Решение № 12855 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8152/2021 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДт). Образувано е по касационна жалба на М. Пандова от гр. Кърджали, действаща като майка и законен представител на малолетния Н. Филев, подадена чрез пълномощника адв. Бръмбарова, срещу Решение 52 от 26.03.2021 г., постановено по адм. дело 342/2020 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед ЗД/Д-К-060/06.10.2020 г. на директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Кърджали, потвърдена с Решение 09-РД04-0485/05.11.2020 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Кърджали. Наведените в касационната жалба възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на нормата на чл.27, във връзка с чл.25, ал.1, т.4 ЗЗДт. и твърдение за необоснованост, са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Кърджали, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Ответникът Ю. Филев, представляван от пълномощника адв. Балджиева, в писмен отговор и писмена молба, постъпила на 12.11.2021 г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението не страда от касационни пороци, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед ЗД/Д-К-060/06.10.2020 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Кърджали, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет. (в относимата редакция Доп. - ДВ, бр. 93 от 2006 г.) е разпоредено детето Н. Филев, с родители: майка М. Пандова и баща Ю. Филев, да ползва социални услуги към Център за обществена подкрепа гр. Момчилград, ул. Мадара 2, като от мотивите на заповедта се установява, че предоставената услуга е консултация с психолог. Горната заповед е потвърдена с Решение 09-РД04-0485/05.11.2020 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Кърджали. В административното и съдебното производство е установено, че детето Н. Филев е родено на [дата на раждане]. Родителите му М. Пандова и баща Ю. Филев са съжителствали на съпружески начала около 5 години, като през месец януари 2017 г. са се разделили. С решение 460937/30.07.2018 г. по гр.д. 31285 2017 г. на Софийски районен съд упражняването на родителските права е предоставено на майката, като е определен режим на лични отношения с бащата. Решението е отменено в частта за лични отношения на бащата с детето с Решение 265936/12.04.2021 г. на Софийски градски съд. По повод писма от Ю. Филев за препятстване осъществяване на режима на лични отношения с детето от Държавна агенция "Закрила на детето" до директора на ДСП - Кърджали е издадено задължително предписание РД-14-54/22.07.2020 г. На 22.08.2020 г. отдел "Закрила на детето" служебно се е сезирал. На 27.08.2020 г. е изготвен социален доклад за оценка на постъпил сигнал, в който е записано, че от наличната документация в ОДЗ за детето могат да бъдат изведени следните рискове: детето и бащата не са осъществявали срещи от 15.09.2018 г., което е предпоставка за нарушаване на емоционалната връзка между двамата; между родителите на детето липсва комуникация; поставянето на детето в конфликт на лоялност спрямо някой от родителите му би довело до напрегнатост, противопоставяне и рискове за психо-емоционалното му развитие; прекъсването на контакта с родител от същия пол може да доведе до нарушение във формирането на идентичността, страх от изоставяне, сериозни емоционални и социални трудности, загуба на сигурност и доверие. Прието е, че всички описани рискове са предпоставка за настъпване на родителско отчуждение. Направен е извод, че е необходимо да бъде отворен случай за детето и да се предприемат мерки за закрила в семейна среда по реда на чл. 23, т. 2, т. 3 и т. 6 от ЗЗДт. 3а отворения случай, с писмо с обратна разписка, е уведомена майката на детето, като е поканена за среща и разговор. Майката е уведомена и за предстоящо на 21.09.2020 г. изготвяне на оценяване на случая и План за действие по случая, като е поканена да се яви на 21.09.2020 г. от 10.00 часа в ДСП - Кърджали. В отговор Пандова е посочила, че поради служебна ангажираност не може да се яви на посочените дата и час. Директорът на ДСП - Кърджали, с писмо от 18.09.2020 г., повторно я е уведомил, че на 21.09.2020 г. ще бъдат изготвени социален доклад и план за действие по случая на детето Н. Филев. На посочената дата е изготвен Социален доклад, с който са се запознали родителите на детето, като майката е записала, че не е съгласна с изводите и препоръките, тъй като са в противоречие с всички в доклади, както и със становищата на психолози, учители, педиатри, педагогически съветници, работили с детето. Заявила е, че не се налага работа с детето, защото изводите почиват само и единствено на неверни твърдения от страна на бащата. В друг екземпляр от Социалния доклад, в който бащата е вписал, че е запознат и поставил дата 21.09.2020 г., майката е отразила, че това е нищожен социален доклад, изготвен без знанието и становището й. На следващо място е посочила, че никой социален работник не е пожелал и не се е виждал с детето, за да се констатира каквото и да било, взета е предвид информация от бащата и всичко е изопачено и неистинско. Почти идентични твърдения е вписала и относно Плана за действие, изготвен на 21.09.2020 г. Въз основа на социалния доклад и плана за действие директорът на ДСП - Кърджали е издал оспорената Заповед ЗД/Д-К-060/06.10.2020 г., с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДт. е разпоредил детето Н. Филев да ползва социални услуги към Център за обществена подкрепа гр. Момчилград, ул. Мадара 2. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентния по закон орган, в законоустановената писмена форма, съдържа мотивите за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон и в съответствие с целта на закона. В оспореното съдебно решение се посочва, че са налице множество доказателства за влошени взаимоотношения между родителите на детето до степен, налагаща намесата на държавни институции, относно разрешаване на възникналите между тях конфликти, основният от които се свежда до осъществяване на контакт между детето и бащата. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че необходимостта от предприемане на мярката за закрила на детето по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДт, произхожда от категорично заявеното от страна на майката нежелание за ползване на социална услуга от малолетното дете Н. Филев, както и изключително лоши отношения между родителите, което не позволява те да осъществят контакт помежду си. Обоснован е извод, съобразно който прилагането на мярката с издадената заповед е при правилно приложение на закона, с оглед наличието на осъществените предпоставки по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗД и постигане на целта на закона - нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето и защита на неговите права и интереси. С неоспорено решение 92 от 14.05.2021 г. по същото дело АС-Кърджали е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решение 52/ 26.03.2021 г., като вместо контактите между детето и бащата следва да се осъществяват съобразно утвърденото от съда споразумение по чл.51 от СК да се чете контактите между детето и бащата следва да се извършват съобразно привременните мерки за осъществяване на режим на лични отношения между бащата и детето, определен от Софийски районен съд. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - Кърджали, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. От доказателствата по делото се установява, че малолетното дете Н. Филев и баща му Ю. Филев не са се срещали от 15.09.2018 г. Майката не желае да сътрудничи, като видно от мотивите на процесната заповед Пандова счита, че детето ѝ няма нужда от работа с психолог и действията на отдела Закрила на детето са неправомерни. Този извод се потвърждава от приложените по делото доказателства. Видно от представения заверен препис от протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие на детето Н. Филев планираната дейност 1 към краткосрочна цел 1 от плана за работа с детето от 19.03.2021 г. не е изпълнена. Посочено е, че през шестмесечния период на действие на плана за работа не е осъществена нито една среща с детето, а при проведен телефонен разговор Пандова заявява, че не желае да съдейства. Идентична информация се съдържа и в писмо с изх. СЛ/Д-К/740-049/14.05.2021 г. от Директора на ДСП-Кърджали. Безспорно установеното отчуждение на [възраст] дете от баща му е рисков фактор за психо-емоционалното му състояние и развитие. От данните и доказателствата по делото, включително и от събраните в хода на административното производство, се налага извод, че при детето има идентифициран риск от [състояние]. Такъв е налице когато единият родител напълно отчуждава детето от другия, като препятства възможността му да контактува пълноценно с неотглеждащия го родител, което поставя детето в риск по отношение на нарушеното му право на лични отношения, ограничаване на контактите им и въвличането му в конфликта между родителите. [състояние] на детето спрямо родителя, на когото е определен режим на лични отношения, е поставено в зависимост от поведението на упражняващия родителските права родител. Възпрепятстване на контактите на детето с другия родител са предпоставка за възникване и затвърждаване на отчуждението. Не може да бъде приета тезата на касаторката, че липсата на контакти между детето и баща му се дължи изцяло на желанието на малолетния ѝ син да не комуникира с бащата Филев. Безспорно налице е отчуждаване на детето от бащата без обаче да е доказано отчуждаващо поведение на последния или други причини за дистанцирането на детето в поведението на бащата(домашно насилие, алкохолизъм, престъпно поведение или др.) Още повече, при доказаната липса на срещи между тях от 15.09.2018 г. Дори и да бъде прието, че детето не е било възпрепятствано да контактува с баща си, а изборът на поведение спрямо бащата е единствено негов, майката не е проявила активност за промяна на това поведение. От изложените по-горе обстоятелства и събраните доказателства безспорно се установява, че Пандова реално не е стимулирала контактите между детето и бащата, не е предприела действия за промяна в поведението на детето, не е съдействала активно за провеждане на социална работа и е възпрепятствала заложените в плана за действие дейности. Тези обстоятелства ще доведат до прогресиране на [състояние] и до разрушаване на връзката между детето и бащата, което е във вреда и на двамата. Опасността връзката да бъде необратимо прекъсната е с непредвидими последици за правилното бъдещо развитие на малолетния. При продължаване на периода без срещи между детето и бащата [състояние] между тях непрекъснато ще нараства във времето. При тези данни органите по социално подпомагане правилно са взели мерки, като са наредили детето Н. Филев да ползва социални услуги в общността при лицензиран доставчик за провеждане на индивидуална психологическа работа с него, след обследване на психо-емоционалното му състояние. С установяване на изискуемият от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗД, при която директорът на дирекция "СП" може да издаде заповед за ползване на социални услуги, са доказани. Нормите на член 9, § 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, чл. 24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс гарантират правото на детето на лични отношения с всеки от родителите. Предписаната социална услуга за психологическа подкрепа на детето във взаимоотношенията му с бащата е необходима именно за преодоляване на [състояние] за пълноценно упражняване на режима на лични контакти от бащата и на правото на детето за комуникация с двамата родители. Първоинстанционното решение е съответно и на практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romania, 13589/07, § 69), според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най - висши интереси. Съобразно практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ), националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, 30943/96, § 64). В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Ribic v. Croatia, ( 27148/12, § 92.). Предвид изложеното Върховният административен съд - състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 8 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид представените доказателства за извършено плащане за адвокатско възнаграждение, обективирани в Договор за правна защита и съдействие от 20.07.2021г., касационният жалбоподател М. Пандова, действаща като майка и законен представител на малолетния Н. Филев, следва да бъде осъдена да заплати на ответника Ю. Филев съдебни разноски в размер на 500 (петстотин) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,