Решение № 4037 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4616/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт З.Захариева, срещу решение 1064 от 20.02.2023 г., постановено по адм. дело 10221/2022 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата са релевирани доводи за нищожност, алтернативно за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - "ФАР"АД, представлявано от процесуалния си представител адв. П.Георгиева с писмен отговор и представена допълнителна молба, оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а алтернативно административния акт да бъде отменен в обжалваната му част. Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на ФАРАД срещу решение 27/04/2/0/00484/3/01/03/02, изх. 01-2600/2395#12 от 25.07.2022г. издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в частта, с която се отказва изплащане на финансова помощ в размер на 82 325.19 лева. По данни от събраните пред първата инстанция доказателства, в това число цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, е прието за установено, че между дружеството и ДФЗ е подписан договор от 10.03.2017г. за безвъзмездна финансова помощ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. по подмярка 4.2 Инвестиции в преработката/маркетинг на селскостопански продукти от мярка 4 Инвестиции в материални активи. Предмет на инвестицията по проекта е Изграждане и въвеждане в експлоатация на обект: Чукова мелница и силозно складово стопанство в УПИ XXII, кв. 161, гр. Нови пазар, за производство на едро смляно брашно от сладка царевица. На 07.10.2020г. ФАРАД е подало заявка за окончателно плащане, със заявена в него сума от 2 825 211.55 лева. С оспореният административен акт изпълнителния директор на ДФЗ е одобрил изплащане в размер на 1 330 280,59 лева и е отказал частично изплащане на финансовата помощ за сумата от 82 325,19 лева, като е приел, че е установена недопустимост на част от разходите, за които са представени разходооправдателни документи. По делото е установено, че с решение 6913 от 23.11.2021г. постановено по адм. дело 6244 от 2021г. по описа на АССГ е отменено решение 27/04/2/0/00484/3/01/03/01, изх. 01-2600/2395 от 21.04.2021г. издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в частта с която е отказано изплащане на финансовата помощ в размер на 82 325,19 лева и е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне за окончателно плащане 27/04/2/0/00484/3/01 в частта, касаеща неодобрените разходи, описани в точка II от решението. За да постанови това решение административния съд е приел, че административен акт в оспорената част е немотивиран, тъй като не са посочени правни основания за отказа. С решение Върховният административен съд е постановил, че в частта, с която е отменен административния акт решението е постановено в съответствие с приложимия закон и е отменил първоинстанционното решение в частта, с която преписката е върната на административния орган. При тези данни, административният съд приема, че административния акт е нищожен, постановен е в противоречи на влязлото в сила съдебно решение 6913 от 23.11.2021г., постановено по адм. дело 6244 от 2021г. по описа на АССГ и Решение 9673 от 01.11.2022г., постановено по адм. дело 2256/2022г. на ВАС. Единствено така мотивиран и на основание по чл. 177, ал. 2 АПК, първоинстанционният съд постановява оспореното пред касационната инстанция решение, с което обявява атакувания пред него акт на изпълнителния директор на ДФЗ за нищожен, като същевременно осъжда ДФЗ да заплати на дружеството сумата от 658.60лв, представляваща разноски по делото. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съставът не споделя изводите на административния съд, че издаденото от изпълнителния директор на ДФЗ решение изх. решение 27/04/2/0/00484/3/01/03/02, изх. 01-2600/2395#12 от 25.07.2022г противоречи на влязлото в сила решение 6913 от 23.11.2021г., постановено по адм. дело 6244 от 2021г. по описа на АССГ, а оттам и за неговата нищожност. Съобразно чл. 177, ал. 2 АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В случая новоиздаденият акт е постановен именно в изпълнение и въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с което предходно издаденото от изпълнителния директор на ДФЗ решение, по същата заявка за плащане, е било отменено, тъй като е установено нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При съпоставката на съдържанието на отмененото решение на изпълнителния директор на ДФЗ и на новоиздаденото такова от изпълнителния директор на фонда, не се установява тъждество на мотивите на двата органа. При новото разглеждане на заявката за плащане изпълнителният директор на ДФЗ не се е произнесъл повторно относно установената от съда липса на основание за частичен отказ от финансова помощ в размер от 82 325,19 лева. А същия се е съобразил с мотивите на влязлото в сила отменително съдебно решение, сочещи на установен от административния съд "немотивиран" отказ от финансова помощ по заявката за окончателно плащане. Анализът на съдържанието на новоиздаденото решение, предмет на контрол за законосъобразност пред първата инстанция по настоящото дело, не обосновава извод, че след отмяната на първоначално издаденото решение с изх. 01-2600/2395 от 21.04.2021г. по съдебен ред, административният орган е издал повторно акт като отменения административен акт, с идентично съдържание, а оттам и извод, че същият противоречи на постановеното съдебно решение, което води до неговата нищожност и необходимостта от прогласяването й на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Административния орган е извършил нова преценка и е изложил конкретни мотиви за постановения отказ, като посочените фактически и правни основания не са били предмет на контрол за законосъобразност при обжалването на предходното решение. Затова оспореният административен акт не е в противоречие с влязло в сила решение на съда, както неправилно е приел първоинстанционният съд в обжалваното решение. С обжалваното решение Административен съд Административен съд София-град не е извършил преценка дали са налице изложените фактически и правни основания в решение 27/04/2/0/00484/3/01/03/02, с изх. 01-2600/2395#12 от 25.07.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Като не е разгледал приложените към делото доказателства, не ги е съпоставил с обжалваният административен акт и не е изложил мотиви, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неизлагането на мотиви по съществото на спора е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като поради липсата на такива мотиви касационният съд не може да се произнесе по същество поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК. Изложеното налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът следва да обсъди всички относими към спора доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство, да съпостави тези доказателства с мотивите в административния акт и да направи правните си изводи относно установяването на фактическите основания, описани в административния акт, както и по спазването на законовите изисквания при издаването му. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение второ във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение