Решение № 13350 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15755/2009 г.

Решение № 13350 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15755/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Пламен Георгиев Райнов срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 49 от протокол № 44/12.11.2009 г. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Жалбоподателят Пламен Георгиев Райнов заема длъжността военен прокурор при Военно-окръжна прокуратура гр. Плевен. Със заповед № 313 от 19.10.2009 г. на административния ръководител на Военно-окръжна прокуратура гр. Плевен, на основание чл. 140, вр. чл. 307, ал. 3, чл. 310, ал. 1 и чл. 143, ал. 3 от ЗСВ (в приложимата редакция) е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя Райнов. В мотивите на заповедта е отразено, че незаконосъобразното решаване на преписка № В-307/2008 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура гр. Плевен от прокурор Райнов индицира извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ. На същата дата заповедта е предоставена за запознаване на жалбоподателя. По повод образуваното дисциплинарно производство Райнов е представил писмено обяснение, в което подробно е отразил хронологията на случая и позицията си във връзка с вмененото му дисциплинарно нарушение. Със заповед № 314 от 20.10.2009 г., издадена от административния ръководител на Военно-окръжна прокуратура гр. Плевен, на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ на прокурор Пламен Георгиев Райнов е наложено дисциплинарно наказание "забележка" за извършено от него нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, изразяващо се в незаконосъобразно решаване на преписка № В-307/2008 г. по описа на ВОП гр. Плевен, което действие накърнява престижа на съдебната власт. Като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание са взети предвид следните обстоятелства: Преписка № В-307/2008 г. е образувана във ВОП гр. Плевен по повод молба на граждани на гр. Долна Митрополия, в която се сочат данни за противозаконни действия, респ. бездействия от служители на РПУ в същия град - за това, че полицейските служители не желаят или не могат да се противопоставят на зачестилите кражби в града, не посещават съобщени им местопроизшествия, мотивират гражданите да не подават жалби в полицейското управление и пр. Проверката по преписката е възложена на прокурор Райнов. С постановление от 23.06.2008 г. прокурорът е постановил изпращането й по компетентност на директора на ОДП - Плевен за вземане на отношение спрямо служителите на РПУ гр. Долна Митрополия, допуснали нарушение на служебните задължения. При извършена служебна проверка на преписката от Военно-апелативна прокуратура, с постановление от 28.07.2009 г., постановлението на прокурор Райнов е отменено като незаконосъобразно. Съображенията за това са, че преписката не е решена по същество с постановяване на акт за образуване на досъдебно производство или за отказ, а е изпратена на некомпетентен орган за вземане на отношение. Разпоредено е също да бъде извършена допълнителна проверка. Копие от това постановление е изпратено на отдел "Инспекторат" при ВКП, който след проверка, с писмо № 12214/7.10.2009 г. е върнал преписката на ВОП гр. Плевен с указания към административния ръководител за преценка дали да упражни правомощията си по чл. 311, т. 1 от ЗСВ, т. е. дали се ангажира дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. От данните по делото се установява, че след връщане на преписката на ВОП гр. Плевен, същата е възложена на заместника на военноокръжния прокурор на ВОП гр. Плевен. С постановление от 13.10.2009 г. на заместника на военноокръжния прокурор, на основание чл. 145, ал. 1, т. 5 от ЗСВ и чл. 195, ал. 1 вр. чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 1 от НПК и чл. 396 от НПК, преписката е изпратена по компетентност на Районна прокуратура гр. Плевен, по съображения, че с измененията на НПК, в сила от 27.12.2008 г., деянията на служителите от МВР се изключват от компетентността на военно- правораздавателните органи и са подсъдни, респ. - подследствени на общите съдилища и прокуратури. След изпращане на преписката по компетентност на РП гр. Плевен, с писмо № 1300/23.10.2009 г. на Военно-апелативна прокуратура заповед № 314/20.10.2009 г. е изпратена до Висшия съдебен съвет за произнасяне по реда и на основание чл. 314, ал. 3 от ЗСВ. Комисията по дисциплинарните производства на ВСС е внесла мотивирано предложение до ВСС за потвърждаване на наложеното с цитираната заповед на административния ръководител дисциплинарно наказание "забележка" на жалбоподателя. Съображенията на помощния орган са в насока, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и при спазване на законовите срокове. Според комисията, дисциплинарно привлеченото лице е извършило описаното в обсъжданата заповед нарушение - след възложена за проверка и решаване преписка № В-307/2008 г. по описа на ВОП - Плевен, вместо да се произнесе с постановление за образуване на досъдебно производство или отказ за образуване на такова, полковник Райнов с постановление от 23.06.2008 г. е изпратил преписката по компетентност на ОДП - Плевен, което представлява нарушение по см. на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. При тези съображения и с оглед липсата на критично отношение към извършеното от страна на дисциплинарно привлеченото лице, комисията е изразила становище, че наложеното дисциплинарно наказание следва да бъде потвърдено. ВСС, с обжалваното решение по т. 49 от протокол № 44/12.11.2009 г., след проведено тайно гласуване, на основание чл. 314, ал. 3 от ЗСВ, е потвърдил наложеното със заповед № 314/20.10.2009 г. на административния ръководител на ВОП гр. Плевен дисциплинарно наказание "забележка" на прокурор Пламен Райнов, като е възприел изцяло мотивите към акта и предложението на комисията при кадровия орган. Недоволен от решението, жалбоподателят го оспорва като поддържа, че е прието в противоречие с материалния закон и целта му. Твърди, че не е извършил деяние по формата на действие или бездействие, с което да е накърнил престижа на съдебната власт. Настоящият съдебен състав, с оглед събрания доказателствен материал и като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че жалбата е основателна по следните съображения: Оспореното решение е прието от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон: Съгласно чл. 307, ал. 2 от ЗСВ (ред. преди изменението обн., ДВ, бр. 103/2009 г.), дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Видовете дисциплинарни нарушения са изброени в ал. 3 на чл. 307 ЗСВ (в приложимата редакция), като съгласно т. 4 такова е действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт. За осъществяването на фактическия състав на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ е необходимо да се установи, че в даден момент, без значение дали при упражняване на професионалните си правомощия или в личния живот, магистратът е демонстрирал поведение, което е несъвместимо с професионалния му статут, не съответства на изискванията и очакванията на обществото спрямо магистратите, като действията, респ. бездействията му са предизвикали негативен отзвук и са формирали отрицателни обществени нагласи, вследствие на което е накърнен престижът на съдебната власт. От данните по делото не се установява как жалбоподателят при решаването на възложената преписка по начин, преценен като незаконосъобразен от горната инстанция, публично е злепоставил институцията, в която работи и съответно е уронил авторитета на съдебната власт пред обществото. Констатираното от ВАП гр. София с постановление от 28.07.2009 г. неточно приложение на законовите разпоредби от прокурора при изпълнение на функционалните му задължения по чл. 145 от ЗСВ не може автоматично да се определи като злепоставящо магистратурата в хипотезата на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. В заповедта на административния ръководител на ВОП гр. Плевен за налагане на дисциплинарно наказание на Райнов, съответно решението на ВСС, с което е потвърдена, не се са изложени мотиви кои фактически обстоятелства са им дали основание да квалифицират решаването на преписката с постановлението от 23.06.2008 г. като действие, накърняващо престижа на съдебната власт. Доводите, релевирани от процесуалния представител на кадровия орган в писмените бележки пред съда за това, че преписката е започнала по сигнал на близо 80 граждани, подкрепени и от кмета на гр. Долна Митрополия срещу служителите на местното РПУ и е била обект на засилен обществен интерес, не могат да заместят отсъствието на мотиви към акта, освен това не са базирани на каквито и да било доказателства по преписката, от които да се установи по какъв начин изпращането й на директора на ОДП - Плевен е рефлектирало върху общественото мнение - било положително или отрицателно. Следва да се посочи също, че не всяко неизпълнение на функционалните задължения на прокурора може да бъде обект на проверка от дисциплинарнонаказващия орган и евентуално основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, а само това, което е свързано с движението и приключването на преписките и спазване на разписаните в закона срокове. Критерият за дисциплинарно нарушение е дали служебното задължение е при и по повод процесуалната дейност на магистрата или е включено в правораздавателната дейност по решаване на възложените дела, респективно преписки и съдържанието на издаваните актове. Допусканите при осъществяване на правораздавателната дейност процесуални и материалноправни нарушения подлежат на проверка и се отстраняват по пътя на инстанционния контрол и не могат да бъдат третирани като уронващи престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. В разглеждания случай, горестоящата инстанция е упражнила правомощията си и е върнала преписката с конкретни указания, а впоследствие същата е прекратена от ВОП гр. Плевен и изпратена за решаване на компетентната прокуратура. Следователно, налице е упражнен ефективен прокурорски надзор спрямо правораздавателните действия на магистрата, с което е изчерпан инструментариумът за проверка и контрол на издаденото постановление от 23.06.2008 г. При отсъствие на данни за допуснати нарушения от жалбоподателя във връзка с движението и приключването на възложената му преписка, извън коментираното постановление от 23.06.2008 г., неправилно кадровият орган е счел, че постановяването на същото, оценено като незаконосъобразно от горестоящата инстанция, съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ и е потвърдил заповедта на административния ръководител на ВОП гр. Плевен за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ на жалбоподателя Райнов. Предвид изложеното, обжалваното решение на Висшия съдебен съвет по т. 49 по протокол № 44/12.11.2009 г., с което е потвърдена заповед № 314/20.10.2009 г. на административния ръководител на ВОП гр. Плевен, с която на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ на жалбоподателя Райнов е наложено дисциплинарно наказание "забележка" следва да се отмени като незаконосъобразна. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Висшият съдебен съвет следва да заплати на жалбоподателя Райнов направените деловодни разноски в размер на 310 лв. - внесена държавна такса в размер на 10 лв. и 300 лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,