Решение № 4758 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9077/2014 г.

Решение № 4758 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9077/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Пътна полиция" - СДВР, подадена чрез пълномощник, против решение № 3022 от 8.05.2014 г., постановено по адм. д. № 9052/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена издадена от касатора заповед № з-1277/6.08.2013 г. за отнемане на българско национално свидетелство за управление на МПС № 276687216/17.12.2009 г. на Иван Василев Омелияненко, на основание чл. 19 от Наредба № 1-157/2002 г. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт като незаконосъобразен. Ответникът Иван Василев Омелияненко, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че Иван Омелияненко е български и молдовски гражданин. Във връзка с молба от 15.12.2009 г. за издаване на българско свидетелство за управление на МПС и приложена декларация за обстоятелството, че не пребивава обичайно на територията на друга държава-членка на Европейския съюз, на Омелияненко е издадено свидетелство за управление на МПС № 276687216/17.12.2009 г., със срок на валидност до 17.12.2019 г. На 15.05.2013 г. в отдел "Пътна полиция" - МВР е получено писмо от Федералното транспортно ведомство в гр. Вюрцбург, Германия, с което българският орган е уведомен, че към датата на издаване на СУМПС лицето е имало обичайно пребиваване на територията на ФРГ - от 13.07.2009 г. Работил е в немска компания до 30.04.2010 г., до 31.05.2010 г. е получавал държавни помощи. След извършена проверка административният орган е приел, че Иван Омелияненко не е бил с обичайно пребиваване на територията на Република България към 15.12.2009 г., въпреки подадена от лицето декларация в този смисъл, поради което е отнел издаденото му българско свидетелство за управление на МПС с оспорения административен акт. За да отмени заповедта, административният съд е приел, че към датата на издаване на документа лицето е обичайно пребиваващо на територията на Република България, тъй като от 13.07.2009 г., когато е регистриран в гр. Вюрцбург, Германия, не са изминали повече от 185 дни през последните 12 месеца, съгласно вложения в § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП смисъл на определението "обичайно пребиваване", който кореспондира с чл. 9 на Директива 1991/439/ЕО, респ. на чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО. До датата на регистрацията на лицето във ФРГ, Омелияненко е пребивавал повече от 185 дни на територията на Република България, в която държава-членка е издадено свидетелството за управление на МПС. Решението е неправилно. Релевантите по делото факти са безспорно установени. Касационният ответник, като лице и с българско гражданство, е поискал издаване на национално свидетелство за управление на МПС от компетентните български органи. На 17.12.2009 г. такъв документ му е издаден, като административният орган се е позовал на представена от лицето декларация, че не пребивава обичайно, по смисъла на § 6, т. 46 ДРЗДвП, в друга държава-членка и не притежава свидетелство, издадено от друга държава-членка. От приложеното по делото заверено копие, с удостоверен превод на български език, на писмо на Федерално правителство, Отдел за правоуправление, гр. Вюрцбург, Германия от 23.07.2013 г. е видно, че проверката на българското СУМПС е извършена по повод отправена от ответника молба от 27.12.2012 г. до съответната местна административна служба за замяна на българското разрешение за правоуправление, от която е заключено, че свидетелството е издадено от българската служба без проверка на молдовско свидетелство за правоуправление (стр. 24 от първоинстанционното дело). В тази връзка, на 25.03.2013 г. на Омелияненко е иззето националното свидетелство и му е издаден временен документ за шофиране във ФРГ. Според представените от германската административна служба в гр. Вюрцбург справки, Иван Омелияненко е адресно регистриран в града от 13.07.2009 г. до 1.09.2010 г. на посочен адрес. От 1.09.2010 г. е регистриран на друг адрес в гр. Вюрцбург. Лицето е имало и предишна регистрация на територията на тази община - от 12.08.2008 г. до 1.10.2008 г. (справка, стр. 47 от първоинст. дело) В тази справка е отбелязано също, че Омелияненко е напуснал адреса на 1.10.2008 г. и се е "нанесъл" в Молдова, на неизвестен адрес. В справката, приложена на л. 49 от първоинстанционното дело, е удостоверено също, че при официалната регистрация на лицето на нов адрес в гр. Вюрцбург на 13.07.2009 г. то "се е преселило от Молдова". Не е спорно по делото обстоятелството, че Омелияненко е работел в немска компания до края на месец април 2010 г., като е получавал държавни помощи до края на месец май 2010 г. Подмяна на чуждестранно свидетелство за управление на МПС от националния компетентен орган се извършва по реда на чл. 17 от Наредба № 1-157/2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, като заявителят декларира и обстоятелство по чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредбата - че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз. Съгласно § 6, т. 46 ДР на ЗДвП "обичайно пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава-членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване. Правото на Съюза поставя изискване за взаимното признаване на свидетелствата за управление без други формални изисквания и без да е налице право на преценка на държавите-членки по отношение на спазването на това правило. Приложимите директиви задават определени минимални условия и стандарти, на които лицата трябва да отговарят, за да им бъде издадено свидетелство за управление в една държава-членка. Контролът по спазването на тези условия се извършва от органите на издаващата свидетелството държава и не може да бъде обект на проверка от страна на други държави-членки, тъй като се презюмира, че изискванията са спазени. От друга страна, правото на ЕС създава възможност за държавите-членки да ограничават, да отнемат временно или да анулират по съображения за безопасност на пътното движение свидетелства за управление на лица, които обичайно пребивават на тяхна територия, по ред, определен в тяхното право, независимо къде са придобити тези свидетелства. Ако лице, на което е наложена такава мярка, има свидетелство за управление от друга държава-членка, то държавата-членка, иззела свидетелството, запазва правото си да не го признае и да сезира издалата документа държава-членка, да извърши проверка и коригира документа. Имайки предвид, че това представлява дерогация от общия принцип на взаимно признаване, то приложимата норма следва да се тълкува стриктно. Правото на ЕС допуска правна уредба на приемаща държава-членка, съгласно която последната може да откаже да признае на своя територия свидетелство за управление, издадено в друга държава-членка, когато въз основа на неоспорима информация от държавата-членка на издаване е установено, че към момента на издаване на свидетелството за управление притежателят на това свидетелство не е отговарял на условието за обичайно пребиваване, предвидено в чл. 7, § 1, буква б) от Директива 91/439 и чл. 7, § 1, буква д) от Директива 2006/126. Тогава, когато са налице неоспорими доказателства, че някое от изискванията за придобиване на свидетелство за управление, заложено в посочените директиви, не е изпълнено, приемащата държава може да откаже признаването на свидетелство за управление, издадено в държава-членка, която е допуснала пропуск при неговото издаване. Както чл. 9 на Директива 1991/439/ЕО, така и чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО, дефинират понятието "обичайно пребиваване", възприето и от българския законодател в § 6, т. 46 ДРЗДвП. Освен изискването лицето да е живяло повече от 185 дни през последните 12 месеца на територията на страната поради лични или трудови връзки, разпоредбата визира и друга хипотеза, в изпълнение на един от основните европейски принципи за свободно движение на хора и свобода на избор при упражняване правото на труд. Законодателят изрично е регламентирал, че ако трудовите връзки са на различно място от личните му връзки и вследствие на това лицето последователно пребивава на различни места в две или повече държави-членки, се счита мястото, където са личните му връзки. Безспорно установен факт е, че Омелияненко е упражнявал трудова дейност във ФРГ, последователно е пребивавал там, като от данните по делото не може да се приеме, че личните му връзки са в Република България. Касационният ответник има постоянен адрес в гр. София, кв. "Симеоново", но от приложената по делото официална служебна справка е видно, че лицето няма настоящ адрес в страната. Липсват каквито и да са данни за продължително пребиваване в страната. Напротив, от предоставената информация на германските служби, отразена в техните адресни регистри, се налага извод, че Омелияненко има периодични адресни регистрации в гр. Вюрцбург, като в периода октомври 2008 г. - юли 2009 г. е отбелязано напускане в посока Молдова, неизвестен адрес. Няма никакви доказателства, че Омелияненко има каквито и да са лични връзки с Република България и че редовно се връща в страната. При така обсъдените в съвкупност релевантни факти и обстоятелства по делото и съобразно приложимите норми на националното и европейско законодателство, се налага извод, че българското свидетелство за управление на МПС № 276687216/17.12.2009 г. е издадено на Иван Омелияненко - лице с българско гражданство, което не е лице с обичайно пребиваване на територията на Република България. Неправилно първоинстанционният съд е изследвал само първата хипотеза, предвидена в § 6, т. 46 ДРЗДвП. Според точното съдържание на приложимите норми на чл. 9, респ. на чл. 12 от цитираните Директиви на ЕС, времетраенето на пребиваването на лицето през последните 12 последователни месеца е изключено като основание при втората хипотеза, чрез изразите "въпреки това" и "независимо от това". Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед на началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР, Административният съд София-град е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. При изяснена фактическа обстановка съдът следва да се произнесе по съществото на спора, при което жалбата на Иван Василев Омелияненко срещу заповед № з-1277/6.08.2013 г. подлежи на отхвърляне като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд