Решение № 7002 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 808/2013 г.
ВАСV отделение22.05.2013 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА обжалваната част от решение № 5899/06.11.2012 г. по адм. дело № 5334/2010 г. на Административен съд - София-град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7002 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 808/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Светла Илиева Иванова, жив. в гр. Стара Загора, чрез процесуален представител, срещу частта от решение № 5899/6.11.2012 г. по адм. дело № 5334/2010 г. на Административен съд - София-град, с което e отхвърлена жалбата и срещу заповед № ЗЦУ-777/17.06.2010 г. и заповед № 10.24/18.06.2010 г., издадени от изпълнителния директор на Националната агенция по приходите /НАП/, с които на оспорващата е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение, както и в частта, с която е осъдена да заплати разноски по делото. Касаторката поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваните части от решението са недопустими и неправилни - необосновани и постановени в противоречие с материалния закон, иска отмяната им, отмяната на двете оспорени заповеди и присъждане на всички направени по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - Изпълнителният директор на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че Светла Иванова в качеството й на държавен служител и чл. на ревизиращия екип, извършващ ревизия по ЗКПО и ЗДДС за периода 1.01.2004 г. - 28.02.2009 г. на "Градус - 3" АД при извършване на насрещните проверки на доставчиците на ревизираното лице е извършила нарушение на служебните си задължения. В изготвените искания за предоставяне на документи и писмени обяснения от м. 04.2009 г. за насрещни проверки на доставчиците "А. Д. - Пламен Петков" ЕООД, "Милениум 2000" АД, "Илияна 2007" ЕООД, "Екс леге фактум" ЕООД, "Корект груп" ЕООД не са формулирани въпроси и искания, свързани с реалността на доставките и въпреки това е признато право на приспадане на данъчен кредит по тези доставки в значителен размер - по доставките на "А. Д. - Пламен Петков" ЕООД в размер на 1 171 548 лв., по доставките на "Илияна 2007" ЕООД - в размер на 61 952,15 лв., по доставките на "Екс леге фактум" ЕООД - в размер на 3 252 181 лв., по доставките на "Корект груп" ЕООД - в размер на 652 644,07 лв., като действията й представляват неизпълнение на служебните задължения съгласно чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Съдът е изложил подробни мотиви по отношение на кои доставчици не са изяснени конкретни правнолеватни факти, имащи значение за преценка дали са налице реални доставки на стоки по смисъла на ЗДДС. Посочил е, че оспорените заповеди са издадени от компетентен орган, при спазване на регламентираната в ЗДСл процедура и на сроковете по чл. 94 от ЗДСл. Решението е правилно. Светла Иванова е един от трите органа по приходи, определени да извършат ревизията на "Градус - 3" АД и подписали ревизионния доклад от 17.07.2009 г., с който се излагат констатации, че няма основания за корекция на декларирания и ползван данъчен кредит от ревизираното лице за ревизираните периоди. Същите констатации са определили резултата от ревизията по ревизионния акт, издаден от друг орган по приходите, различен от касаторката. В подробно мотивираната заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" за неизпълнение на служебните задължения, както правилно е констатирал първоинстанционният съд, изпълнителният директор на НАП е изложил подробни мотиви за неустановените факти относно всеки от доставчиците, които са довели до липси на корекции в правото на приспадане на данъчен кредит в нарушение на материалния закон, въпреки, че не е е установена основна предпоставка за признаването му - а именно реалност на фактурираните доставки по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС. Същата е задължена да познава материалните данъчни закони и да ги прилага при изследване на правнорелавантните факти и изготвяне на констатациите по ревизионния доклад. Не е вярно твърдение на касаторката, че ревизионният акт не е довел до отрицателни последици за бюджета - липсата на корекции на неправомерно ползвано право на приспадане на данъчен кредит в посочените по-горе размери представлява значителна вредна последица за бюджета, като размерът на вредата е довел обосновано до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. В частта по ЗДДС липсва доначислен данък, както твърди касаторката. Иванова е изслушана на 25.05.2010 г. и е депозирала писмени обяснения на 1.06.2010 г. по фактите, за които е ангажирана дисциплинарната й отговорност, поради което липсва твърдяното нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, както правилно е констатирал АССГ. Правилна е преценката за спазването на сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл - едногодишният срок от извършване на нарушението започва с довършването му - на 17.07.2009 г., когато е подписала ревизионния доклад с констатации, че няма основания за корекции на декларираните задължения по ЗДДС и предвид датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" - 17.06.2010 г. е спазен. Двумесечният срок от откриване на нарушението, както е посочил АССГ, е с начало 19.04.2010 г., когато издателят на оспорените заповеди се е запознал със съдържанието на доклада и той също не е бил изтекъл до 17.06.2010 г. По делото няма спор, че друг орган по приходите е издател на ревизионния акт, но Иванова е положила подписа си под по-горе описаните констатации в ревизионния доклад, независимо, че е била запозната с резултатите от насрещните проверки, при които две от проверяваните лица - "Илияна 2007" ЕООД и "Корект груп" ЕООД изобщо не са били намерени, поради което ревизиращият екип е разполагал единствено с доказателствата към месечните им справки - декларации по ЗДДС, към които не се изисква представяне на доказателства за реалност на доставките, а отговорите на останалите искания не са коментирани в ревизионния доклад и не са изложени доводи, защо ревизиращият екип счита, че е доказано предаването от доставчиците на ревизирания субект на фактурираните родово определени вещи, чрез което да му е прехвърлено и правото на собственост върху тях. Предвид изложеното решението като правилно в обжалваната част, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касаторката разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 89, ал. 2, т. 1