Решение № 6831 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3993/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Й. П. против решение № 1420/6.02.2026 г. постановено по адм. д. № 910/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед № РД-204 от 28.02.2025г. на кмета на община Карлово, с която заповед, на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “BBQ (пещ) с навес“, намиращ се в северния дял на УПИ VI-343, кв.22 по плана на град Баня, с административен адрес: гр. Баня, [улица], с извършител на строежа – В. Й. П.. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не бил съобразил характеристиките на обекта, които не го характеризирали като строеж. Не бил ясен предмета на заповедта. Иска отмяна на решението и отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – кмет на община Карлово, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Твърди, че оспореното решение е правилно. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения, сочещи законосъобразност на решението, предмет на жалбата. Предлага на съда решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, при направената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира, че касационната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: С оспорената пред първоинстанционния съд заповед, кметът на община Карлово е наредил на касатора да премахне незаконен строеж: “BBQ (пещ) с навес“, намиращ се в северния дял на УПИ VI-343, кв.22 по плана на град Баня, с административен адрес: гр. Баня, [улица]. По делото е безспорно, че за посочения строеж липсва издадено разрешение за строеж. Неоснователно е възражението на касатора, че обектът, предмет на заповедта, е неясно описан. Въпреки, че в административният акт е използван израза „BBQ“, от една страна този израз е придобил достатъчно широка гражданственост и неговото значение „барбекю“ е пределно ясно, от друга страна за да избегне всякакво съмнение, административният орган е пояснил в какъв смисъл е употребил посоченото понятие, като в скоби е поставил думата „пещ“. Описвайки нареденият за премахване обект, кметът на общината е използвал израза “BBQ (пещ) с навес“. Следователно е пределно ясно, че следва да бъде премахнат навесът и находящата се в него пещ /BBQ/, намиращи се в северния дял на УПИ VI-343, кв.22 по плана на град Баня. Не могат да бъде споделени, изложените от касатора доводи, че се касае за обект по чл. 151, т. 12 ЗУТ, а не за строеж. От събраните по делото доказателства, включително СТЕ, безспорно се установява, че спорният "навес с барбекю /пещ/" е с изцяло дървена конструкция, с дървени подпорни греди, и с покривна конструкция от греди, дървена обшивка и керамични керемиди, като същият е прикрепен с метални планки към бетонна плоча на основата, а барбекюто е изградено с тухли и облицовано с декоративни камъни и зидан комин. Безспорно е установено, че навесът с барбекюто е изграден без строителни книжа. Във връзка със събраните по делото доказателства и дадените описания на навеса, както в оспорената заповед, така и в СТЕ, се установява, че спорния обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и за него не е издадено разрешение за строеж, а не представлява обект по чл. 151, т. 12 ЗУТ, а именно градински и паркови елементи с височина до 2, 5 м над прилежащия терен. Касае се за строеж от допълващото застрояване, а не за градински елемент, каквато би била перголата, пейки или фонтани, декоративни решетки за цветя и сянка например. Освен това дори от СТЕ се установява, че спорният навес е с височина над допустимата в определени части и досежно максимално допустимата височина от 2, 50 по чл. 151, т. 12 от ЗУТ, а именно кота било е с височина 2,95м. Градинските и парковите елементи по посочената разпоредба не следва да са изградени от материали, които отговарят на понятията за строеж, а в случая са налице и дървена носеща конструкция, както и масивен дървен покрив. В случая извършителят на строежа е допуснал нарушение на разрешителния режим, като е изградил строеж, за които е изискуемо издаването на разрешение за строеж, а такова не е издадено. Описаното квалифицира строежа незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. /в този смисъл Решение № 137 от 11.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7312/2021 г., Решение № 9311 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3941/2018г. и други/. Описаният строеж е невъзможно да бъде възприет като търпим такъв. Търпимостта на незаконни строежи е регламентирана в § 16 от ДР на ЗУТ и с § 127 от ПРЗ ЗУТ. В трите алинеи на § 16 от ПР на ЗУТ, са очертани три периода, през които ако строежът е изграден или започнат е търпим ако отговаря на конкретно посочени условия. С § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ е предвиден нов четвърти времеви период, който следва във времето периода, установен с § 16, ал. 3 ЗУТ, и който четвърти период започва от датата на обнародване на ЗУТ (02.01.2001г.) и приключва с датата на влизане на ЗУТ в сила (31.03.2001г.) По делото се съдържат достатъчно убедителни доказателства че навесът е изграден след 31.03.2001г., поради което не попада в нито една възможните хипотези, които биха могли да го характеризират като търпим строеж. В заключението си вещото лице инж. Ранделова категорично заявява, че най-ранната сателитна снимка на която навесът се забелязва е тази от 23.08.2010г., а според данни на г-жа П. същият е изграден през 2008г. С оглед така очертания период на изграждане на процесния навес, същият не попада в нито един от четирите времеви периода на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПРЗ на ЗУТ, поради което не може да бъде квалифициран като търпим строеж и правилно е разпоредено неговото премахване. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд – Пловдив е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена в размер 102,26 €. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,