Решение № 8038 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8390/2016 г.

Решение № 8038 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8390/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ/Комисията) срещу решение № 3262 от 13.05.2016 г. постановено по адм. дело № 3493 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Счита за неправилен извода на съда, че не е налице конфликт на интереси по отношение на главния архитект на община Б.. Правилно съдът е приел, че евентуално възникналата за инвеститора по инвестиционния проект материална облага, ако проектът му бъде одобрен, е ирелевантна за производството, тъй като инвеститорът не е свързано лице с лицето заемащо публична длъжност. Неправилно е обаче становището, че за свързаното лице не възниква облага и не е налице частен интерес. Д. изготвянето на инвестиционни проекти е дейност свързана с изплащането на възнаграждение от инвеститора на проектанта, от интерес на първия е проектът да бъде одобрен, без да е налице необходимост от допълнителни корекции. Въпреки, че интересът на архитекта е да получи възнаграждение за така изработения проект, след което отношенията му с инвеститора приключват, неодобрението на изготвен проект поставя архитекта в по-неблагоприятно отношение спрямо неговите конкуренти, поради което в негов интерес е проектът му да бъде одобрен. Именно тази особеност на отношенията между архитект/проектант и инвеститор/клиент не е отчетена от съда. Съдът не е обсъдил и факта, че Тинчев ясно е съзнавал, че е в конфликт на интереси при одобрението на инвестиционните проекти. Налице е частен интерес, при безспорно доказано наличие на останалите предпоставки - лице заемащо публична длъжност, както и упражнени от него властнически правомощия, което означава, че осъществен фактическият състав на чл. 2 във вр. с чл. 8, изр. 2, предл. последно от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Фактът, че от деянието не са възникнали конкретни правни последици не е основание за неквалифицирането му като конфликт на интереси. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - В. П. Т., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представено по делото становище. Прави искане решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението съставът на АССГ е отменил решение № РС-210-14-14 от 26.02.2015 г. на КПУКИ в частта, с която е установено наличие на конфликт на интереси по отношение на В. П. Т. и неподаване на декларация по реда на чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ, в качеството му на главен архитект на община - Б.. За да постанови решението си съдът е приел за установено, че В. П. Т., главен архитект на община Б., е лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25, пр. 5 от ЗПУКИ. Приел е за установен и факта, че В. П. Т. и Е. С. Д. са роднини по съребрена линия от трета степен, поради което са свързани лица по смисъла на § 1. т. 1 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗПУКИ. Съдът е обсъдил приетите в хода на административното производство доказателства. Посочил е, че същото е приключило с решение № РС-210-14-14 от 26.02.2015 г. на КПУКИ, с което е установен конфликт на интереси по отношение на В. П. Т. - главен архитект на община Б., за това, че в качеството си на лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25, пр. 5 от ЗПУКИ, е одобрил по реда на чл. 145 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) три броя инвестиционни проекти, както и за това, че на 08.11.2014 г. е одобрил по реда на чл. 20 - 22 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и декоративно-монументални елементи и за рекламната дейност на територията на Б. (НПОРИДМЕРДТОБ/Наредбата), във връзка с чл. 56 от ЗУТ един проект за поставянето на преместваеми обекти и съоръжения в имоти на физически или юридически лица, изготвени от неговата племенница, в частен интерес на свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ - Е. С. Д. - нарушение на чл. 8, изр, 2, пр. 2 от ЗПУКИ. Във връзка са посочените обстоятелства, с решението КПУКИ е установила неподаване на декларации по чл. 12, т, 4 от ЗПУКИ от В. П. Т. - главен архитект на община Б., съставляващо нарушение на чл. 16 от ЗПУКИ. В мотивите на решението е отразено, че на 08.11.2013 г. В. П. Т. е одобрил по реда на чл. 20 - 22 от НПОРИДМЕРДТОБ, във връзка с чл. 56 от ЗУТ, проект за поставянето на преместваеми обекти и съоръжения в имоти на физически или юридически лица, изготвени от Е. Д. - негова племенница, а именно: обект: "Преместваем обект навес пред кафе "Ориндж", ул. "Т. К." №..., имот с идентификатор № 04279.613.424, кв. 272, по плана на ЦГЧ - гр. Б.". Комисията е приела за установено, че в изпълнение на задълженията си, произтичащи от заеманата длъжност в периода от 11.05.2012 г. до 11.12.2013 г., Тинчев е одобрил три проекта, изготвени от Е. Д., а именно: 1. Технически проект, част: архитектурна на обект: "Временна тоалетна към жилищна сграда, в имот с идентификатор 04279. 604. 147, УПИ IX, в кв. 92 по плана на V -ти МР - Б., без режим на застрояване по одобрен ЗРП", с поставен печат "одобрявам", на дата 11.05.2012 г.; 2. Технически проект, част: архитектурна на обект: "Едноетажна селскостопанска постройка до 35 кв. м. в поземлен имот с № 018013, м. "Топузица", землище на с. Р., общ. Б. на наследници на М. А. Х." с поставен печат "одобрявам", дата 16.07.2012 г.; 3. Технически проект, част: архитектурна на обект: "Преустройство, промяна на предназначението и обединяване на гаражи с идентификатори 04279.629.15.1 и 04279.629.15.2, в пункт за смяна на масла, в имот с идентификатор 04279.629.15 по КК на гр. Б., УПИ I, в кв. 33 по плана на ж. к. "Струмско", гр. Б., с поставен печат "одобрявам", дата 11.12.2013 г. Прието е, че с посочените действия Тинчев е осъществил изпълнителното деяние по чл. 8, изр. 2, пр. 2 от ЗПУКИ, а именно извършил е други дейности в частен интерес в изпълнение на правомощията си по служба. Посочено е, че частният интерес се изразява в получаване на облага в полза на "свързано лице", под формата подкрепа при разглеждане на обсъждания проект. При така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. След анализ на разпоредбите на чл. 8, изр. 2, пр. 2 от ЗПУКИ и чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЗПУКИ, съдът е посочил, че конфликт на интереси би бил налице само ако нарушаването на забраната по чл. 8, изр. 2 от ЗПУКИ е съпроводено с частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията по служба. Изложил е, че обстоятелството, че лицето изготвило одобрените от главния архитект проекти е негова племенница, респ. "свързано лице" по смисъла на ЗПУКИ не води до извод за наличие на конфликт на интереси. Посочил е, че архитект Димитрова е техническото лице, изготвило съответните инвестиционни проекти, за което същата е получила възнаграждение от инвеститора по тези проекти, по силата на гражданско-правна сделка. С това се изчерпва нейният личен интерес, като внасянето на проектите и евентуалното им одобряване са правно-административни дейности, които са обусловени от задълженията по закон на субектите, които ги извършват и нямат нищо общо с наличие на частен интерес, освен съвестно извършване на възложената работа. Евентуална облага по смисъла на ЗПУКИ би настъпила единствено за лицето - инвеститор и ако това лице е свързано по някакъв начин с главния архитект, би следвало да се установи съответен конфликт на интереси. Приел е, че тълкуването на органа на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ е твърде разширително и съответно - неправилно, в противоречие с буквата и духа на закона. Интересът и облагата на архитекта са били свързани единствено с получаването на възнаграждение за упражнения труд. При липсата на установения от Комисията конфликт на интереси по отношение на Тинчев по чл. 8, изр. 2, предл. 2 от ЗПУКИ, съдът е приел, че безспорно липсва и втората хипотеза, установена от органа, касаеща нарушение на задължението за подаване на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ. Решението е правилно. Легалното понятие за конфликт на интереси се съдържа в чл. 2 от ЗПУКИ, като такъв възниква, когато лице, което заема публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. По силата на ал. 2 частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Конфликт на интереси е налице, ако съответният частен интерес на лицето заемащо публична длъжност или на свързаното с него лице, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. С нормата на чл. 8, изр. 2 от ЗПУКИ е въведена забрана за лица заемащи публични длъжности да сключват договори или да извършват други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. В конкретния случай по делото не се спори, че В. П. Т. е лице, заемащо публична длъжност по чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ, а съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ В. П. Т. и Е. С. Д. са свързани лица. Установено е, че с одобряването на инвестиционни проекти и на проект за поставянето на преместваем обект главният архитект на община Б. е изпълнил възложените му властнически правомощия. С решението на КПУКИ е прието, че с одобряването на проектите на възложителите Тинчев е извършил дейност в частен интерес, като извършеното от него е квалифицирано по чл. 8, изр. 2, предл. 2 от ЗПУКИ. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗУТ инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж. Те се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя (чл. 144, ал. 1 от ЗУТ). Нормата на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ регламентира, че за обектите по ал. 1 (преместваеми обекти) се издава разрешение за поставяне. От изложеното е видно, че одобряването на инвестиционните проекти няма самостоятелно правно значение, а представлява елемент от процедурата по издаване на разрешения за строеж/поставяне. Ето защо настоящият състав приема, че одобряването на инвестиционните проекти представлява участие в подготовката на актове, а именно разрешения за строеж/поставяне и е следвало да бъде квалифицирано като такова по чл. 8, изр. 1, предл. 1 от ЗПУКИ. Доколкото обаче настоящата инстанция не може да преквалифицира правното основание, което е посочено от страна на КПУКИ като нарушена норма на ЗПУКИ, решението с което е установен конфликт на интереси, изразяващ се в извършено нарушение на чл. чл. 8, изр. 2, предл. 2 от ЗПУКИ, по отношение на В. П. Т., се явява незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон. Налице е и разминаване в мотивите на решението, относно вида на твърдяната от КПУКИ облага, като на стр. 10 от решението е посочено, че частният интерес се изразява в получаване на облага от материален характер в полза на "свързано лице", докато на стр. 11 от същото е прието, че облагата е нематериална, което затруднява защитата на лицето и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на акта. В мотивите на решението са изброени множество участия на Тинчев в гласувания на ОЕСУТ, както и издадени от него разрешения за строеж, за които не е установен конфликт на интереси. Наличието им също затруднява правото на защита на лицето, още повече, че в диспозитива на акта не е конкретизирано за кои одобрени от него три броя инвестиционни проекти е установен конфликт. Наред с това в мотивите на акта не е описано извършено от Т. одобрение на проект за поставяне на преместваем обект на дата 8.11.2014 г. Посоченото затруднява и преценката на съда относно изтичането на абсолютния давностен срок за описаните в решението деяния. Конфликтът на интереси се установява в зависимост от наличието на предвидените в закона предпоставки и не зависи от субективната преценка на лицето заемащо публична длъжност. Поради това изразеното от Т. становище на проведеното на 20.01.2015 г. заседание на КПУКИ само по себе си не може да е основание за установяване наличието на такъв. Предвид всичко изложено правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е установен конфликт на интереси по смисъла на чл. 2 във вр. с чл. 8, изр. 2, предл. последно от ЗПУКИ. При липса на такъв, не е налице и задължение за подаване на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ, поради което не е налице и нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора заявеното искане на ответника за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът следва да осъди КПУКИ да заплати на В. П. Т. сумата от 600,00 лв., представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение