Решение № 65 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6117/2023 г.

Решение № 65 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6117/2023 г., VIII о., докладчик съдията Мария Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - София при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Калоферова срещу Решение № 1149/22.02.2023 г., постановено по адм. д. № 8548/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което по жалба на Р. Т. е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22002218000555-091-001/28.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1072/21.06.2019 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на Р. Т. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в качеството й на управител на "П. Р. ПРОДАКШЪН-Н" ООД за задължения на дружеството за данъци и осигурителни вноски. С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционния съд не е основал решението си върху приетите по делото доказателства. Оспорват се изводите на съда за недоказаност на предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК, като за невъзможността да бъдат погасени задълженията на дружеството с касационната жалба се представя Протокол на публичен изпълнител за категоризиране на дълга на "П. Р. ПРОДАКШЪН-Н" ООД. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт бъде потвърден. Заявява се искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и за държавна такса. Ответникът по касационната жалба - Р. Т. оспорва същата като неоснователна чрез пълномощниците адв. Кюркчиев и адв. Вътев. Отправеното към съда искане е да бъде потвърдено решението на административния съд, както и да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - София-град е бил Ревизионен акт № Р-22002218000555-091-001/28.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1072/21.06.2019 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на Р. Т. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в качеството й на управител на "П. Р. ПРОДАКШЪН-Н" ООД за задължения на дружеството за данъци и осигурителни вноски в размер на 325 600. 89 лева главница и 79 511. 92 лева лихви. Според мотивите на съдебното решение ревизионният акт е издаден от компетентни органи, като не са констатирани нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да са самостоятелно основание за отмяна на акта. По приложението на материалния закон, съдът е приел, че в случая са установени първата и втората предпоставка по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Р. Т. е материалноправно легитимирана като субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публичните задължения на "П. Р. Продакшън-Н" ООД, за периодите от м. 04.2015 г. – м. 12.2016 г., през който тя е била управител на задълженото лице. Последното има непогасени публични задължения за данъци в общ размер от 325 600. 89 лева главница и 79 511. 92 лева лихви, декларирани с подадени справки-декларации по ЗДДС и декларации обр. 6. Във връзка с третата предпоставка на чл. 19, ал. 2 ДОПК, административният съд е посочил, че в ревизионното производство не е установено в какво се изразява недобросъвестното поведение на ревизираното лице, а е посочено декларативно, че е извършено разпореждане с имущество, но съдържанието на това разпореждане не е конкретизирано. Липсата на подобна конкретизация, според съда, възпрепятства проследяването на причинно-следствената връзка с несъбирането на публичните вземания. Съдът е приел още, че от констатациите в РД не може да бъде безспорно установено в какво се изразява разпореждането на управителя Т. и по-конкретно съпричастността й към намаляването на наличните суми, не е конкретизирана дата, на която да се приеме, че е извършено разпореждането със средствата, както и кой е авторът на това разпореждане. Констатираната липса на касова наличност в размер на 1 109 600 лв. и декларираното скрито разпределение на печалбата с коригираща декларация за 2017 г. е прието за неотносимо към ревизирания период, а непредставянето на коментираната ГДД според съда препятства преценката дали действително е налице скрито разпределение на печалба, с оглед на което е направен извод, че фактическият състав за ангажиране на отговорността на управителя за задължения на дружеството не е изпълнен. Решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане. Правилно административния съд е приел, че разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК предполага изследване на следните елементи от отговорността на третото лице: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК; 3. Извършване на определено действие/я, извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; 4. Действието да е извършено недобросъвестно - лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице; 5. Причинно-следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения. В решението първоинстанционният съд подробно е описал фактите и обстоятелствата по делото, както и констатациите на приходните органи, но не е изложил мотиви във връзка с установеното в хода на ревизията. В тази връзка не могат да бъдат споделени изводите на съда, че в ревизионното производство не е конкретизирано в какво се изразява недобросъвестното поведение на ревизираното лице. Според констатациите и изводите в ревизионния доклад и ревизионния акт Р. Т., в качеството си на управител на "П. Р. ПРОДАКШЪН" ООД е разпоредила плащания от името на юридическото лице към доставчици и свързани лица. Посочено, че плащанията са към "АЗАР ТРЕЙД" ЕООД по фактури и по договор за съвместна дейност, както и към и "П. Р. ПРОДАКШЪН" АД по фактури и за погасяване на кредитни задължения. Прието е, че плащанията на средства към свързани лица в значителен размер без договорни или търговски отношения представлява отклонение на средства, в следствие на което е намалено имуществото на дружеството до степен, в която е невъзможно събирането на задължения за данъци и осигурителни вноски. По отношение на тези констатации на приходните органи в решението на административния съд не са изложени мотиви. Не е извършен анализ на извършените плащания и представения в тази връзка договор за съвместна дейност, не са обсъдени приетите по делото договор за банков кредит и анекси към него. Вместо това съдът е приел, че приходните органи не са конкретизирали в какво се изразява недобросъвестното поведение на ревизираното лице. Както се посочи по-горе, в хода на ревизията са констатирани конкретни действия от страна на ревизираното лице, а дали същите се обхващат от нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК е въпрос по съществото на спора, по който от страна на първоинстанционния съд не са изложени мотиви. Неправилно съдът не е изложил мотиви и по отношение установената от ревизиращите органи липса на касова наличност с аргумент, че е неотносима към ревизирания период. Предмет на процесното ревизионно производство са предпоставките от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК по отношение управителя на "П. Р. ПРОДАКШЪН" ООД, а не основанието, размерът и периодите на задълженията на юридическото лице. В този смисъл неправилно решаващият съд стеснява приложението на състава на отговорността на третото лице, с изискване действията от страна на управителя да са извършени през данъчните периоди, за които са установени задължения по отношение на дружеството. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е изискал от страна на ответника представяне на цитираната ГДД по чл. 75, ал. 3 ЗКПО за 2017 г. с която в РД се твърди, че е декларирано скрито разпределение на печалба, поради което с оглед констатираната непълнота на административната преписка, не може да бъде прието за изпълнено от страна на първоинстанционния на служебното задължение за извършване на цялостна проверка на оспорения пред съда ревизионен акт. Постановяването на съдебният акт при липса на мотиви и при непредставяне на цялата административна преписка препятства осъществяване на касационен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение. Предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, пропускът на съда налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, в хода на което съдът следва да изиска представяне на цялата административната преписка. За изясняване на спора от фактическа страна следва да се изследват релевантните за спора обстоятелства, като при необходимост се назначи съдебно-счетоводна експертиза. При постановяване на съдебния акт съдът следва да изложи мотиви при обсъждане на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно всяко едно от повдигнатите възражения от страните. Отделно от изложеното, в настоящето касационно производство касатора представя протокол за категоризиране на дълга на "П. Р. ПРОДАКШЪН" ООД, но на основание чл. 220 АПК касационният съд няма право на фактически установявания. Затова представеното доказателство е недопустимо за първи път да бъде подложено на преценка от касационния съд, тъй като обсъждането му само от касационната инстанция би лишила страните от възможността от една инстанция при тяхната преценка и съответно представяне/събиране на други доказателства от значение за спорното право. По изложените съображения, обжалваното решение подлежи на отмяна и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на Административен съд - София-град за ново разглеждане и решаване от друг съдебен състав, който след като извърши цялостна преценка на доказателствата по делото, да изложи правните си изводи и да се произнесе по съществото на правния спор. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение