Решение № 11896 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6018/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Север АД, подадена чрез процесуален представител, против решение 2507 от 16.04.2024г., постановено по адм. д. 739/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение Ж-661 от 21.11.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът не е обсъдил възраженията му и не е изяснил спора от фактическа страна, не е мотивирал решението си и не е спазил приложимите правни норми. Прави искане Върховният административен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото на АССГ или да отмени решението на КЕВР. Претендира разноски. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране, гр. София, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна. Ответникът Ю. В. Д. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава становище неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е започнало по жалба на Електроразпределение Север ЕАД против решение Ж-661 от 21.11.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което, на основание чл. 22, ал. 1 вр. ал. 5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 147, ал.2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката на дружеството са дадени указания в 14-дневен срок да издаде ново становище за присъединяване на обект стопанска сграда увеличаване на мощност, находящ се в [населено място], община Добрич, ПИ 21083.36.2 /обекта/, по подаденото искане за проучване и в едноседмичен срок сред това да представи на Комисията доказателства за изпълнение. Не е било спорно и е установено в съдебното производство, че по силата на настоящия договор с клиента предоставената мощност е 31 kW, а кабелната линия от СТИ в трафопоста до обекта за присъединяване е собственост също на клиента. По подаденото искане за проучване на условията за увеличаване на мощността на 90kW, като се запази сегашното местоположение на СТИ, е издадено становище от ЕР дружеството, съгласно което електрозахранването на обекта ще се осъществи чрез: 1. Монтаж на автоматичен прекъсвач 250 А на свободен извод в разпределително табло НН на ТП 4 Победа;2. Монтаж на електромерно табло 1Т+П + Модем НН 160 А на североизточната граница на имота на клиента; 3. Изграждане на кабелна линия НН от РТ НН на ТП 4 Победа до електромерно табло 1Т+Г1 + Модем НН 160 А; 4. Монтаж на средство за търговско измерване и необходимата предпазна и комутационна апаратура в електромерно табло 1Т+ТТ + Модем НН 160 А. Посочено е, че от електромерното табло по подходящ начин следва да се захрани локалното табло на обекта. От правна страна съдът е приел, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Цитирани са нормите на чл. 28 и 30 от Наредба 6 и е прието, че въз основа на тях СТИ на обекта трябва да остане в ТП 4 Победа. Съдът е посочил още, че ЕРП е следвало да съобрази съществуващия договор, както и оптималната схема за присъединяване, съгласно чл.8, ал.4 от Наредба 6 за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната или към разпределителните ел.мрежи /отм./. Мотивите на съда буквално преповтарят тези по обезсиленото Решение 1704/16.03.2023г. по адм.д. 295/2023г. Тези мотиви пък са пълно копие на мотивите на КЕВР. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В него липсват самостоятелно формирани мотиви по фактическата обстановка и по правото, като те са изцяло заместени от мотивите на КЕВР по спорния казус. По този начин е невъзможно правилно прилагане на материалния закон. Освен това, противно на приетото от съда, спорът не е основно правен, а преди всичко технически. Комисията не е изяснила спора, чрез събиране на съответните доказателства, като е взела решението си само въз основа на твърденията на страните, които са били напълно противоречиви. Очевидно само въз основа на напълно противоречиви становища на две спорещи страни и издадени въз основа на тях частни документи спорът не може да бъде разрешен. Необходима е експертна преценка, извършена след оглед на място. Тази експертна преценка е в правомощията на КЕВР. Това налага отмяна на решението на АССГ и отмяна на решението на КЕВР. Преписката следва да бъде върната на КЕВР, която е длъжна да разреши спора въз основа на собствена проверка по фактите, чрез изпращане на експертен екип на място, който да извърши оглед и да формира в нарочен протокол изводи относно фактическото положение, включително дали съществуващите съоръжения за присъединяване са технически годни да осигурят поисканата по-висока мощност. Въз основа на тези данни и след пълно изясняване на фактическата обстановка, КЕВР следва да прецени дали поисканото от клиента присъединяване е възможно само чрез използване на съществуващи съоръжения. При този изход на спора на касатора следва да се присъдят разноски за всички инстанции в общ размер на 7020 лв, които включват държавни такси и адвокатско възнаграждение за четири инстанции. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно. Спорът не е с ниска фактическа и правна сложност, а хонорарът за всяка инстанция е в разумен размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение