Решение № 1944 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10927/2008 г.

Решение № 1944 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10927/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на началника на ДНСК - София срещу Решение № 714/24.06.08 г. по адм. д. № 1575/08 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Ангел Димитров Стоилов, чрез пълномощника си, адв. Цветкова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, подробно мотивирано в представени по делото писмени бележки. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд София-град по жалба на касационния жалбоподател Стоилов е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-16-002/28.02.2008 г.- на началника на ДНСК-София, с която му е наложено дисциплинарно наказание "отлагане на повишението в ранг за срок от една година". За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, след изтичане на двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДС), както и в нарушение на материалния закон като в тази връзка е прието, че нито в длъжностната характеристика за длъжността, заемана от оспорващия Стоилов, нито в процедурата по назначаване на Държавна приемателна комисия за него е било налице служебно задължение при издаване разрешение за ползване да определя категорията на съответния строеж. Решението е правилно, постановено е при липсата на касационни основание за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. С оспорената Заповед № РД 16-002/28.02.08 г. на основание чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗДС, с мотиви за допуснати дисциплинарни нарушение по чл. 89, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗДС - неизпълнение на служебните задължения и неспазване кръга на служебните правомощия, на касационния жалбоподател е наложено дисциплинарно наказание "отлагане на повишението в ранг за срок от една година". От фактическа страна вменените на адресата дисциплинарни нарушения са мотивирани с за незаконосъобразно издадено Разрешение за ползване № ДК-07-557/23.11.07 г. за строеж "Търговски център за дома - 7 етаж с кафе-сладкарница и външни В и К връзки", неправилно определен като III-та, вместо II-ра категория. Изводът за процесуална незаконосъобразност на административния акт е правилен. Установяванията по отношение пропускането на преклузивния срок по чл. 94, ал. 1, предл. 1 ЗДС са безспорни. В тази връзка обосновано и в унисон с данните по делото е прието, че производството по издаване на оспорената заповед е открито със Заповед № РД-13-492/21.12.07 г., в обстоятелствената част на която дисциплинарните нарушения са ясно и конкретно посочени с изрично позоваване на незаконосъобразното издаване на цитираното по-горе разрешение за ползване. Ето защо, и при липсата на данни, че срокът е бил прекъсван в хипотезата на чл. 94, ал. 3 ЗДС, изводите на първоинстанционният съд, че датата 21.12.07 г. е меродавна при изчисляване срока по чл. 94, ал. 1, предл. 1 ЗДС и че към датата на издаване на оспорената заповед този срок е бил изтекъл, са правилни. Независимо от липсата на позоваване в касационната жалба следва да се посочи, че като поставяща начало на двумесечния срок не би могла да се счита Заповед № РД-13-064/20.02.08 г., тъй като по аргумент от чл. 96, ал. 1 ЗДС при налагане на дисциплинарно наказание от категорията на процесното не се изисква становище на дисциплинарния съвет. Касационните оплаквания за нарушение на материалния закон, при липсата на позоваване на нарушено задължение, вменено на служителя с длъжностната му характеристика да определя категорията на строежа, при разрешаване ползването на строежи в изпълнение на делегиращата правомощия заповед, са неоснователни. С оглед изложеното оспореното решението се явява правилно и следва да основание чл. 221, ал. 2 АПК да бъде оставено в сила. При този резултат от касационната проверка, претенцията на ответника Стоилов за присъждане на деловодни разноски се явява основателна и следва да бъде уважена в доказания по делото размер от 1000 лв. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение