Решение № 1314 от 30.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14213/2008 г.

ВАСПетчленен състав30.01.2009 г.докладчик Галина Матейска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10574 от 16.10.2008 г. на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Трето отделение, постановено по адм. дело № 5937/2008 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 1314 от 30.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14213/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - чл. 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Джамшед Амири, гражданин на Афганистан, срещу решение № 10574/16.10.2008 г. на състав на ВАС - III отделение по адм. дело № 5937/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 122/26.03.2008 г. на Председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди, че обжалваното от него решение е неправилно поради нарушение на материалноправни разпоредби, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че причините поради които е напуснал Афганистан е изложил добросъвестно пред административния орган, но те не са възприети и от решаващия съд противно на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и че неправилно е приложен чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ. Освен това съдът не е изяснил всички факти и не е преценил всички твърдения от бежанската му история, както и доказателствата съдържащи информация за ситуацията в Афганистан - основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Налице е и несъответствие на формираните изводи с установените по делото факти. Моли решението да бъде отменено със законните от това последици. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и с помощта на надлежно назначен преводач моли да се даде ход на делото, поддържа жалбата си и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Заявява, че иска бежански статут, защото откакто е в България е създал семейство и има дете, а в Афганистан има само проблеми. Ответникът - Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет не заявява становище по касационната жалба. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а постановеното решение правилно и следва да се остави в сила. Касаторът поддържа нарушения на материалния закон и съществени процесуални правила, но излага доводи по същество на спора. Те са поддържани и пред тричленния състав, който ги е обсъдил с ясни и съдържателни мотиви, които могат да се споделят изцяло. Това е така, защото съдът следва да съобрази предходните процедури по ЗУБ приключили с окончателни съдебни актове. В случая съществени са обстоятелствата по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, които се свързват както със сключения брак с българска гражданка, така и с евентуалните възможности за живот на семейството в Афганистан. За да приеме, че не са налице предпоставките за други хуманитарни причини, съдът е приложил закона правилно и в съответствие с точния му смисъл. Не е спорно, че жалбоподателят разполага с възможност да легализира престоя си в България по реда на ЗЧРБ. При това същият разполага с валидни документи за самоличност издадени от посолството на Афганистан. Въпрос на избор е решението в коя от страните ще се установи семейството на жалбоподателя. За последния не са установени предпоставките по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 10574 от 16.10.2008 г. по адм. дело № 5937/2008 г., в производство по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Трето отделение ОТХВЪРЛЯ жалбата на Джамшед Амири, гражданин на Афганистан, срещу решение № 122/26.03.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е констатирал, че издаденият административен акт е законосъобразен, постановен от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразен е с приложимия материален закон и неговата цел. Отказът за предоставяне на статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ е постановен след като председателят на ДАБ е обсъдил всички събрани и относими към искането на кандидата доказателства и се е съобразил със задължителните указания, дадени му с решение № 661/10.01.2008 г. по адм. дело № 5444/2007 г. на Административен съд - София град, VII състав. Съдът е приел за обосновано приетото от административния орган, че молбата за предоставяне на статут, подадена от Джамшед Амири, влязъл нелегално в Р България в края на 2001 г., е последваща по смисъла на § 1, т. 6 ДР ЗУБ, както и че твърденията му във връзка с наличието на новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9 ЗУБ се свеждат до продължаващата война в страната му по произход и сключения от него граждански брак с българска гражданка съгласно удостоверение № 382004/15.12.2006 г. на Столична община, район "Триадица", от които не би могло да се направи извод, че е налице някоя от причините посочени в тези разпоредби. Така постановеното съдебно решение е правилно. С обжалваното пред тричленен състав на ВАС решение № 122 / 26.03.2008 г. Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Джамшед Амири. Правилно първоинстанционният съд, в развилото се пред него производство по реда на чл. 87 от ЗУБ е приел, че този административен акт е законосъобразен. Касае се за поредна молба от това лице - гражданин на Афганистан, която по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ е последваща, защото е подадена след като други производства за предоставяне на статут в Република България са приключили с влезли в сила решения. При това положение някои обстоятелства са преклудирани, а новото е само това, че войната в Афганистан продължава и народът е нещастен. Макар и несигурна като цяло, обстановката не застрашава конкретната личност, тоест в държавата си тя да е изложена на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и по-конкретно на т. 3 - "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт", разпоредба, която изцяло е съобразена с чл. 15 "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Останалите посочени от жалбоподателя причини за искането за закрила в България в пълно съответствие с материалния закон са приети и от административния орган, и от тричленния състав на ВАС за неоснователни. Не се доказва преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, поради което не са налице и предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Въпросът в коя страна да живее жалбоподателя със своята съпруга - българска гражданка и детето им е въпрос на личен избор, а факта дали има недвижим имот в Афганистан е без правно значение, а освен това и в България този факт не е доказан. С оглед изложеното, обжалваното пред петчленния състав на ВАС съдебно решение е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав - Първа колегия,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 9, ал. 1, т. 2