Решение № 365 от 29.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 349/2009 г.

Решение № 365 от 29.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 349/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Осъденият С. Н. С. иска да се възобнови внохд 113/2009 г. на ОС - Плевен на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1 НПК по съображения, че деянието му не е престъпление. В съдебното заседание защитата му поддържа, че е ограничено правото на защита защото квалификацията на деянието не е изписана пълно, че доказателствата са преценявани с предубеденост за недостоверни негови обяснения и достоверни свидетелски показания на съучастника му, по отношение на който делото е приключило със споразумение, без да се вземе пред вид, че той е несъмнено заинтересован от изхода на делото. Прави се и довод за липса на мотиви към първоинстанционната присъда и въззивното решение. Искането е да се отмени съдебния акт и делото върне за ново разглеждане. Прокурорът е на становище, че няма основания за уважаване на искането. След преценка доводите и становищата на страните и проверка материалите по делото ВКС, I н.о., в настоящия състав намира: С влязлото в сила въззивно решение № 199/30.IV.2009 г. по внохд 113/2009 г. на ОС-Плевен е потвърдена присъда № 47/20.I.2009 г. по нохд 1814/2008 г. на РС-Плевен, с която С. Н. С. е признат за виновен и осъден за две престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 28, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1НК на по 3 (три) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим за това, че в гр. Т. на 29/30.Х.1999 г. и на 7.ХI.1999 г. при повторност, предварителен сговор с Т. П. К. и при първия случай и чрез използване на специално техническо средство (гаечен ключ) и МПС откраднали от ЧПТК "З." - Т., а във втория случай от П. Кр. П., 2 бр. Трупици с плужни тела за трактор ЮМЗ и ТК80, на стойност 380 лв., а във втория случай 1 бр. плуг на стойност 230 лв; на основание чл. 23 НК му е наложено да изтърпи 3 (три) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и на основание чл. 68 НК е постановено да изтърпи при общ първоначален режим наказанието 2 (две) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода по условната присъда по нохд 945/1966 г. на РС - Плевен. Както е посочено по-горе, присъдата и въззивното решение не са проверявани по касационен ред и са в сила - чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК. Искането е постъпило в съда на 1.VI.2009 г., т.е. в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. То обаче е неоснователно. При разглеждане на делото и постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения, които да се квалифицират като касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Неоснователни са доводите на защитата на осъдения С., че показанията на съучастника му К. са на заинтересован свидетел. Много преди изготвяне на споразумението за решаване на делото спрямо този подсъдим в обясненията си той е посочил, че С. участва в деянията с ясното съзнание, че двамата извършват кражба с цел набавяне на средства. Неоснователни са и доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с неизписване при правната квалификация на деянията на осъдения връзката с чл. 194, ал. 1 НК, след като съдът е посочил, че подсъдимият и съучастника му при конкретните условия - опасен рецидив и повторнст, при предварително сговаряне и при единия случай - чрез използване на техническо средство и МПС откраднали индивидуализираните чужди движими вещи. А този глагол се обяснява именно със съдържанието на чл. 194, ал. 1 НК, поради което и няма ограничаване на правото на защита за осъдения С. При възприетите за установени факти законът е приложен правилно - подсъдимият е осъществил и от обективна, и от субективна страна признаците на престъплението по чл. чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 28, ал. 1 НК. Без значение във връзка с квалификацията и отговорността на С. е обстоятелството, че обвинението е освободило от отговорност други лица, за които е прието, че не действат виновно. Не е налице и третото касационно основание - явна несправедливост на наложеното наказание. По размер е в предвидения по закон миниум на това наказание и няма основание за налагане на друго. Без значение в случая е приложението на чл. 68, ал. 1 НК. По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 425, ал. 1 НПК ВКС, I н.о.