Решение № 13689 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6437/2020 г.

Решение № 13689 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6437/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Вени-М-15" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Патриарх Евтимий" № 13, ет. 8, ап. 24, против решение № 73/12.03.2020 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. дело № 1391/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-913-0042971/11.12.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена на дружеството принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Орлово, общ. Хасково и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения за недоказаност на извършването на нарушение, както и за неустановяването му чрез издаване на акт за установяване на административно нарушение, за нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК при определяне на срока за налагане на ПАМ, който не съответства на тежестта на нарушението и е в противоречие с целите на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и на заповедта за налагане на ПАМ. Претендират се разноски. Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. В. Рангелов, в представен писмен отговор оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-913-0042971/11.12.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Орлово, общ. Хасково, стопанисван от "Вени-М-15" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 07.12.2019 г. е извършена проверка от контролни органи от отдел "Оперативни дейности" – Пловдив към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП в посочения търговски обект, при която е установена положителна касова разлика в размер на 295, 78 лв., между наличните парични средства в касата и разчетената касова наличност по данни от дневния финансов отчет, изведен от проверяващите. От това обстоятелство проверяващите заключават, че в търговския обект не се издават фискални касови бонове за всяка една извършена продажба от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство. Въпреки констатирането, че за несъответствието причина се явява и неотразяването на служебно въведени и служебно изведени суми, то за посочената сума в попълнения въпросен лист при проверката е отразено, че се дължи на не отразени продажби чрез фискалното устройство. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта и отстраняване стоките от него. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Доказателство за неотразените продажби е констатираната значителна положителна разлика между фактическата наличност на парите в касата и тази отразена, чрез фискалното устройство, която не е преодоляна чрез представените доказателства за извършени плащания на доставчици и изложените твърдения за предоставени суми от собственика, които не са отразени чрез фискалното устройство. Съществената разлика между регистрирания оборот и фактическата касова наличност в обекта свидетелства за системно неизпълнение на задължението за регистриране на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството, чрез издадено за установеното нарушение наказателно постановление. Неоснователен е и доводът на касатора, че липсват доказателства за извършеното нарушение, както и че органите по приходите не са доказали на какво се дължи разликата между фактическата касова наличност и разчетената с ФУ. Противно на изложеното, съставеният протокол от извършената проверка от длъжностни лица на НАП представлява официален свидетелстващ документ и представлява доказателство за отразените в него факти, възприети непосредствено от проверяващите, поради което доказателствената тежест за оборване на отразените факти е на оспорващото дружество. То следва при условията на пълно доказване да установи изпълнение на задължението за издаване на фискален бон за извършените продажби от работещото в обекта ФУ, както и на какво се дължи констатираната разлика в разчетената с ФУ и фактическата касова наличност. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възраженията за нарушение принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и за необоснованост на продължителността на срока на наложената ПАМ са неоснователни. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност, а продължителността на срока в конкретния случай се основава на констатираната значителна разлика в разчетената с ФУ и фактическа касова наличност, които свидетелстват за системност на нарушенията от този вид. С оглед изложеното и при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за юриконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,