Решение № 10379 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1674/2013 г.

Решение № 10379 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1674/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Мандино" ООД - гр. Плевен чрез процесуалния си представител адв. Найден Найденов срещу решение № 630/17.12.2012 г., постановено по адм. дело № 816/2012 г. по описа на Великотърновски административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 151102700/04.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 401/27.07.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, каквото е новото наименование на дирекцията, считано от 01.01.2013 г. за отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди на месеците януари, май и декември 2010 г. в размер на 6 588,50 лв. и лихви - 841,26 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че уговорените с продавача на недвижимия имот лихви в споразумителен протокол от 30.10.2009 г. са със санкционен характер, а не с обезщетителен. Затова се поддържа оплакване, че съдът неправилно е тълкувал чл. 86 ЗЗД. Тази лихва касаторът твърди, че представлява допълнителна санкция и затова е уговорена в споразумителния протокол. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт със законните последици от това. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Найденов. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в депозирания по делото писмен отговор я оспорва с подробни доводи за характера на лихвата като обезщетителна по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗДДС. Поискано е и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 547,19 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че между страните по делото няма спор по фактите, а спорът между тях е правен, относно характера на лихвата, уговорена в споразумителен протокол от 30.10.2009 г. В този смисъл съдът е приел, че с нотариален акт № 132/02.02.2009 г. ТП "Сладкарска кооперация Освобождение-45" е продало на "Мандини - Плевен" ЕООД (понастоящем "Мандино" ООД) поземлен имот в гр. Плевен, ведно с построената в него промишлена сграда за сумата 491 402 лв. Установено е от съда, че за тази сделка са издадени 3 бр. фактури, една от които е фактура № 0...274/30.01.2009 г. с предмет трето окончателно плащане по договор и нотариален акт, а със споразумителен протокол от 30.10.2009 г. страните по сделката са уговорили лихви, които съдът е квалифицирал като обезщетителни, тъй като касаят забавено плащане на сумите по сделката за придобиване на недвижимия имот, описан в нотариалния акт. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 26, ал. 2 ЗДДС, според който лихвите и неустойките с обезщетителен характер не се включват в данъчната основа и затова върху тях не се начислява ДДС. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните по делото е правен и поради тази причина спор за фактически установявания няма. Спорът наистина се свежда до характера на уговорените лихви в споразумителния протокол от 30.10.2009 г. между страните по сделката за продажба на недвижимия имот, придобит от "Мандино" ООД. В тази връзка е необходимо да се изясни какъв е характера на уговорената в споразумителния протокол лихва - обезщетителна или санкционна. Тава налага тълкуване на правните разпоредби на чл. 86 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗДДС във връзка с чл. 84 ППЗДДС. Според чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, се дължи лихва като обезщетение. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗДДС регламентира, че в данъчната основа за облагане с ДДС не се включват лихвите с обезщетителен характер. По аргумент на противното според касатора лихвата със санкционен характер би трябвало да участва при формирането на данъчната основа, като твърди, че уговорената лихва в споразумителния протокол от 30.10.2009 г. е с такъв санкционен характер. Сделката по покупко-продажбата на процесния имот е изповядана с нотар. акт № 132/02.02.2009 г. с цена 491 402 лв. без ДДС. Макар в нотариалния акт да е записано, че посочената сума е платена на продавача по банков път, страните по делото не спорят, че цената не е била платена нито към 01.09.2009 г. съгласно подписания анекс към предварителния договор, нито към момента на съставяне на нотариалния акт - 02.09.2009 г. С оглед на това със споразумителен протокол на 30.10.2009 г. страните по сделката са уговорили по фактура № 0...274/30.01.2009 г. със стойност 289 682,40 лв. да се начислява и лихва в размер на основния лихвен процент плюс 10% надбавка до окончателното изплащане на сумата по процесната фактура. Така уговорената лихва в споразумителния протокол не може да бъде характеризирана като санкционна, а е обезщетителна, тъй като представлява лихва за забава при изплащане на сумата по фактура № 0...274/30.10.2009 г. Лихвата задължава длъжника да я заплати и обезщетява кредитора. Поради посочената причина и законодателят в чл. 26, ал. 2 ЗДДС регламентира, че лихвата с обезщетителен характер не се включва в данъчната основа за облагане с ДДС, тъй като при нея няма две насрещни престации, както при сделките със страни получател и доставчик. Лихвата се заплаща, за да компенсира периода на неизпълнението и тя задължава неизправния длъжник. В доктрината се приема, че лихвата не представлява доставка, а е паричен поток и е форма за обезщетяване на вреди и затова е извън облагаемия обхват на ЗДДС, тъй като не формира добавена стойност. В процесния случай уговорените в споразумителния протокол лихви имат обезщетителен характер, т. е. те са мораторни. В този смисъл и първоинстанционният съд правилно се е позовал на решение по дело С-277/05 на СЕС в Люксембург, макар в него основно да се третира задатъкът, но в него изрично се посочва, че когато той се задържа като обезщетение за неизпълнение не представлява възнаграждение, което да се включва данъчната основа за облагане с ДДС. В процесния случай лихвата в споразумителния протокол има обезщетителен характер за късното изпълнение на паричното задължение и не следва да се включва в данъчната основа по сделката и съответно върху нея не се начислява ДДС. Затова и като е приел първоинстанционният съд, че съгласно чл. 84 ППЗДДС за лихвата не се издава данъчен документ, тъй като лихвата е с обезщетителен характер, то не е следвало да се начислява ДДС, респ. получателят по фактурата не следва да приспада като данъчен кредит начисления ДДС във фактура № 0...274/30.01.2009 г. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения, водещи до неговата отмяна. Затова и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи, тъй като е присъдено от първоинстанционния съд и то на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,