Решение № 13689 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9919/2014 г.

Решение № 13689 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9919/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава десета раздел I от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Златко Колев Костадинов - съдия в районен съд гр. Карнобат против решение на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по т. 65.1, протокол № 30 от 3.07.2014 г. С него на основание чл. 314, ал. 3 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ е потвърдена заповед № 146/3.07.2014 г. на административния ръководител на районен съд гр. Карнобат за налагане на дисциплинарно наказание. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на решението вследствие нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Висш съдебен съвет чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Заинтересованата страна, Мариела Иванова - и. ф. председател на РС Карнобат не се представлява и не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Със заповед № 146 от 3.04.2014 г. на административния ръководител на районен съд гр. Карнобат е наложено дисциплинарно наказание "порицание" на Златко Колев Костадинов - съдия в районен съд Карнобат. Мотивите за издаване на заповедта са, че по наказателно общ характер дело № 130/2014 г. на КРС съдия Костадинов като съдия докладчик с определение № 66/20.03.2014 г. по същото дело си е направил отвод с мотив, че е бил съдия докладчик по НОХД № 440/2010 г. по описа на Айтоския районен съд с подсъдим Любомир Димитров Нанев, което дело е изпратено на Карнобатския районен съд в който е с номер 130/2014 г. В същата заповед е посочено, че мотивите на определението с което е направен отвод е посочено, че съдията неколкократно е коментирал приложените по делото доказателства и изразил становище по това каква следва да бъде присъдата пред защитника адвокат Емил Томов. Това е определено като нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗСВ във връзка с Кодекса за етично поведение на българските магистрати - т. 2.3, т. 2. 4, т. 2.6., т. 7.1., 7.2. и т. 7.4. и по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ. Висшият съдебен съвет е потвърдил заповедта с решението си по т. 65.1, протокол № 30 от заседанието си на 3.07.2014 г. Мотивите са, че съображенията на съдия Костадинов за отвод от наказателното дело са по същество признаване на извършено нарушение на правилата на етичния кодекс поради което правилно е наложено наказание. В жалбата се съдържат доводи за нарушения съставляващи отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК за отмяна на решението. Тези доводи са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 212 от Закона за съдебната власт съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени и да дават правни консултации - чл. 213 ЗСВ. В Кодекса за етично поведение на българските магистрати са записани правила, включително и по т. 2.3 "По висящи пред него производства магистратът не може да прави публични изявления или коментари, чрез които да се ангажира за крайния изход на случая или да създаде впечатление за пристрастност и предубеденост. Извън съдебните заседания той не може да обсъжда подобни производства пред други участници в тях, адвокати или трети лица, освен в предвидените от закона случаи, т. 2.4 "магистратът следва да се държи по начин, който не дава основание пряко или косвено за неговия отвод по конкретни случаи, т. 2.6 "магистратът не дава консултации по правни въпроси", т. 7.1 "Магистратът е длъжен да пази абсолютна дискретност и служебна тайна в социалното си общуване и частен живот относно фактите или сведенията, станали му известни при или по повод изпълнение на служебните му задължения, т. 7.2 "не може да използва неправомерно информацията станала му известна при осъществяване на неговите функции и по т. 7.4 "магистратът няма право да изразява публично предварително становище по конкретни дела". В приложеното по делото определение № 66 от 20.03.2014 г. по н. о. х. д. № 130/2014 г. на районен съд гр. Карнобат съдията докладчик Златко Костадинов като мотиви за отвод от разглеждането на делото е посочил, че неколкократно е коментирал приложените по това дело доказателства и изразил становище по отношение на това каква следва да бъде присъдата по делото пред защитника на подсъдимия, адвокат Емил Томов. Тези свои действия съдия Костадинов е квалифицирал като такива даващи основание за съмнение в гражданството, че може да бъде заинтересован и предубеден от изхода на делото. Тези действия на съдия Костадинов еднозначно следва да се определят като нарушения на цитираните норми на Закона за съдебната власт и на правилата на Кодекса за етичното поведение на българските магистрати. Тези нарушения съставляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗСВ за които се следва дисциплинарно наказание едно от които е порицание каквото е наложено от административния ръководител при съобразяване на обстоятелствата от значение за неговото индивидуализиране. При налагането на това наказание са спазени административно производствените правила като са изискани писмените обяснения на съдия Костадинов и са събрани доказателствата, установяващи нарушението. Висшият съдебен съвет от своя страна е обсъдил фактите и обстоятелствата от състава на нарушението и при безспорност на тези факти обосновано е приел, че заповедта следва да бъде потвърдена. Заповедта е потвърдена така както е издадена без да има промяна в квалификацията на дисциплинарното нарушение поради което записването в решението на ВСС, че е наложено наказание по чл. 307, ал. 4, т. 2 и 5 от ЗСВ, вместо по т. 3 и 4 е техническа грешка, която няма отношение към законосъобразността на решението. При тези съображения решението не съдържа пороци при издаването, съставляващи основания за отмяната му поради което жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото жалбоподателят дължи разноски в полза на ответника в размер на 300 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК във връзка с чл. 323, ал. 3 от ЗСВ Върховният административен съд шесто отделение