Решение № 8811 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 262/2018 г.

Решение № 8811 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 262/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Топлоснабдяване" ООД със седалище гр. Р. и адрес на управление ул. "П." ..№..., вх. ..., ет. ..., подадена чрез процесуалния му представител адв. А. против решение № 2097/23.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2253/2017 г. по описа на Административен съд-В., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 244-ОП/24.07.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - В.. В касационната жалба се сочи, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора от фактическа страна не е извършен съставът на описаното в заповедта нарушение. Иска се отмяна на решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - В. в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение на Административния съд-В., е отхвърлена жалбата на "Топлоснабдяване" ООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 244-ОП/24.07.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - В., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, във вр. с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на "Топлоснабдяване" ООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект - офис, находящ се в гр. Р., бул. "Л." ..№... и забрана за достъп до него за срок от седем дни. С оспорената заповед е прието, че са нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и по отношение на търговеца, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - "запечатване на обекта, в което е констатирано нарушението, за срок от 7 дни". Съдът е приел, че са налице правните и фактическите основания, посочени от органа при издаване на оспорената заповед. Приел е, че административния орган - директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - В. е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на ПАМ. Решението е правилно. Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че е констатирано нарушение по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. Посочената правна норма изисква независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата. Видно от протокол за извършена проверка № 0246811 от 19.07.2017 г., в офиса на дружеството е открит приходен касов ордер /ПКО/, с които са доставени водомери С. Q. 4 куб. м, но няма издадена фискална касова бележка. Според ПКО водомери за сумата от 3001 лева са доставен на С. И.. ПКО съдържа печат на дружеството, и подпис на неизвестно лице. Правилно е приел съда, че в хода на съдебното производство не са представени доказателства, установяващи твърденията на жалбоподателя, че се касае за предварително написан първичен счетоводен документ въз основа на който не е постъпило плащане. При така установените факти правилно съдът е приел, че е констатирано нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. По отношение продължителността на срока обаче, според настоящия съдебен състав, неправилен е изводът на съда, че в заповедта няма изложени мотиви. Срокът е определен с оглед установената фактическа обстановка тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на заповедта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение