Решение № 2991 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6394/2010 г.

Решение № 2991 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6394/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Едмонд Иванов Радев от гр. София срещу решение от 12.03.2010 г. по адм. д. № 7096/2009 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № АЕ2921 от 13.08.2009 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР за наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, за шест месеца, считано от 26.07.2009 г. Административният орган не е взел становище в съдебното производство. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред съда заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, за шест месеца, считано от 26.07.2009 г., като е зачетено времето на фактическото отнемане на свидетелството за управление. В заповедта са изложени мотиви, че с акт за установяване на административно нарушение № 251123 от 26.07.2009 г. е установено, че на 26.07.2009 г. жалбоподателят е управлявал МПС и е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство алкотест 931. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, видно от заповед № I-З-1393/09.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи, началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР е упълномощен да издава заповеди за налагане на принудителната административна мярка. Направил е изводи, че са установени материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, чието действие е обвързано от посоченото в заповедта прекратително условие. Решението е законосъобразно, постановено е въз основа на доказателствата по делото. В акта за установяване на административно нарушение е посочено, че водачът на лек автомобил С ДК № СА 42 8 НС е управлявал собствения си автомобил след употреба на алкохол. Установено е, че същият е отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкомер 931 за употреба на алкохол и му е издаден талон за медицинско изследване. Приложено е писмено обяснение на друг водач на автомобил, в което е посочено, че при движение на светофар е възникнала опасност да бъде ударен от водача на автомобил № СА 42 8 НС, който е бил сам в автомобила, а по-късно загубил контрол върху автомобила и навлязъл в зелените площи. По доклад на пристигналия на място полицейски инспектор е било видимо, че жалбоподателят е употребил алкохол. Безспорно е, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство. При тези данни недоказани са възраженията на жалбоподателя пред административния орган, че автомобилът е управляван от друго лице, което не е посочено и не е поискано разпитването му като свидетел в съдебното производство. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не е опровергал констатациите в акта с допустимите процесуални способи в хода на административното и съдебното производство, поради което правилно съдът го е кредитирал и въз основа на тях е извел законосъобразен извод, че е налице фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за налагане на процесната ограничителна мярка. Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на решението. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение