Решение № 7768 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12803/2019 г.

Решение № 7768 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12803/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД – гр. Бургас срещу Решение № 682/05.04.2018 г. на Административен съд (АС) – Бургас постановено по административно дело № 3404/2017 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение с изх. № К-1092-103/09.11.2017 г. на изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД – гр. Бургас ("ВиК" ЕАД), с което не е предоставена информация по заявление с вх. № К-1092-76/11.09.2017 г. подадено от Я. Димитрова. В касационната жалба касаторът навежда доводи, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че заявлението за достъп до обществена информация отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Твърди, че заявлението е напълно неразбираемо, а с второто заявление вместо да се уточни характера на исканата информация, по същество се навеждат напълно нови изисквания. Излага съображения, че с процесното заявление се злоупотребява с правото на достъп до обществена информация. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции. Моли на ответника по касация да не се присъждат разноски, поради злоупотреба с права. Ответникът по касация – Я. Димитрова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и писмена молба. Моли касационната жалба да се отхвърли. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна съдът е установил, че със заявление вх. № К-1092-76/11.09.2017 г. Я. Димитрова е поискала от "ВиК" ЕАД предоставяне на обществена информация, чрез предоставяне на следните документи: незаверени преписи от всички договори, които са сключени от дружеството, попадащи в обхвата на чл. 20, ал. 4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за периода от 15.06.2017 г. до момента на заявлението; незаверени преписи от всички първични счетоводни документи, свързани с посочените в предходната точка договори по смисъла на чл. 20, ал. 5 ЗОП (независимо дали договорите са в писмена форма или са неформални); счетоводна справка, от която да е видно: какъв е общият размер на платените суми по посочените по-горе договори в табличен вид, като справката да съдържа информация най-малко по кой договор, каква сума и на кой доставчик и на коя дата е заплатена. Посочена е предпочитаната форма за предоставяне на информацията и основанието за така формулираното искане. С писмо изх. № К-1092-86/26.09.2017 г., изпълнителният директор на "ВиК" ЕАД е уведомил заявителя, че искането не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, като е поискал уточнение. С молба вх. № К-1092-95/27.10.2017 г., Я. Димитрова е уточнила заявлението си, съобразно дадените й указания. На 09.11.2017 г. е постановено Решение изх. № К-1092-76/09.11.2017 г., с което е отказано предоставянето на обществена информация. Изложени са съображения, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, поради неточно описание на исканата информация. Обсъдена е и молбата уточнение, като е посочено, че исканата информация не е точно описана. От правна страна съдът е приел, че изпълнителният директор на "ВиК" ЕАД, с оглед статута на дружеството като публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДОИ, е задължен субект по смисъла на ЗДОИ. Исканата информация е служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 ЗДОИ. Посочил е, че изводът на изпълнителния директор на "ВиК" ЕАД, за да откаже достъп до поисканата информация - че дори и след уточнението на заявителя, исканата информация е продължила да бъде неясна и неточна, което възпрепятства ответника да прецени дали достъпът до същата е свободен, е неправилен. След анализ на разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1, 2, 3 ЗДОИ, депозираното първоначално заявление и уточняващата молба, съдът е посочил, че поисканата информация е конкретизирана времево, индивидуализирана е съобразно цената на материалния интерес и предмета. В оспореното решение, административният орган нито е посочил, нито е доказал наличието на някоя от хипотезите по чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, които да обосноват законосъобразността на постановения отказ. Посочил е, че липсват доказателства за осъществена от органа преценка за наличието на надделяващ обществен интерес, като с оглед оборимата презумпция за наличието на такъв, доказателствената тежест, че не е налице надделяващ обществен интерес, е на ответника. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че "ВиК" ЕАД е задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ. Легално определение на понятието публичноправна организация се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ. Видно от вписванията в Търговския регистър, едноличен собственик на капитала на "ВиК" ЕАД е Държавата. Следователно статутът на търговското дружество, неговото управление, финансиране и неговият предмет на дейност го определят като специфичен правен субект с белезите на публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДОИ. Правилен е изводът на съда, че исканата информация е служебна обществена информация, която задълженият субект, при липсата на ограниченията по чл. 13, ал. 2 ЗДОИ и при съобразяване на разпоредбата на чл. 31 ЗДОИ - ако информацията засяга трето лице, следва да предостави. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът не е отчел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 2, т. 1 ЗДОИ. Такава разпоредба в ЗДОИ липсва. Вероятно се касае за техническа грешка и касатора е имал предвид чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Съгласно тази разпоредба заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа описание на исканата информация. В заявлението и уточняващата молба ясно е посочено достъп до каква информация се иска и тя може безспорно да се определи. Действително информацията достъп, до която се иска може и да е обемна, доколкото заявителят, а и съда, не разполагат с данни за сключените от дружеството договори попадащи в обхвата на чл. 20, ал. 4 ЗОП, съставените в тази връзка първични счетоводни документи и заплатени суми. Разпоредбата на чл. 20, ал. 4 ЗОП предвижда прагове за директно възлагане на обществени поръчки от възложителите – при строителство; при услуги по приложение № 2; при доставки и услуги извън тези по т. 2. В ал. 5 на същия текст е посочено, че в случаите по ал. 4, т. 2 и 3 възложителите могат да доказват разхода само с първични платежни документи, без да е необходимо сключването на писмен договор. Следователно при обществените поръчки за строителство при условията на чл. 20, ал. 4 задължително се сключва договор. В останалите случаи разхода може да се докаже и само с първични платежни документи, без да е необходимо сключването на писмен договор. В заявлението ясно се посочва каква информация се иска, препращайки към ЗОП. Исканата информация по т. 3 от заявлението не въвежда задължение за касатора да съставя счетоводни документи извън законоустановените такива. Ако има извършени плащания, дружеството следва да разполага с исканата информация и да я предостави, за да отговори на подаденото заявление. Систематизирането на информацията не представлява съставянето на нови счетоводни документи. Ако дружеството не разполага с информацията, то в изпълнение на закона следва да уведоми заявителя за това. Ако не може да я предостави във предпочитаната форма, следва да спази чл. 27 ЗДОИ. Целта на закона е предоставянето на достъп до информация, което се осъществява чрез формите за предоставяне определени в чл. 26 ЗДОИ. Поради тази причина доводите на касатора, че следва да съставя информация в табличен вид по недопустими критерии, са неоснователни. Дружеството следва да разполага с исканата информация, доколкото това се касае за плащания извършени от него. Освен това не е задължено да представи информацията в посочения от заявителя табличен вид. То може да я предостави и с друг външен изглед, защото целта, съответно задължение на задължения субект, е предоставяне на информация. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията за разноски на ответника по касация се явява основателна и такива следва да му се присъдят в доказан по делото размер – 500 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, видно от представения договор от 04.06.2020 г. Претенцията ответника по касация за направените пред първата инстанция разноски не следва да се уважава, тъй като с Определение № 1688/09.08.2019 г. постановено по адм. д. № 3404/2017 г. в производство по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК съдът се е произнесъл по въпроса за разноските пред първата инстанция. Определението не е обжалвано от Я. Димитрова и следва да се приеме, че е влязло в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение.