Решение № 11963 от 8.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8883/2017 г.

Решение № 11963 от 8.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8883/2017 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Рила Ферм" ООД, гр. Рила, представлявано от управителя И. Иванов, против решение № 100 от 12.06.2017 г. по адм. дело № 356/2016 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2012, с изх. № 02-1002600/1379 от 27.11.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, в частта с която е извършено прихващане на оторизираната сума в размер на 20 759, 49 лева с наложени санкции за бъдещ период с УП изх. № 02-100-2600/4918 от 3.10.2011 г. и УП изх. № 02-100-2600/1928 от 21.07.2012 г. и е осъдено дружеството да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 300 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Касаторът твърди, че обжалваното писмо е в противоречие с чл. 16, т. 7 от Регламент (ЕО) № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г., според който ако сумата, представляваща санкция за бъдещ период не може на бъде изцяло прихваната в течение на три календарни години след годината на констатацията, оставащата неизплатена сума се анулира. Твърди, че от датите на издаване на уведомителните писма( съответно 3.10.2011 г. и 21.07.2012 г.), които са основание за прихващането до датата на издаване на процесното писмо (27.11.2015 г.) са изтекли повече от три години и съответно вземането на ДФЗ не е ликвидно и изискуемо. Моли, да се отмени решението на съда в обжалваната част, като се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че неоснователно е възражението, че към момента на издаване на оспорения индивидуален административен акт е бил изтекъл тригодишния срок за прихващане, който е преклузивен и не подлежи на спиране и прекъсване и съответно вземането на ответника не е било изискуемо. Излага, че безспорно е установено по делото, че на касатора са били наложени санкции с две уведомителни писма, които са влезли в сила съответно на 27.06.2013 г. и на 18.06.2014 г., а процесното писмо е издадено на 27.11.2015 г., поради което не е изтекъл визираният от страна на касатора тригодишен срок за прихващане. Излага, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд - Кюстендил е образувано по жалбата на "Рила Ферм" ООД, срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2012, с изх. № 02-1002600/1379 от 27.11.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, в частта, с която е прихваната цялата оторизирана сума по АЕП в размер на 20 759, 49 лева. От данните по делото се установява, че "Рила Ферм" ООД е подало заявление за подпомагане за кампания 2012 г. с уникален идентификационен номер УИН: 10/110612/43549, с което е кандидатствал за финансово подпомагане по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" /ВПС1/ и по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи". С оспореното уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е одобрена изцяло поисканата сума и същата е оторизирана, в размер на 7772, 98 лв. по ВПС1 и сумата от 12986, 51 лв. по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи". Видно от Таблица 2 на стр.10 от уведомителното писмо по АЕП е удържана цялата сума в размер на 20 759, 49 лв., представляваща наложени на земеделския производител санкции от предходни периоди по силата на влезли в сила уведомителни писма за извършени оторизации и изплатени финансови подпомагания. В тази връзка от административния орган на стр.8 от процесното писмо е описал подробно основанието за направеното прихващане, като е посочил УП изх. № 02-100-2600/4918 от 3.10.2011 г. и УП изх.№ 02-100-2600/1928 от 21.07.2012 г. и датите им на влизане в сила - съответно на 27.06.2013 г. и на 18.06.2014 г. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно делегирани правомощия по чл. 20а от ЗПЗП, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е посочил, че размерът на сумата за прихващане е установен с влезли в сила административни актове и е приложим чл. 5б от Регламент № 885/2006 на Комисията във вр. с чл. 58 от Регламент № 1122/2009 на Комисията за събиране на санкциите, наложени на дружеството, поради което правилно административният орган е наложил финансови корекции. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно. Удържането на суми при прилагането на мерките за подпомагане е уредено в Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. и Регламент (ЕО) № 885/2006 г. на Комисията. Според чл. 58 от първия от тях, в случай на наддеклариране с повече от 50%, бенефициерът бива изключен от получаване на бъдеща помощ, до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и определената площ. Начинът на възстановяване е чрез прихващане в съответствие с чл. 5б от втория регламент, като ако сумата не може да бъде прихваната изцяло в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, остатъкът се анулира. Според чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 /отм., в сила от 1.01.2015 г./ държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми към същия бенефициер. Нормата на отменения чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. е възпроизведена в чл. 58 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. В разпоредбата е посочено, че държавите-членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза и по-специално възстановяват неправомерните плащания с лихви и завеждат съдебни дела за целта, според случая. Т. е. за да бъде извършено прихващане е необходимо наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, както и да има неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство. В конкретния случай на "Рила Ферм" ООД са наложени санкции за бъдещ период с УП изх.№ 02-100-2600/4918 от 3.10.2011 г. и УП изх. № 02-100-2600/1928 от 21.07.2012 г., които са влезли в сила и респективно - подлежат на прихващане. Неоснователни са доводите на касатора, че е изтекъл преклузивният тригодишен срок за прихващане от датите на издаване на УП изх. № 02-100-2600/4918 от 3.10.2011 г. и УП изх. № 02-100-2600/1928 от 21.07.2012 г., посочени като основание за прихващане и датата на издаване на процесното уведомително писмо, поради което и вземането на ДФЗ не е било ликвидно и изискуемо. Съгласно разпоредбата на чл. 268, т. 1 от АПК само влезлия в сила административен акт е изпълнително основание, поради което следва да се приеме, наложена санкция за бъдещ период е изискуема след влизане в сила на уведомителното писмо, с което е наложена. В уведомително писмо за следваща кампания може да се предвиди удържане на санкция за бъдещ период, наложена за предходна кампания, но във всички случаи законосъобразността на този акт следва да се прецени с оглед на това дали санкционния акт е влязъл в сила и на това основание съставлява изпълнително основание. Правилно съдът приема, че основание за прихващане, съгласно националното законодателство, е наличие на насрещни ликвидни и изискуеми вземания. Към този ред изрично препраща разпоредба на чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/2006 г. на Комисията. С оглед установените по делото факти, обоснован е изводът на решаващия съд, че наложената санкция за бъдещ период е изискуемо вземане, тъй като е установена по основание и размер с влязъл сила административен акт. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че с оглед датите на влизане в сила на на административните актове с които са наложени санкциите (на 27.06.2013 г. и на 18.06.2014 г.) и тази на която е издадено обжалваното писмо (27.11.2015 г.) не е изтекъл срокът на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 на Комисията от три календарни години след календарната година на констатацията, поради което е осъществен фактическият състав на прихващането и същото е извършено законосъобразно от ДФЗ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение