Решение № 11841 от 26.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13844/2010 г.

Решение № 11841 от 26.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13844/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Живко Колев Димов от гр. Силистра, чрез адв. Ирена Русчева от САК, против решение № 65/29.09.2010 г., постановено по адм. дело № 153/2010 г. по описа на Административен съд Силистра, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 996/13.05.2010 г., издадена от началника на сектор "Охранителна полиция" при Областна дирекция на МВР Силистра. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и вместо него постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът - Началника на на сектор "Охранителна полиция" при Областна дирекция на МВР Силистра, редовно призован не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Силистра е отхвърлил жалбата на Живко Колев Димов срещу заповед № 996/13.05.2010 г., издадена от началника на сектор "Охранителна полиция" при Областна дирекция на МВР Силистра, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността" . За да постанови този резултат съдът е приел, че към момента на извършване на проверката Димов е имал качеството "водач" на МПС, за да е субект на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Крайният извод на съда е, че е осъществен фактическия състав, визиран в нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДв. П и предпоставките, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи ПАМ са налице. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон и обосновано, Административен съд гр. Силистра е изтъкнал в мотивите си, че в случая са налице предпоставките на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, за който се установи, че отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване за наличие на алкохол. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред и съдът правилно е приел, че са налице предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Силистра съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение