Решение № 5850 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 316/2009 г.

Решение № 5850 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 316/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Балканкар Заря" АД - гр. Павликени чрез процесуалния си представител адв. Борислав Захариев срещу решение № 474/24.11.2008 г., постановено по адм. дело № 703/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АПВ № 801475/04.07.2008 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 347/03.09.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново за отказано възстановяване на недължимо платени от дружеството по ДРА № 405/24.06.2005 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора налице е правното основание на чл. 129, ал. 1, т. 5 ДОПК. В касационната жалба е направено възражение, че задълженията му по подадените от него данъчни декларации по ЗКПО (отм.) са погасени по давност, поради което и обосновава възстановяване на платени от него суми. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Захариев. Претендират се разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозиран писмен отговор срещу касационната жалба, в който е направено искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като процесните задължения по чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 и 2 ЗКПО (отм.) са били декларирани от дружеството по чл. 51 ЗКПО (отм.), поради което прогласяването на нищожността на ДРА № 405/24.06.2005 г. е без правно значение по отношение дължимостта на данъците, тъй като с него не са извършени корекции на тези задължения и не са определени допълнителни на това основание. Според прокурорът възражението за погасителна давност е без правно значение, тъй като е направено след доброволното внасяне на процесните суми по декларациите. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 ДОПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Балканкар Заря" АД - гр. Павликени първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно органът по приходите е отказал възстановяване на недължимо платени данъчни задължения от дружеството по ДРА № 405/24.06.2005 г. Последният е бил обявен за нищожен в частта, касаеща данъчното облагане по чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 и 2 ЗКПО (отм.) с влязло в сила решение № 29/20.03.2008 г. по адм. дело № 608/2005 г. на Великотърновския окръжен съд. Мотивите на съда, за да обяви частичната нищожност на ДРА № 405/24.06.2005 г. са, че с акта за възлагане на ревизията не е определено извършване на ревизия в частта за данъците по чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 и 2 ЗКПО (отм.). В същото време първоинстанционния съд, постановил обжалваното пред настоящата инстанция решение е приел, че с ДРА № 405/24.06.2005 г. ревизията е определила допълнителни данъчни задължения за процесните задължения, а само в таблицата към акта е посочено, че тези задължения за процесните периоди от 2001 г. до 2004 г. са начислени от данъчно задълженото лице по подадените от него декларации. Направен е извод от съда, че процесните суми са внесени от дружеството при наличието на законово основание, поради което не е налице хипотезата на чл. 128, ал. 1, нито на чл. 129, ал. 5, т. 1 ДОПК. Според съда решението на Великотърновския окръжен съд в частта, в която е прогласена нищожността на ДРА от 2005 г. няма характер на съдебен акт, с който на задълженото лице е признато право на получаване на суми за неправилно и ли недължимо внесени или събрани суми и затова не са налице сочените от жалбоподателя основание за възстановяването на процесните суми. Обжалваното решение е правилно. Няма спор между страните по делото, че с влязло в сила съдебно решение на Великотърновския окръжен съд е обявена частично нищожността на ДРА № 405/24.06.2005 г. относно посочените в него данъчни задължения на касатора по чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 ЗКПО (отм.) за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2004 г. С цитирания ДРА обаче, както правилно е приел и първоинстанционния съд ревизията не е начислила задължения по посочените данъци, а само е отразила в таблична форма начислените от касатора задължения по същите данъци, съгласно подадените от него данъчни декларации по чл. 51 ЗКПО. Затова изводите на първоинстанционния съд с прогласяването нищожността на данъчния ревизионен акт в посочената част не влече след себе си отпадане на основанието за плащане на данъчните задължения по подадените декларации. Разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК разпорежда, че подлежат на възстановяване недължимо платени или събрани суми за данъци. Процедурата за това се съдържа в чл. 129 ДОПК, като касаторът се позовава на основанието по ал. 5, т. 1 на същата правна норма, с което обосновава, че приходната администрация му дължи възстановяване на внесените по ДРА № 405/24.06.2005 г. суми по чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 и 2 ЗКПО (отм.). Спорът по делото касае изясняване на въпроса внесените по ДРА № 405/24.06.2005 г. суми по чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 и 2 ЗКПО (отм.) недължимо внесени ли са или недължимо събрани. Отговорът е отрицателен, както правилно е приел и административният съд, тъй като след като по несъмнен начин е установено, че процесните задължения са декларирани от касатора, то с факта на деклариране той е признал, че сумите са дължими на законно основание. Включването им впоследствие в данъчния ревизионен акт, но не като определени от данъчната ревизия, а посочването им само като начислени от ревизирания субект, не означава, че внасянето им впоследствие е било недължимо или че са събрани неправилно от приходната администрация. Относно възражението на касатора за погасителна давност на процесните данъчни задължения, съдът намира, че то е неоснователно. Няма доказателства по делото, които да сочат, че след издаване на ДРА № 405/24.06.2005 г. процесните суми са събрани по принудителен ред въз основа на този акт, а и касатора не твърди, това да е станало по този начин. Освен това по делото са налице доказателства, че след подаване на декларациите по чл. 51 ЗКПО (отм.) за процесните години са предприети действия по събиране на декларираните данъчни задължения, поради което е налице спиране на давностния срок, поради което неоснователно касаторът твърди, че към момента на издаването на АПВ № 801475/04.07.2008 г. давността е изтекла. Ако пък процесните суми са платени доброволно, то съгласно разпоредбата на чл. 174 ДОПК не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок. В процесния случай обаче съдът счита, че не е налице изтичане на давностния срок, тъй като броенето на този срок например за 2000 г. започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, когато данъчното задължение е следвало да се плати - това е 01.01.2002 г., а крайният момент на изтичане на този срок е 31 декември на петата година. Видно от данните по делото АВДР № 135817.02.2005 г., поради което не е налице погасителна давност към момента на издаване на ДРА № 405/24.06.2005 г. Освен това по делото са налице доказателства, че след подаването на данъчните декларации по чл. 51 ЗКПО (отм.) е започнало събиране от данъчната администрация на сумите по декларациите, поради което отново е налице спиране на давността. Предвид изложеното по-горе настоящата касационна инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на приложимите разпоредби на закона и при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда. Поради това същото е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. В писмения отговор на ответника по касационната жалба се съдържа искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение. Видно от данните по делото такова е присъдено с обжалваното решение от първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК не се дължи такова и за касационната инстанция, тъй като това възнаграждение е дължимо за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е при адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,