Решение № 9050 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14617/2008 г.

Решение № 9050 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14617/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторите Нели и Петър Петрови молят да бъде отменено решение № 342/30.9.2008 г., поправено с решение № 377/5.11.2008 г. по адм. д. № 457/2007 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата им против РА № 11000104/16.4.2007 г. на ТД-Ловеч като неправилно. Поддържат, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на процесуалния закон. Подробни съображения излагат в жалбата си. Молят да бъде отменен РА като им бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Велико Търново по съображения в писмено възражение моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касаторите против РА № 11000104/16.4.2007 г. на ТД-Ловеч с който са определени задължения по ЗДДС (отм.) на двамата съдружници Нели и Петър Петрови в прекратено гражданско дружество по ЗЗД "Васком индустриал". В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване правилата на ДОПК и обхваща периода м. 3.2005 г. - 9.12.2005 г., когато е прекратена регистрацията по ЗДДС (отм.) на гражданското дружество. Гражданското дружество по чл. 18 ал. 2 ДПК (отм.) е приравнено на юридическо лице и съдружниците са задължени лица по смисъла на чл. 14 т. 3 ДОПК. Касаторите оспорват дължимостта на 8478, 61лв ДДС и лихви, начислени за м. 12.2005 г. на основание чл. 119 ал. 3 ЗДДС (отм.). Гражданското дружество не е начислило данък върху наличните активи към датата на прекратяване регистрацията по ЗДДС (отм.) на посоченото основание. През 2005 г. не е осъществявана дейност от гражданското дружество. В РА като налични активи са приети посочените активи в оборотната ведомост към 31.12.2004 г. Придобитият от гражданското дружество недвижим имот е е отразен като ДМА по сметка 203 - сгради, използван е за дейността на дружеството, върху стойността му са начислявани амортизации, не е отписан като актив от баланса и съдът е приел, че правилно органът по приходите е начислил ДДС върху остатъчната стойност на актива, който е бил наличен към датата на дерегистрацията на дружеството по ЗДДС (отм.). Била е назначена експертиза за оценка на актива, която не е могла да даде заключение поради непредставени документи от касаторите и на основание чл. 128 ал. 2 ГПК (отм.) съдът е приел, че приетата в РА цена на актива е доказана. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. Съдът не е допуснал нарушения на процесуалния закон. По чл. 9 ал. 2 ДОПК неперсонифицираните дружества са приравнени на юридически лица. Принудителното събиране се извършва срещу участващите в него лица, съобразно тяхното участие в дружеството. Предвид цитирания текст и чл. 1 ал. 2 Зсч, според който неперсонифицираните дружества са предприятия по смисъла на закона, РА е издаден на отговорните лица - съдружниците в гражданското дружество. Касаторите са станали съдружници в гражданското дружество с договор от 28.3.2005 г., когато са напуснали предишните двама съдружници. Дружеството е придобило недвижим имот - сграда през 1998 г. като по фактурата за придобиване на сградата е ползван данъчен кредит от предишните съдружници. Видно от договора за дружество от 3.6.1998 г. между първите двама съдружници по чл. 8 всичко, което се придобива за дружеството е обща неделима собственост на съдружниците, а по чл. 9 от договора те имат равни права и дялове в дружеството. В договора от 28.3.2005 г., по който касаторите са станали съдружници в дружеството, са приети чл. 8 и 9 със съдържание, идентично на цитираните от първия договор. С нот. акт № 21/19.10.2005 г. предишните съдружници в гражданското дружество са продали недвижимия имот на Нели Петрова. По чл. 358 ал. 1 ЗЗД описаните активи в баланса на дружеството по сметка 203- сгради се считат внесени за общо ползване. Правилно органът по приходите и съдът са приели, че при прекратяване на дружеството следва да се приложи чл. 119 ал. 3 ЗДДС (отм.) като се начисли данък върху наличните активи ни дружеството към датата на прекратяването. Текстът не се интересува от собствеността върху активите, а поставя само едно изискване - активите да са налични към датата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС (отм.). Сградата е заведена като актив на гражданското дружество и позоваването на чл. 359 ЗЗД е непротивопоставимо на органите по приходите в случая. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски е основателно по чл. 161 ал. 1 изр. 3 ДОПК за 53, 91лв, тъй като с ДВ бр. 2/2009 г. са увеличени минималните размери на адвокатските възнаграждения и присъденото юрисконсултско възнаграждение по делото от съда е под новия минимален размер. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение,