Решение № 579 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5457/2015 г.

Решение № 579 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5457/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "ОДОП" -Варна против решение № 560/13.03.2015 г. по адм. дело № 3179/2014 г. по описа на Административен съд-Варна, с което отменен Ревизионен акт № 191202565/30.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с негово решение № 147/26.04.2013 г., с който на "Саксфураж" ООД за данъчни периоди м. 03, 04 и 05.2008 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 75 090,16 лв по ф. № 138/18.03.2008 г., № 139/18.03.2008 г., № 150/1.04.2008 г., № 233/22.04.2008 г. и № 239/30.05.2008 г., издадени от "Агротранс спринт" ЕООД и за невнесените в срок задължения са начислени лихви. С доводи за неправилност и необоснованост се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество за отхвърляне на оспорването на РА. Ответното "Саксфураж" ООД гр. Добрич писмено оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да отмени РА, издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна за установени задължения по ЗДДС на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 25 ЗДДС с предмет царевица и пшеница в общ размер на 75090,16 лв по процесните фактури, издадени от "Агротранс спринт" ЕООД, решаващият съд приема, че ответното дружество като регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне като данъчен кредит данъкът за получени от него облагаеми доставки на стоки, когато използва същите за осъществяване на облагаеми доставки и когато притежава за получените доставки данъчен документ с изискуемите от закона реквизити. Приел е, че в хода на ревизионното и съдебното производство са събрани доказателства, от които безспорно се установява реалност на фактурираните доставки. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, решаващият съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност е изложил подробни мотиви относно установените правнорелевантни факти, които се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Обоснован е изводът за незаконосъобразно определяне в РА на данъчните задължения по ЗДДС за ревизираните периоди. В съответствие със закона съдът приема, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е налице осъществена доставка. Обосновано съдът приема, че е доказано прехвърлянето на собствеността върху родово определените вещи, предмет на доставките по спорните фактури. Правилно е преценена доказателствената стойност на събраните доказателства. При анализ на всички доказателства и установените с тях факти, съдът правилно приема, че са достатъчни да обосноват извод, че упражненото право на приспадане на данъчен кредит е възникнало. Частните писмени документи са преценявани от решаващия съд в тяхната съвкупност, липса на противоречие между тях и с оглед съпоставимостта им с констатациите на вещото лице. Обосновано и вярно е приетото за безспорно установено, че ревизираното лице притежава фактури, съставени съгласно изискванията на ЗДДС; подлежащия на приспадане данък е изискуем; фактурите са осчетоводени в счетоводството му и в това на доставчика му, съответно са включени в дневника за покупки и дневник за продажби и СД за съответните данъчни периоди; стоките, предмет на процесните фактури са използвани за целите на облагаема доставка на данъчнозадълженото лице- вложени са в производството ва фураж, използван за отглеждането и угояването на животни (продукция); произведената продукция (прасета) е реализирана като стока по облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС; стоките са получени от РЛ в стопанисвания от него обект в гр. Тервел; транспортът е извършен от "Агро резерв" ООД с негови автомобили и от негови шофьори, които са предали стоката във Фуражния завод в Тервел; стоките, предмет на фактурите са заприходени по материалните сметки на дружеството и са отчетени разходи за придобиването им; стоките са вложени в произведената продукция, която е реализирана като стока по облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. Вярно е, че в част от представените и изследвани от органите на приходната администрация транспортни документи има непопълнени реквизити и някои несъответствия, но преценени в съвкупност с всички останали доказателства, в т. ч. и такива, сочещи произхода на стоките при доставчиците, тези обстоятелства не са достатъчни да обосноват извод за нереалност на доставките. Съдът правилно се е позовал на относимата практика на СЕС по решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-438/09 и други относно правото на данъчен кредит при добросъвестни доставчици. В процесния РА няма констатации, че стока реално не е предавана, както и че доставката, по която ревизираното лице претендира право на приспадане е опорочена с измама, за която е знаел или е следвало да знае. Добросъвестният получател в качеството му на данъчнозадължено лице, което разполага с фактура, която отразява извършена продажба на стока, по която е платил данъчната основа и дължимия ДДС, има право на данъчен кредит в размер на платения по нея ДДС. Като е достигнал до обосновани, верни и съответни на материалния закон изводи, решаващият съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответното дружество, по своевременно направеното искане и до доказания размер на платено адв. възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,