Решение № 13087 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7203/2023 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Е. Дамянова от гр. Харманли, чрез пълномощника й адв. Д. Аврамов, срещу Решение 472 от 16.06.2023 г., постановено по адм. д. 594/2022 г. по описа на Административен съд Хасково. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ искове на Е. Дамянова срещу Община Харманли с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозирани писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, Община Харманли, редовно призован, се представлява от юриск. Шаринов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Хасково е отхвърлил предявените от Е. Дамянова от гр. Харманли срещу Община Харманли искове по чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 8 000 лв., представляващи върнато капаро по предварителен договор от 22.10.2018 г. за отдаване под наем на недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.05.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, обезщетение в размер на 137 лв., представляващи платена лихва за забава по предварителен договор от 22.10.2018 г. за отдаване под наем на недвижим имот и Анекс към него и обезщетение в размер на 50 000 лв. пропуснати ползи от нереализиран наем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. За да стигне до този правен резултат, Административен съд Хасково, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото писмени, гласни доказателства и приета съдебно-почеркова експертиза - поотделно и в тяхната цялост, е заключил, че не са налице всички, кумулативно изискуеми елементи от сложния фактически състав на отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Макар да е налице отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност, от който се претендират вредите, не се доказва реалното настъпване на вреди от вида на твърдените, както и пряка и непосредствена причинна връзка между тях и незаконосъобразната Заповед 1/31.10.2018 г., издадена от главен архитект на Община Харманли, с която е оттеглена издадената виза за проектиране. След анализ на института на имуществените вреди по ЗОДОВ, АС - Хасково е приел, че ищцата не е осъществила пълно и главно доказване на претендираните имуществените вреди, които да са пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразния административен акт. Съдът е обсъдил сключения на 22.10.2018 г. в гр. Харманли предварителен договор за наем на недвижим имот между Е. Дамянова - наемодател и П. Колев наемател и е заключил че, дори и да се приеме за доказано, че ищцата действително е претърпяла твърдените имуществени вреди, то тези неблагоприятни последици произтичат от неизпълнението на поетите от нейна страна договорни задължения, а не от отменената като незаконосъобразна Заповед 1/31.10.2018г. на главен архитект на Община Харманли. На първо място съдът е посочил, че както в предварителния договор, така и в сключения анекс към него, наемният обект е останал неконкретизиран. Отделно от това анексът към договора за наем датира от 01.11.2019 г. , към която дата вече е налице висящо пред ВАС съдебно производство, а едва с този анекс са уговорени претендираните в исковото производство неустойки за неизпълнение. На следващо място според АС Хасково обстоятелствата, преценени спрямо визирания в анекс 1 срок за сключване на окончателен договор, както и спрямо срока, за който се уговаря лихва за забава, представляваща според записаното неустойка за неизпълнение на задължение, каквото нито от предварителния договор, нито от анекса към него се установява ищцата да е поела, сочат на голяма вероятност коментираните документи да са съставени за целите на производството. Доколкото след изслушване на съдебно-почеркова експертиза е установено, че подписът, положен за наемател в предварителния договор и в анекса към него, както и ръкописният текст и подписа за приел в разписката са изпълнени от свидетеля Колев, съдът е заключил че, липсва основание тези документи да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Административният съд е стигнал до извода, че по делото не се доказва и наличието на пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между отменения като незаконосъобразен акт и претендираните от Дамянова вреди. Обжалваното съдебно решение е правилно. Правилен е решаващият извод на АС - Хасково за недоказаност по делото на реалното настъпване за Дамянова на претърпени вреди. В случая твърдените имуществени вреди, представляващи неустойки по сключения предварителен договор и анекс към него, са резултат необмисленото и ненавременно влизане на Дамянова в договорни отношение по повод все още несъществуващ обект за отдаване под наем- непостроена работилница. При липсата на конкретизация в договора за характеристиките на обекта, който се отдава под наем и предвиден срок за изграждането му, не може да се вмени в отговорност на общината обстоятелството, че Дамянова не е изпълнила поети от нея с този договор задължения. Не се установява предвиденият срок за сключване на окончателен договор да е съобразен с необходимите условия за изграждане и сроковете за въвеждане на бъдещата сграда в експлоатация. Предвид необосноваността на заложените в предварителния договор за отдаване под наем и анекса към него срокове за сключване на окончателен договор , размер на дължим наем и неустойки при неизпълнение, недоказани остават и претендираните от ищцата имуществени вреди във вид на пропуснати ползи, доколкото от една страна липсва реалност и сигурност за получаване на наемната цена, а от друга- неполучаването на тази цена е резултат не от отменената като незаконосъобразна заповед, а от встъпването на ищцата в конкретните договорни отношения. Обосновано административният съд е заключил, че по делото не се доказва осъществяването и на последната от материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ наличието на пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между претендираните от Дамянова вреди и оттеглената виза за проектиране. По своя характер представените по делото предварителен договор за наем, анекс 1 и разписка съставляват частни документи без достоверна дата, които от една страна е възможно да са изготвени само за целите на производството по ЗОДОВ, а от друга не доказват по категоричен начин факта, че предварителният договор е прекратен единствено и само поради незаконосъобразното оттегляне на издадената виза за проектиране. Докато се стигне до завършване строежа на една сграда, освен валидна виза за проектиране , са необходими одобрен архитектурен проект, издадено разрешение за строеж, етап на фактическо строителство и евентуално разрешение или поне удостоверение за ползване, които последващи фази на строителството разкъсват пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между развалянето на договора, съответно-търпенето на вреди от това и незаконосъобразно оттеглената виза за проектиране на непостроената сграда, предмет на разваления договор. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника, Община Харманли, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение