Решение № 5987 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10746/2017 г.

Решение № 5987 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10746/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М. срещу решение № 551 от 30.03.2017 г., постановено по административно дело № 3001/2015 г. от Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 442 з-318/09.09.2015 г. на Началника на ІV Районно управление (РУ) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Варна, като неоснователна е и осъден да заплати направените по делото разноски – 400 лв. на ОДМВР Варна и 200 лв. по сметка на съда. По наведени доводи за неправилност на решението в уточнение към жалбата, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както по чл. 6 от ЕКЗПЧОС, съответно на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена. Алтернативно е направено искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба – Началникът на ІV РУ при ОДМВР Варна не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране от оправомощено лице с жалба против административен акт, но е неправилно. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Няма спор между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че изводите на съда за постановяване на акта от компетентен орган и в предвидената от закона форма са правилни. Неправилни са обаче изводите му за постановяване на заповедта при спазване на предвидените административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изяснил спора по същество, като в хода на проведеното съдебно производство са събрани доказателства, установяващи фактическата обстановка, но въз основа на същите е формирал неправилни изводи. С обжалваната пред АС - Варна заповед № 442 з-318/09.09.2015 г. Началникът на ІV РУ при ОДМВР Варна налага на младши инспектор – младши автоконтрольор в група "ОП" А. М. дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 предл. второ от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за това, че 12.08.2015 г. при извършена проверка от служители на "Инспекторат" МВР, съгласно заповед рег. № 8121 з-995/07.08.2015 г. е установено, че М. извършва контрол на скоростния режим с камера TFRM № 601 на възел при вход за гр. Варна без да е обозначил мястото с пътен знак Е 24, с което е нарушил чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121 з-532/12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за извършване на контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата). Дисциплинарното производство срещу М. е образувано със заповед № 742 з-299/01.09.2015 г. на Началника на ІV РУ – ОДМВР Варна въз основа на докладна записка рег. № 8121 р-31742/19.08.2015 г., изготвена от държавен инспектор при дирекция "Инспекторат"- МВР, касаеща извършена проверка на дейността по контрол на пътното движение на територията на ОДМВР – Варна. С посочената докладна записка е посочено, че при извършена проверка от екип в състав държавен инспектор в отдел 02 КУД при ДИ - МВР, полицейски инспектор в сектор КПДП – ОПП в ГДНП и разузнавач ІV степен сектор 01, отдел 04 при ДВС на АП - 414 в състав мл. автоконтрольор М. и мл. автоконтрольор Д. А. в 15, 25 на 12.08.2015 г. на южен пътен възел – вход към гр. Варна, на 100 метра от началото на мост "Аспарухов" автопатрулът не е на точката за контрол, определена му в часовия график, като не е поискано и не е разрешено от дежурния в ОДЧ на 04 РУ Варна да го променят, извършват контрол на скоростния режим с включена камера TFRM № 601, без поставен пътен знак Е 24 в началото на контролирания участък в служебен автомобил с рег. № В 5313 РН, който е паркиран извън пътното платно, прикрит зад растителност. Посочено е също, по време на проверката към екипа се приближил мъж, който бил забелязан от проверяващия екип по-рано в близост на автопатрула, но при приближаване на проверяващите се отдалечил. Така разпоредената проверка е приключила с изготвяне на обобщена справка, в която като установена фактическа обстановка е прието, че на 12.08.2015 г. дежурството на автопатрул 414, в който е изпълнявал служебните си задължения М. е започнал дежурство в 07, 00 часа, като за времето от 8, 09 до 09, 17; от 13, 46 до 14, 04 и от 15, 00 до 16, 04 е имал престой на Южен пътен възел, като от обясненията на двамата полицаи от посочения автопатрул към 15, 25 часа се намирали в служебния автомобил при включена камера, но не в режим на заснемане и извършвали проверка на направените записи с цел попълване на статистически данни според възложеното им от командира на отделението Кр. Костов. И двамата твърдят, че поради това не са поставили знак Е 24, тъй като извършвали превенция за предотвратяване на ПТП и на управление с превишена скорост на определени невралгични пътни участъци. Прието е, че от обясненията на Костов не може да се установи безспорно служителите да са изпълнявали друга задача, извън тази, поставена им по часови график и инструктаж. От обясненията на инспектор Й. И. се установява местоположението на автомобила, като на 50 метра пред него видял поставен знак Е 24 и факта, че камерата е включена. Като обобщение е прието, че за периода от 15, 00 часа до 16, 04 часа служебният автомобил на автопатрул 414 е бил в престой - паркиран в насрещното платно в платното за движение в посока гр. Варна на надлеза на южен пътен възел преди Аспаруховия мост, като в автомобила има монтирана камера TFRM № 601, чиято посока на сработване е в предната част, през предно панорамно стъкло, която в 15, 254 часа е била включена и не е бил поставен обозначаващ видеозаснемането знак Е24. Липсва извод за осъществен от служителите контрол, макар да е прието, че служителите са позиционирали автомобила в точка за контрол, камерата е била включена и насочена в контролираната посока, без поставен обозначаващ видеозаснемането пътен знак Е 24. При това нито екипа, извършил проверката на служителя на 12.08.2015 г. дала повод за образуване на дисциплинарното производство, нито дисциплинарно разследващия орган съответно дисциплинарнонаказващия са положили усилия да установят релевантния за спора факт – дали на посочените в заповедта време и място служителите от автопатрул 414 са осъществявали дейност по контрол с описаното в заповедта техническо устройство или не, за да може да бъде обоснован извод за неизпълнение на задължението им да обозначат тази си дейност с поставянето на знак Е 24, съгласно чл. 7 от Наредбата. При така изложените факти и при липсата на установяване на извършване на дейност по осъществяване на контрол от страна служителите о автопатрул 414, дисциплинарно разследващия орган приема, че в случая е налице извършено дисциплинарно нарушение от страна на служителите М. и А., изразено в бездействие, а именно необозначаване на мястото на контрол съгласно чл. 7 от Инструкцията (?!) с пътен знак Е 24 съставляващо неизпълнение на разпоредба на подзаконов нормативен акт – нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, за което съгласно чл. 199, ал. 1, т. 5, предл. 2 – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност се предвижда наказание "писмено предупреждение". Този извод е потвърден от ДРО и в становището да дисциплинарно наказващия орган. В хода на съдебното производство с протоколно определение от 04.05.2016 г. съдът приема за безспорно установено между страните и неподлежащо на доказване обстоятелството, че на 12.08.2015 г. няма съхранени информационни източници (видеозаписи) от работата на автоматизирано техническо средство TFRM № 601 по повод дейността на автопатрул № 414. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която установява, че след стартиране на системата се зарежда автоматично максимално допустимата контролирана скорост, зададена при предходното използване на системата, която се показва в прозорец "ограничение" и се визуализират преминаващите обекти през зоната за наблюдение. На индикатор "скорост" от панел "Радарен контрол" се показва скоростта на най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазон 20 – 225 км/ч. При надвишаване на зададените ограничения и допуск, в режим на непрекъснато излъчване от радара се стартира автоматично запис на видеоклип, който в режим на единично излъчване ще се стартира само в случай, че оператора е натиснал бутон "С" – въведи – извършване на запис стартиран от оператора на устройството, той може бъде извършен при произволна скорост с бутон "съхрани". Вещото лице установява и обстоятелството, че системата може да работи в автоматичен и ръчен режим, както и при единичен режим на излъчване, когато устройството не е стартирано. Установява и факта, че веднъж създаден и съхранен запис в системата не може да бъде изтриван от оператора на устройството. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че са налице две възможности автоматичен, при който непрекъснато се заснема, а другият ръчно при единично излъчване на радарния лъч, който се пуска от оператора (автоконтрольор) по преценка и в случай на наличие на превишена скорост се извършва запис. По делото са разпитани трима свидетели, които като цяло са противоречиви. Свидетелят Костов установява, събитията от 12.08.2015 г., като същевременно заявява, че е отсъствал от работа на този ден поради личен ангажимент, установява и начина по който той работи с камерата и, че всички служители са запознати с Наредбата, което обаче е ноторно за всички служители, предвид задълженията им да познават нормативната уредба, тъй като същата е обнародвана в ДВ бр. 36/2015 г. Свидетелят Й. установява, че след обаждане от проверяващия екип е отишъл на място – Южен пътен възел – вход Варна, при което е установил наличие на поставен пътен знак Е 24 на мястото, на което трябва да бъде и обстоятелството, че камерата в патрулния автомобил е включена, при което предположил, че служителите са започнали да настройват камерата. Същевременно свидетелят Соколов, който е част от проверяващия екип от Инспектората на МВР установява, че при спиране до автомобила на автопатрула констатирали, че движенията на автомобилите по пътното платно се вижда на дисплея и има зададени обичайните неща – контролирана скорост и стойност на ограничението на скоростта и няма поставен знак Е 24. Същият твърди, че камерата не може да работи, ако няма зададени параметри на скоростта и записването е автоматично. По делото са дадени обяснения и от свидетеля А., който е работил с М. на посоченото място и време в автопатрул 414, който установява, че проверяващите са спрели до автомобила, с който са изпълнявали служебните си задължения почти веднага след като спрели на описаното в заповедта място и включили камерата за да проверят направените до момента записи и не били започнали да правят настройки на същата с оглед извършване на дейност по контрол със същата, поради което не били поставили знак Е 24, което обяснили и не проверяващите. От така описаните доказателства и предвид определението на съда от 04.05.2016 г. безспорно е установено, че автопатрул 414, в състав мл. автоконтрольор А. М. и мл. автоконтрольор Д. А. на 12.08.2015 г. в 15, 25 часа се е намирал на южен пътен възел при вход гр. Варна с включено устройство TFRM № 601, без поставен знак Е 24. По делото обаче не е установено по безспорен и несъмнен начин релевантния за спора факт, а именно, че на посочените в заповедта дата и място служителите от автопатрул 414 и по конкретно мл. автоконтрольор А. М. са осъществявали дейност по контрол с посоченото устройство, изискващо поставянето на знак Е 24, съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата, при което изводът на първоинстанционния съд за установено извършено нарушение на служебната дисциплина е необоснован. Това е така, тъй като на първо място от показанията на свидетелите не може да бъде установено с категоричност дали е осъществяван контрол или устройството е било включено в режим, който позволява визуализиране на движението в обхвата на устройството, но без да осъществява контрол, което има за резултат запис на нарушители на зададените ограничения на скоростта, а освен това съдът изрично е приел за доказан факта, че на посочените в заповедта дата и време не е осъществяван запис и предвид установеното от вещото лице за начина на работа на устройството. При това, противно на приетото в обжалваното решение, следва еднозначен извод, че по времето и на мястото на извършване на проверката от св. Соколов и колегите му от Инспектората на МВР, служителите от автопатрул 414 – М. и А. не са извършвали дейност по контрол с устройство TFRM № 601, при което не са извършили и нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на М. - извършване на контрол с това устройство без да е обозначено мястото със знак Е 24, каквото изискване е предвидено в чл. 7, ал. 1 от Наредбата. При това като е направил извод за установено нарушение на служебната дисциплина и съответно за постановяване на обжалваната пред него заповед в съответствие със закона и неговата цел и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила първоинстанционния съд е постановил неправилен съдебен акт, който предвид изложеното по-горе е необоснован и постановен при неправилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като необосновано и при неправилно приложение на закона, вместо което следва да бъде постановено ново, с което обжалваната от М. заповед бъде отменена като незаконосъобразна – постановена при допуснати нарушения по чл. 146, т. т. 3 и 4 АПК. При този изход на делото ОДМВР Варна следва да бъде осъдена да заплати на М. направените по делото разноски в размер на 800 лв., представляващи хонорар за един адвокат, от които 400 лв. за първа инстанция и 400 лв. пред касационната инстанция и по сметка на Административен съд Варна сумата от 200 лв., представляваща заплатен хонорар за вещо лице. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение