Решение № 11800 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 440/2010 г.

Решение № 11800 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 440/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 15, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Образувано е по касационна жалба, подадена от Велчо Георгиев Велчев, в качеството на общински представител на Политическа партия "Национално движение за стабилност и възторг" (НДСВ) - Айтос, срещу решение № 1177 от 13.11.2009 г., постановено по адм. дело № 1209 от 2009 г. от Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-08-566/29.07.2009 г. на кмета на община Айтос. С нея е прекратен договор за наем с № 123/17.04.2003 г. относно недвижим имот подробно описан в заповедта. В жалбата и представените допълнителни бележки не се сочат конкретни отменителни основания, освен обща неудовлетвореност от постановеното първоинстанционно решение. Твърди се, че с оглед извършен основен ремонт в процесния имот, за което жалбоподателят е получил разрешение от общината, са останали неуредени имуществени отношения, поради именно прекратеният договор за наем. Иска се отмяната на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Айтос не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата по изложени в пледоарията му съображения. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид данните по делото, обсъди доводите на страните и прецени обжалваното решение съгласно чл. 218 АПК, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е била оспорена заповед № РД-08-566/29.07.2009 г., издадена от кмета на община Айтос на основание чл. 15, ал. 4 от ЗОбС във връзка с чл. 8.1 от Договор за наем № 123/17.04.2003 г., поради изтичане на уговорения срок на наемния договор. Последният е сключен между общината и жалбоподателя ПП НДСВ-Айтос за недвижим имот - общинска собственост, представляващ клубно помещение с площ от 39 кв. м, находящ се на ул. "Станционна" № 44. С решението си АС - Бургас е приел, че процесният имот е частна общинска собственост, атакуваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му от чл. 15, ал. 4 ЗОС правомощия и при издаването й са спазени материалноправните изисквания. Развити са съображения, че ПП НДСВ, е била настанен в помещението по силата на гореописания договор за наем и към момента на издаване на индивидуалния административен акт този срок бил изтекъл. Направен е извод, че договорът за наем е валидно прекратен при условията на чл. 15, ал. 4 от ЗОбС. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Изложените мотиви за наличие на условия и законови предпоставки за издаване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение се споделят напълно от Върховния административен съд - III отделение. В съдебното производство пред първоинстанционния съд са събирани множество доказателства, които в своята съвкупност и взаимна връзка не обосновават извода за незаконосъобразност на оспорваната заповед на кмета на общината. Съдът е изложил правилни мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Както правилно е изложил първоинстанционният съд, разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗОбС - правно основания за издаване на процесната заповед, предвижда специален ред за прекратяване на възникнали наемни правоотношения с политически партии. Те се прекратяват със заповед на кмета на общината, в която се посочва основанието за прекратяване на наемното правоотношение, събраните доказателства и срокът за опразване на помещението, която като индивидуален административен акт подлежи на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Касае се за сложен фактически състав, който завършва със Заповед на кмета на общината по чл. 15, ал. 4 от ЗОбС, като прекратяването винаги става формално с издаване на заповед. Съобразявайки фактическата обстановка по делото и прилагайки нормите на ЗОбС, първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че в конкретния случай е била спазена точно процедурата по чл. 15, ал. 4 ЗОбС. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по материя, в кръга на предоставените му правомощия и при спазване на установената форма и реквизити. С оглед наведените с жалбата оплаквания, че с решението си съдът неправилно е въвел възражения на жалбоподателя, които сам той не е сочил, следва да се има пред вид, че след като е сезиран с оспорване законосъобразността на дадена административна заповед, съдът е законово задължен да извърши служебно цялостен съдебен контрол върху оспорвания акт, съгласно чл. 146, т. 1 - 3 от АПК. Проверката се обективира в съответните мотиви, които съдържат и приложимата към случая законодателна уредба, както и други по усмотрение на решаващия състав пояснения. Неоснователен е довода на касатора за извършен основен ремонт в помещението, от който са останали неуредени имуществени отношения, касаещи и продължителността на сключения договор за наем. В случай, че жалбоподателят счита, че има дължимо парично вземане срещу община Айтос, то той може да защити правата си по общия ред. Дори и те да произтичат от сключения договор за наем, те нямат отношение към законосъобразността на заповедта за прекратяване на същия договор, поради което настоящата съдебна инстанция намира, че възраженията в тази насока като неотносимо към предмета, не следва да бъде обсъждано. С оглед изложеното правилно Административен съд - Бургас е приел, че жалбата на ПП НДСВ е неоснователна, а атакуваната заповед е законосъобразна. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд - III отделение,