Решение № 14474 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4194/2013 г.

Решение № 14474 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4194/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалбата на Валентин Златев Вълчев срещу Заповед № ЗС-39 от 13.02.2013 г. на министъра на отбраната на Република България, с която е наредено изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната (МО) на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост (ЗДС). В жалбата се мотивират съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материално-правните разпоредби. Иска се отмяна на административния акт. Ответната страна - министърът на отбраната на РБ чрез пълномощника си юрк. Янакиева поддържа становище за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид направените в жалбата оплаквания и извърши цялостна проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, на всички основания посочени в чл. 146, съгласно задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срок, тъй като липсват данни за нейното връчване, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Със заповед № 2158 от 01.10.2004 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на министерството на отбраната", на основание чл. 31, ал. 2, т. 6 от Наредба № 3 от 19.08.1998 г. е наредено временно - за срока на заеманата длъжност - настаняване на жалбоподателя с двучленното му семейство в жилище от ведомствения жилищен фонд на МО, находящо се в гр. Варна, ул. "Найден Геров" № 45, вх. Б, ет. 1, ап. 10. Въз основа на тази заповед, на 01.11.2004 г. е сключен договор за отдаване под наем на жилището (л. 25-26) и допълнителни споразумения към него (л. 27 и л. 28). Не се оспорва обстоятелството, че процесният имот - ап. 10 е частна държавна собственост с предоставено право върху него на Министерство на отбраната (л. 36, л. 37). Със заповед № КВ-350 от 27.06.2010 г. на министъра на отбраната полк. Валентин Златев Вълчев е бил освободен от длъжност поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване и подаден рапорт. (л. 23). След освобождаването от длъжност, в изпълнение на чл. 3 от договора за наем, с писмо рег. № 22-27-186 от 26.07.2012 г. министърът на отбраната е уведомил г-н Вълчев, че наемното му правоотношение е прекратено на осн. чл. 22, т. 8 от договора - поради прекратяване на договора за кадрова военна служба и на осн. чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне (Наредбата - л. 29), като му е бил предоставен е едномесечен срок от получаване на предизвестието да освободи доброволно заеманото жилище и е бил предупреден, че след изтичането на този срок ще му се начислява обезщетение в размер на 127. 48 лева за ползване без правно основание и срещу него ще отпочне процедура по реда на чл. 80а от ЗДС. Съгласно приложеното на гърба на л. 30 от делото известие за доставяне предизвестието е достигнало до адресата на 18.08.2012 г. С констативен протокол от 19.09.2012 г. комисия, назначена със заповед № 138 от 27.03.2012 г. на началника на Централно военно окръжие е установено, че жилището не е освободено. С оспорената пред съда заповед е наредено изземването му на основание чл. 80а от ЗДС, тъй като се държи на отпаднало основание. При тази фактическа установеност настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-процесуалните правила и нормите на материалното право. Съгласно разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Оспорената пред съда заповед е издадена от компетентен по силата на посочената разпоредба орган - министърът на отбраната на РБ, в изискуемата се от закона писмена форма и при спазване на изискването за мотивиране на акта по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Не е спорно по делото, че имота, предмет на оспорената пред съда заповед за изземване е държавен недвижим имот - апартамент в гр. Варна, върху който право на ползване и управление има министерството на отбраната. Не е спорно също, че процесният имот е бил държан на годно правно основание - заповед за настаняване и договор за наем да прекратяване на договора за военна служба и освобождаването от длъжност на кадровия военнослужещ, след което е изпълнено законовото изискване да му бъде отправено предизвестие, съдържащо покана за доброволно освобождаване на имота и предупреждение, че в случай на неизпълнение ще започне производство по издаване на заповед за принудителното му изземване. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта по чл. 80а от ЗДС е следвало да му бъде връчено на адреса в гр. Варна, като се е позовал на нормата на чл. 38 и сл. от ГПК. Относно съобщаването на административен акт, каквато безспорно е оспорваната заповед, се прилагат правилата, установени в чл. 61 от АПК. Съгласно ал. 2 и ал. 3 на текста съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. А когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. От изложеното в т. 1 на жалбата е видно, че съобщаването е извършено по правилата на чл. 61, ал. 2 от АПК и връчването е удостоверено с подписа на двама свидетели (л. 7). Съображенията за нарушения на материалния закон не са развити нито в жалбата, нито пред съда. Настоящият състав намира, че са неоснователни. Не се оспорват фактите, установени по делото и посочени по-горе. Условие, посочено в договора за наем и в заповедта за настаняване е жилището да се ползва временно докато г-н Вълчев заема длъжността. Ето защо след прекратяване на договора за военна служба и освобождаването му от длъжност е отпаднало и основанието, на което имотът е бил държан. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-22/2010 г. договорите за наем на жилища от жилищния фонд на министерство на отбраната на РБ се прекратяват с едномесечно предизвестие по реда на Закона за задълженията и договорите, на основанията посочени в чл. 23 и договора за наем. В случая е отправено изискуемото се от закона едномесечно предизвестие за прекратяването на договора за наем, което предизвестие е получено от жалбоподателя. Изтекъл е срока за доброволно освобождаване имота, като същия не е освободен. Наличието на прекратено наемно правоотношение по установения в закона ред обуславя законосъобразност на извода в обжалваната заповед, че имота - предмет на изземване се държи на отпаднало основание. При така изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби се явява законосъобразна и подадената срещу нея жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да се уважава, тъй като страната не е представила списък на разноските в срока по чл. 80 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд, трето отделение