Решение № 6473 от 16.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4537/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Д. Ц., чрез процесуален представител, срещу Решение 3508 от 03.02.2025 г., постановено по административно дело 9569/2024 г. от Административен съд - София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 3286з-3067/15.08.2024г. на Директора на Главна дирекция /ГД/ Национална полиция МВР, с която му е отказано снемане на полицейска регистрация, извършена на основание чл. 68, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Директорът на Главна Дирекция Национална полиция МВР, в съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва същата, като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е Заповед 3286з-3067/15.08.2024г. на Директора на Главна дирекция /ГД/ Национална полиция МВР, с която е отказано снемането на полицейска регистрация 13107 от 27.03.2003 г., извършена на К. Д. Ц. от ОДМВР Габрово, поради липсата на визираните в чл. 68, ал. 6 ЗМВР основания. За да постанови процесното решение, първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е законосъобразно. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗМВР, полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. В ал. 2 на чл. 68 ЗМВР е предвидено, че полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон. В случая полицейската регистрация е била извършена за престъпление по чл. 339 от Наказателния кодекс /НК/ незаконно притежание на оръжие и боеприпаси във връзка със ЗМ 60/2003 г. по описа на Районно управление /РУ/ - Габрово, по което е образувано наказателно производство, завършило с влязла в сила присъда 367/11.05.2004 г. на Районен съд /РС/ - Габрово, като Ц. е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца и съответно реабилитиран по право на основание чл. 87, ал. 1 от НК с Определение 151/18.03.2019 г., постановено по ЧНД 64/2019г. на РС - Габрово, влязло в сила на 26.03.2019 г. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, основанията за снемане на полицейска регистрация са регламентирани в чл. 68, ал. 6 ЗМВР, като съдът правилно е посочил, че реабилитация по право, каквато е налице в настоящия случай, не е сред лимитативно изброените в посочената норма. В тази връзка правилно е посочено от АССГ, че целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация, като нито в Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, нито в ЗМВР има такава хипотеза. Основен аргумент за предходното е именно фактът, че полицейската регистрация, съхраняването и обработването на лични данни, е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от извършване на противоправно деяние от същото. В решението от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. на СЕС е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, параграф 2, буква б) и чл. 16, параграф 2 и 3 от същата директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Това разрешение в решението на СЕС е относимо към предмета на спора по настоящото дело. Обосновано първоинстанционният съд е посочил, че в българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспониран чл. 5 Срокове за съхранение и проверка" от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно който държавите членки предвиждат да бъдат определени подходящи срокове за изтриването на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението на лични данни. В тази връзка правилно административният съд е приел, че съгласно чл. 633 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и от дадените с решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения, се налага извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация, е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице, да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респективно риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена. В конкретния случай безспорно административният орган е направил нужния анализ в посочения по - горе смисъл, както правилно е приел АССГ, а именно съобразена е личността на Ц., като същата е определена като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазване на обществения ред, като в подкрепа на това е изисканата и обсъдена от АССГ информация, че освен по цитираното НОХД 686/2003г. на РС - Габрово, Ц. е осъждан за престъпления по чл. 333, вр. с чл. 330, ал. 1 от НК, както и такива по чл.214, ал. 2, вр. с чл.18, ал.3, б. а НК, като последният е извършител и на престъпления по чл. 343б, ал.1 НК, по чл. 325, ал. 1 НК, по чл. 339, ал. 1 НК, по чл.210, ал. 1, т. 5 НК, по чл. 194, ал. 3 НК, които са с висока степен на обществена опасност и показват трайно незачитане на правовия ред. Предвид горното се налага безспорен извод, че съхранението и обработването на личните данни на Ц. продължава да е необходимо за целите, за които същите са обработвани, поради което отказът за снемане на направената му полицейска регистрация не противоречи на Директива (ЕС)2016/680. Нещо повече дори и след настъпилата реабилитация по право с Определение 151/18.03.2019 г. на РС - Габрово, влязло в сила на 26.03.2019 г., по описа на 08 РУ - СДВР има образувано срещу Ц. ново досъдебно производство ЗМ 710/08.06.2019г. за деяние по чл. 194, ал. 3 от НК, което още веднъж обективира наличието на съобразени с Европейското законодателство основания за съхранението и обработването на данните на последния. От изложеното до тук се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АССГ. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да се присъди на Главна дирекция Национална полиция" - МВР претендираното юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение