Решение № 7153 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13248/2020 г.

Решение № 7153 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13248/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието и науката чрез процесуалния представител юрисконсулт М. П. срещу решение № 5246 от 09.10.2020 г. по адм. дело № 3282 по описа за 2020 г. на Административен съд - София град (АССГ). С него по жалба на В. Г. е отменена негова заповед № РД 10-390 от 05.03.2020 г. относно прекратено служебно правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закон за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на оспорването на заповедта. Не се претендира присъждане на съдебни разноски, но се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от противната страна за касационната инстанция. Ответната страна по касационната жалба - В. Г. оспорва жалбата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. А. М. и депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № РД 10-390 от 05.03.3030 г. на министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на В. Г. за заеманата от нея длъжност "държавен експерт", с ранг I младши, дирекция "Квалификация и кариерно развитие" при министерството на образованието и науката. В мотивите на обжалваното решение е изложена подробно фактическата обстановка по спора и конкретно тази по повод изменението и допълването на Устройствения правилник на министерството, което е станало с Постановление на МС № 18 от 06.02.2020 г. Според него е намалена общата численост на персонала с 2 щатни бройки (от 383 на 381), като е предвидено и преструктуриране на две дирекции, обособена е нова дирекция "Политики за стратегическо развитие, квалификация и кариерно развитие" с обща численост 16 щатни бройки. Тя обединява функции на дирекция "Политики и стратегическо развитие" (11 щатни бройки) и дирекция "Квалификация и кариерно развитие" (11 щатни бройки). Със заповед № РД 09-578 от 05.03.2020 г. на министъра е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 06.03.2020 г. Според него тази нова дирекция е структурирана в две отдела: отдел "Политики за стратегическо развитие" (8 щатни бройки) и отдел "Квалификация и кариерно развитие" (7 щатни бройки). Този отдел се състои от: "началник отдел" (1 щатна бройка вакантна), "главен експерт" (5 щатни бройки) и "младши експерт (1 щатна бройка). Другият отдел се състои от: "началник отдел" (1 щатна бройка, вакантна), "държавен експерт" (2 щатни бройки, едната вакантна), "главен експерт" (4 щатни бройки) и "младши експерт" (1 щатна бройка). Събрани са като доказателства по делото и са преценявани от съда длъжностните характеристики на длъжностите "държавен експерт" и "главен експерт" в дирекция "Квалификация и кариерно развитие", тази която е била преструктурирана с Устройствения правилник, и длъжностните характеристики на длъжност "главен експерт" и "началник отдел" в новата дирекция, но отдел "Квалификация и кариерно развитие", както и на длъжността "държавен експерт" в другия отдел "Политики за стратегическо развити" от тази нова дирекция. При тази фактическа обстановка съдът правилно е обосновал извод, че в случая не е налице закриване на структурата, в която държавния служител е работил, а е налице преобразуване чрез обединяване на дирекцията, в която е работил с другата дирекция, при запазване на възложените функции. Настоящият съдебен състав намира, че тази преценка на съда е правилна и обоснована. Такава е тази на съда и относно недоказаността на необходимостта от премахване на длъжността "държавен експерт" в отдел "Квалификация и кариерно развитие", респ. увеличаването на щатните бройки за тази длъжност в другия отдел "Политики за стратегическо развитие" от новата обща за двата отдела дирекция "Политики за стратегическо развитие, квалификация и кариерно развитие", независимо, че административният орган когато осъществява промени и реорганизации в управляваната администрация действа в условията на оперативна самостоятелност. Правилен е изводът на съда, че заеманата от държавния служител длъжност "държавен експерт" не е съкратена, а е преместена в отдел "Политики за стратегическо развитие". Тя е продължила да съществува като нормативно определена позиция в новосъздадената дирекция, независимо от различията в областите на действие на длъжността в този посочен отдел, който обаче е част от нея, а тя обединява областите на действие и на предишните две дирекции, и са налице сходни основни цели - изготвяне на анализи, становища и предложения във връзка с прилагането и разработването на законови и подзаконови нормативни актове в системата на министерството. Основателен е и аргументът на съда, че в отдел "Квалификация и кариерно развитие", в който липсва длъжност "държавен експерт", има незаета длъжност "началник отдел", която се изпълнява от служител, заемащ длъжност "главен експерт", като е налице идентичност в основните функции, цели и дейности на тази вакантна длъжност с тези на твърдяната за съкратена длъжност "държавен експерт" в отдела. Това предпоставя извод за липса на необходимост от прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител, съответно на жалбоподателката в първоинстанционното производство. Съставът на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не е реализиран, поради което оспорената заповед се явява материално незаконосъобразна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касация, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, следва да се присъдят съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200. 00 лв., съгласно списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, като възражението за прекомерност на същото е неоснователно с оглед на фактическата и правна сложност на спора. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение