Решение № 4136 от 4.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1274/2024 г.

ВАСТрето отделение04.04.2024 г.докладчик т Марио Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Маринов обективирано в молба от 12.03.2024 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение 7458/30.11.2023 г. по адм. дело 5675/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА М. Маринов [ЕГН] да заплати на Столична община - район "Триадица" сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА/п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА

Мотиви

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. Маринов против решение 7458/30.11.2023 г. по адм. дело 5675/2023 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на атакувания съдебен акт. С касационната жалба са направени и доказателствени искания, които с протоколно определение от 07.03.2024 г. по настоящото дело са оставени без уважение. С молба от 12.03.2024 г. М. Маринов изразява несъгласие с прочетеното протоколно определение и моли за неговата отмяна. Ответникът Кметът на район "Триадица" Столична община, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира касационната жалба за подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на М. Маринов против мълчалив отказ на кмета на район "Триадица" Столична община за извършване на административна услуга по заявление вх. РТР23-ЕВ00-2083/05.05.2023г., с което е поискано предоставянето на единния граждански номер (ЕГН) и точен адрес на рождената майка на Маринов. Съдът, като е съобразил нормативната уредба, предвидена в Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и Наредба РД-02-20-6/24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението и фактическата установеност, е отхвърлил жалбата на Маринов. Позовавайки се на чл.106, ал.1, т.1 ЗГР, която предвижда данните от ЕСГРАОН да се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси, съдът е приел, че не са налице данни за наличие на основания, при наличието на които исканата информация може да му бъде предоставена на Маринов в качеството на трето лице. Съдът е посочил в допълнение, че видно от приложения акт за раждане Маринов в графа баща е вписано неизвестен, а в графа майка е записано Тодорка Маринова Тодорова, без посочен единен граждански номер. Причината, поради която липсва посочен ЕГН на майката (задължителен реквизит на акта) не е установена. Съдът е приел, че ответникът, не може да предостави исканата административна услуга, след като не е налице информация в акта за раждане за ЕГН, респективно същият не може да бъде вписан и в регистрите на населението. Решението е валидно, допустимо и правилно. В проведено на 07.03.2024 г. открито съдебно заседание по делото, съдът се е произнесъл с протоколно определение по направените с касационната жалба доказателствени искания, като същите са оставени без уважение. Протоколното определение не е сред актовете, с които се прегражда по-нататъшното развитие на производството. С молба постъпила във ВАС на 12.03.2024 г. Маринов иска отмяна на протоколното определение. Молбата не е насочена към 5-членен състав на Първа колегия на ВАС, не съставлява и частна жалба. Предвид което настоящият състав намира за неприложими нормите нито на чл. 229 и следващите от АПК, нито тази на чл. 253 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Последната предвижда определенията, които не слагат край на делото да могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. В процесния случай, не са налице основанията по чл. 253 ГПК за отмяна на протоколно определение, не е налице изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Следователно искането за отмяна на протоколно определение е неоснователно и като такова не следва да се уважава. По същество съдът е изяснил спора от фактическа страна и изводите му са обосновани и законосъобразни, същите се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК препраща към тях и не следва да ги преповтаря. Данните от регистрите се предоставят при спазване разпоредбите на Закона за гражданската регистрация, на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), на Закона за защита на личните данни и на други специални закони. Условието предвидено в чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР за предоставяне данните от ЕСГРАОН, е лимитирано до определен кръг правни субекти, които могат да искат услугата, а именно български и чуждестранни граждани, както и на лица без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. Съдът правилно е съобразил, че заявителят не посочва нито едно от визираните в правната норма основания, при наличието на което исканата информация може да му бъде предоставена в качеството на трето лице. Искането на Маринов не отговаря както на горните изисквания, така и на тези на чл. 144 от Наредба РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, тъй като в заявлението не се посочва законовата норма, съгласно която заявителката като трето лице има право на достъп до търсените данни. В последната норма е разписано, че в заявлението задължително се посочват законовите основания за предоставяне на данните. Маринов излага неотносими за настоящия процес съображения. Условията за удовлетворяване на исканата от кмета административна услуга са изчерпателно изброени в текста на посочената по-горе норма на ЗГР. В тази смисъл на лицето не може да се предостави така исканата административна услуга, поради обстоятелството, че не е сред кръга от правоимащи лица. Излагането на доводи както в касационната жалба така и в писмената защита, относими за други производства не променя извода на съда. Касаторът иска да получи установяване ЕГН на биологичната си майка, данни за което липсват в съставения му акт за раждане. Сред реквизитите на последния, категорично видно както от чл. 45 действащия ЗГР, така и от чл. 38 от отменената Наредба за гражданското състояние, е единният граждански номер на родителите на лицето. Заявителят на административната услуга за предоставяне на данни от ЕСГРАОН, се е фокусирал в този способ за снабдяване с търсената информация, предвиден в чл. 106 ЗГР. Съдът правилно се е ориентирал в предмета на съдебния контрол, а именно мълчалив отказ на кмета на район "Триадица" Столична община за извършване на административна услуга по заявление вх. РТР23-ЕВ00-2083/05.05.2023г., с което е поискано предоставянето на единния граждански номер и точен адрес на рождената майка на Маринов от ЕСГРАОН. Както по-горе бе посочено предоставянето на такава информация в ограничена съобразно лицето, което я иска. В случая след като е установил, че са налице липсващи реквизити в акта му за раждане, Маринов е следвало да търси правата си и попълването на пропуските по реда на чл. 73 и сл. от ЗГР, във връзка с чл.45,ал.1,т.9 и чл.38, ал.1 от Наредбата за граждански състояние (отм.). Съдът не е дължал произнасяне в тази посока тъй като е сезиран с жалба срещу мълчаливия отказ за предоставяне на определена услуга, в противен случай би се произнесъл свръх петитум. При касационната проверка не се установяват твърдените касационни основания, неоснователни са наведените касационни доводи и изложеното в писмената защита. С оглед горното, обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касацията, се дължат разноски в размер на 100 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение