Решение № 3412 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14152/2011 г.

Решение № 3412 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14152/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), чрез процесуалния му представител юрк. Божидар Янушев, срещу решение № 8603 от 16.06.2011 г. по адм. дело № 3636/2011 г. на Върховния административен съд (ВАС) четвърто отделение, с което е отменено решение № 56-ЖЗ от 31.01.2011 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от ЗКФН, чл. 303, ал. 1 и ал. 4, предл. първо, във вр. с чл. 302, ал. 2, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 312, ал. 7 от КЗ, чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и чл. 22, пр. първо от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) на "Синдикална взаимозастрахователна кооперация" (СиВЗК) е разпоредено в тридесетдневен срок от датата на получаване на решението за налагане на принудителна административна мярка да прекрати и представи в КФН, управление "Застрахователен надзор" доказателства за прекратяване на договори за консултантски услуги, които са изброени в приложена към решението справка - 138 на брой. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Посочва се, че при изследването на договорите и документите към тях се е установило, че дейността в нарушение на чл. 312, ал. 4 респ. ал. 7 от КЗ по тях е започнала по различно време и е била заварена в процес на извършване и поради тази причина административният орган е взел предвид само периода, който е извън пределите на погасителната давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на всички лица, съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Посочено е още, че доводите на съда за несъответствие между правните и фактическите основания в индивидуалния административен акт не са основателни, тъй като видът на застрахователното посредничество не влияе нито върху състава на нарушението, нито върху неговата правна квалификация. В касационната жалба се посочва, че консултантите на "СиВЗК" разполагат с правна възможност за извършване на дейност отговаряща на застрахователно посредничество. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Синдикална взаимозастрахователна кооперация, чрез процесуалния си представител адв. Колев, оспорва касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, както и за държавна такса за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав на I колегия, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 8603 от 16.06.2011 г. по адм. дело № 3636/2011 г. на ВАС, четвърто отделение, е отменено решение № 56-ЖЗ от 31.01.2011 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от ЗКФН, чл. 303, ал. 1 и ал. 4, предл. първо, във вр. с чл. 302, ал. 2, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 312, ал. 7 от КЗ, чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и чл. 22, пр. първо от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) на "Синдикална взаимозастрахователна кооперация" (СиВЗК) е разпоредено в тридесетдневен срок от датата на получаване на решението за налагане на принудителна административна мярка да прекрати и представи в КФН, управление "Застрахователен надзор" доказателства за прекратяване на договори за консултантски услуги, които са изброени в приложена към решението справка - 138 на брой. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по-голяма част от приложените по делото договори са сключени през 2007 г. и 2008 г., за които е изтекла давността по чл. 34 от ЗАНН, който гласи, че за нарушения по Кодекса за застраховането, ако са изтекли повече от две години не се образува административнонаказателно производство. По делото липсват данни, кога точно е установено нарушението, извършено от СиЗВК по тези договори, за които КФН твърди, че се извършва застрахователно посредничество. От друга страна от мотивите на решението на заместник-председателя на КФН не може да се определи, каква точно дейност е извършвана от лицата по договорите и как представителя на Комисията е определил, че това са договори по застрахователно посредничество съгласно чл. 5, ал. 1 от КЗ (застрахователно посредничество е извършване по занятие или дейност). Не става ясно дали КФН е обсъдила дали договорите на лицата не попадат в изключенията на чл. 5, ал. 2 от КЗ. В договорите е записано, че са за извършване на рекламна, консултантска, информационна и маркетингова дейност, с цел популяризиране дейността на СиВЗК и предлаганите от него застрахователни продукти. Административнонаказващият орган е следвало да развие и докаже в мотивите на решението си защо счита, че дейността е по чл. 5, ал. 1 и поради това е сметнал, че има нарушение по чл. 312, ал. 4 респ. ал. 7 от КЗ. Неоснователно е твърдението на касатора, че няма значение дали даден консултант е застрахователен агент или застрахователен брокер, а същественото е дали попада в хипотезата на чл. 5, ал. 1 от КЗ. Настоящият състав смята, че след като Комисията не е обсъдила каква точно дейност извършват лицата, следователно не може точно да се установи от какъв вид са договорите, които са били обект на обсъждане от КФН. При проверката е следвало да бъдат обсъдени всички факти и доказателства по договорите, които да докажат мотивите, на база на които е издадено решението от заместник-председателя на КФН. Невъзможността да се установи от посочените мотиви в решението на административния орган, каква дейност е била извършвана от лицата, от какъв вид са сключените консултантски договори и дали лицата са извършвали застрахователно посредничество, води до невъзможността на наказаното лице да защити правата си по налагането на принудителна административна мярка. Поради гореизложеното, настоящият състав смята, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила, като допустимо и правилно. По отношение на подадената частна жалба от КФН с вх. № 16191/11.10.2011 г. срещу определение № 11556 от 19.09.2011 г. по адм. дело № 3636/2011 г., с което е изменено решение № 8603/16.06.2011 г. в частта за разноските и КФН е осъдена да заплати на СиВЗК сумата от 2500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съдът счита, че същата е неоснователна. С оглед изхода на делото и представените договор за правна защита и удостоверение за банков превод, първоинстанционният съд правилно е осъдил КФН да заплати на жалбоподателя претендираната сума. По отношение на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, както и за държавна такса за двете инстанции от СиВЗК, настоящият състав не смята, че следва да бъдат присъдени такива. В договора за правна защита и съдействие № 215337/08.02.2011 г., сключен между СиВЗК и адв. Колев е договорено възнаграждение в размер на 2500 лв. за водене на делото до окончателното му приключване във всички инстанции. От друга страна претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са присъдени с определение № 11556 от 19.09.2011 г. по адм. дело № 3636/2011 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, а внесената държавна такса в размер на 50 лв. с решение № 8603/16.06.2011 г. Тоест на СиВЗК са присъдени всички доказани разноски по делото на първа инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,