Решение № 7612 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9774/2014 г.

Решение № 7612 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9774/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП и " Вю технолоджи" ЕООД - гр. Варна срещу решение № 1386/13.06.2014 г., постановено по адм. дело № 1183/2014 г. по описа на Варненския административен съд. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решение, с което е прогласен за нищожен РА № 031302966/6.11.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 930/21.03.2014 г. на същия директор за определени на "Вю Технолоджи" ЕООД - гр. Варна задължения за ДДС за данъчни периоди на месеците февруари до юли 2012 г. и от септември 2012 г. до април 2013 г. в общ размер от 459 967,69 лв. главници и лихви. Посочените от касатора отменителни основания са за допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 112, ал. 2 във връзка с ал. 1 ДОПК, според която ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. В този смисъл се позовава и на заповед № 1597/01.11.2012 г., с която териториалният директор е конкретизирал персонално компетентността на определени органи по приходите, като е посочил, че аналогична разпоредба се съдържа и в чл. 11, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 11, ал. 3 ЗНАП. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията и подкрепени с решения на Върховния административен съд са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго решение по съществото на спора. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба "Вю Технолоджи" ЕООД - гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. "Вю Технолоджи" ЕООД - гр. Варна чрез пълномощника си адв. Ася Аспарухова обжалва решението в частта за разноските, поради това че такива не са присъдени. Оплакванията се свързват с неправилно позоваване от съда на ТР № 6/2012 г. на Върховния касационен съд, че в договорът за правна защита не бил вписан начинът на плащане - ако е по банков да бъде представен банков документ за заплащането на адвокатското възнаграждение, а ако е в брой, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на плащане. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "Обжалван и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна и за неоснователност на жалбата на "Вю Технолоджи" ЕООД. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна е основателна, а на "Вю Технолоджи" ЕООД е неоснователна поради следните съображения: За да прогласи за нищожен РА № 031302966/6.11.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 930/21.03.2014 г. на същия директор за определени на "Вю Технолоджи" ЕООД - гр. Варна задължения за ДДС за данъчни периоди на месеците февруари до юли 2012 г. и от септември 2012 г. до април 2013 г. в общ размер от 459 967,69 лв. главници и лихви, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от некомпетентен орган. За да обоснове този си извод съдът е приел, че от заповед 1597/1.11.2012 г. на териториалния директор на ТД на НАП - гр. Варна се установява, че с нея предоставените на част от посочените лица правомощия за възлагане на ревизията са ограничени по териториален принцип. В този смисъл касаторът излага довод, че от цитираната заповед правомощията на Васил Христов са ограничени до ИРМ - Русе и доколкото "Вю Технолоджи" ЕООД е със седалище в гр. Варна, това дружество е извън предоставената на Васил Христов компетентност. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора поради следното: Неправилността на първоинстанционното решение е свързана с неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК относно компетентността на органа, възложил ревизията и издал заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО). Според тази разпоредба ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Всички определени органи по приходите в заповед № 1597/1.112012 г. са в териториалния обхват на ТД на НАП - гр. Варна, поради посочените в същата заповед определен изнесено работно място (ИРМ), не ограничават посочените органи по приходите на територията на ТД на НАП - гр. Варна. В този смисъл е и чл. 6 и чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП, който определя компетентността на органите по приходите в рамките на териториалния обхват на съответната териториална дирекция. Посочването в заповедта на ИРМ, не променя горния извод, тъй като то не представлява законово понятие и не е регламентирано нито в ДОПК, нито в ЗНАП. След като ИРМ не представлява структурно обособено звено в ТД на НАП не може въз основа на него да се определя, респ. преценява неговата териториална компетентност. С решение № РМФ-286/19.12.2009 г. на УС на НАП, в сила от 1.01.20010 г. са създадени пет териториални дирекции - в София, Варна, Бургас, Пловдив и Велико Търново, а в различни населени места са създадени офиси, които са към същите териториални дирекции. Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че ревизията на "Вю Технолоджи" ЕООД е възложена от компетентен орган, който е в териториалния обхват на ТД на НАП - гр. Варна и затова процесния ревизионен акт е валиден, а не нищожен, както неправилно е приел първоинстанционния съд. В горния смисъл е и ТР № 5/22.06.2015 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Предвид изложеното обжалваното решение от директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна е неправилно постановено и следва да бъде отменен, а делото на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да се върне на същия съд за разглеждането му по същество. Предвид, че обжалваното решение подлежи на отмяна и делото се връща за ново разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора, касационната жалба на "Вю Технолоджи" ЕООД е неоснователна. Съдът се е обосновал защо не присъжда разноски, предвид че те са поискани след провеждане на устните състезания на страните по делото. Предвид, че делото се връща за ново разглеждане, такива ще се присъдят при новото разглеждане в зависимост от изхода на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,