоките на други държави-членки и на подобните местни стоки. Този въпрос е уреден с чл. 90 от Договор за създаване на Европейската общност (ДЕО, сегашен чл. 110 от ДФЕС), който не допуска акциз като разглеждания в настоящото производство, доколкото размерът на налога, с който се облага продажбата на внесени от друга държава-членка употребявани автомобили преди първата им регистрация, надвишава остатъка от същия налог, включен в пазарната стойност на подобни превозни средства, регистрирани преди това в държавата-членка, която е наложила въпросния данък. Касае се за акциз, който не се дължи пряко при препродажбата на автомобили, които вече се намират на територията на държавата членка, на която са въведени, и за които такъв акциз е вече платен при първоначалното им въвеждане, доколкото подобен режим не води до формалности при търговията между държавите членки, свързани с преминаване на границите. То е неоснователно и с оглед установената практика, включително и национална, след постановяване на решението от 3.06.2010 г. по дело С-2/09 на СЕС по повод осъществено преюдициално запитване към Съда на Европейските общности по адм. дело № 8094 по описа за 2008 г. на ВАС, първо отделение. Така внесените в РБългария, употребявани превозни средства следва да се считат за стоки, подобни на вече регистрираните на територията на държавата употребявани превозни средства, които са внесени на територията й като нови превозни средства. Налице е противоречие между чл. 40 (отм.) от ЗАДС и чл. 110, § 1 от ДФЕС, понеже се допуска обременяване по различен начин на употребяваните превозни средства, внесени от други държави-членки и употребяваните превозни средства, вече регистрирани на българска територия, които са били внесени като нови превозни средства. В чл. 40 (отм.) от ЗАДС са определени акцизните ставки за нови и употребявани автомобили, като акцизът, който се внася еднократно за новите превозни средства е по-благоприятен като размер, отколкото за употребявани превозни средства. Поради това при спазване на изискването за неутралност на акциза и за да се избегне дискриминация, както е посочил и приел съдът, дължимият акциз за процесния автомобил той определя, на основание чл. 40, ал. 2 (отм.) от ЗАДС, в приложимата редакция, представляваща действащо право към момента на въвеждането на автомобила на територията на РБългария. Обжалваното решение като правилно в посочената и обсъждана част следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,