Решение № 998 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6911/2017 г.

Решение № 998 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6911/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е образувано по касационна жалба от процесуален представител на Кмета на Община - П., срещу решение № 501/5.04.2017 г., постановено по адм. дело № 400/2016 г. на Административен съд - Б., с което е отменена, като незаконосъобразна, негова заповед № I-С-105/27.05.2016 г., за премахване на незаконен строеж "Приобщена пристройка към втори жилищен етаж на 2МЖ", находящ се в УПИ II-1246, кв. 141 по плана на гр. П., като общината е осъдена да заплати на оспорващия Д. А. Х. от гр. П., сумата от 1716 лв. разноски по делото. Решението се счита неправилно, незаконосъобразно и необосновано, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява, представена е молба, с която се поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответната страна - Д. А. Х., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И. С., който оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде оставено в сила. Съображения за становището си излага в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, твърдяните основания за касирането на решението не са налице. За да обоснове незаконосъобразност на процесния административен акт, решаващият състав на АС - Б. е приел, че изграденият строеж е незаконен, но търпим, в условията на § 127 ЗИД ЗУТ и не подлежи на премахване. В обсъжданата заповед е прието, че "проверяваният строеж не съответства на предвижданията на действащия ПУП", както и че е извършен без разрешение за строеж и без одобрен проект, в нарушение на чл. 148 ЗУТ. Именно с оглед тези констатации на административния орган съдът е провел контрола си за законосъобразност на заповедта и след съвкупната преценка на доказателствата по делото е извел обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Не е спорно в случая, че строежът е осъществен без изискуемите строителни книжа и е незаконен. Именно за такива строежи законодателят е предвидил условията за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ или § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, които, ако са налице, определят допустимост същите да не бъдет предмет на премахване. Затова и съдът, с оглед установяване съответствието с ПУП и годината на изграждане на пристройката, оспорена с жалбата, е допуснал разпит на свидетели и изготвяне на СТЕ и тройна такава, преценени обективно и в заимна връзка с останалите доказателства по делото. Видно от същите, е опровергана констатацията в обжалваната заповед, че строежът е изграден през 2003 г., а от друга страна, експертизите (и първоначална и разширена) установяват, че процесният строеж не променя вида, начина и характера на застрояване, т.е. в процесния имот според действащия ПУП е допустимо ново строителство под формата на пристройка и/или надстройка и строежът е бил допустим по разпоредбите, действали по времето, когато е извършен (преди 31.03.2001 г.). Затова е логичен и обоснован изводът на съда, че процесният строеж притежава статута на търпим такъв, който не следва да бъде премахван. Несъстоятелно е възражението на касатора, че годината на изграждане е установана с приетото в констативния акт (през 2003 г.) и, че административният орган е бил поставен в невъзможност да събере служебно други доказателства в тази насока. Точно обратното, в хода на съдебното производство от свидетелските показания е доказано, че процесният строеж е извършен преди 2000 г. Ответната страна не е проявила активност и не е противопоставила каквито и да било доказателства - нито в административната преписка, нито пред съда, затова с основание те са залегнали в решението, възприети като непротиворечиви и обективни. Обоснован е изводът, че неизясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая, е довело до неправилно приложение на материалния закон. Затова решението следва да бъде оставено в сила, неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон при постановяването му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,