Решение № 2041 от 23.2.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Булреал АД, [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. София, [улица], срещу Решение 3994 от 15.06.2022 г. на Административен съд София град (АССГ) по адм. дело 5146/2021 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Булреал АД срещу Заповед З-ЦУ-1604/28.04.2021 г., на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), с която на дружеството е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по Оперативна програма ' Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия (МСП), засегнат от временните противоепидемични мерки" по Заявление peг. BG16RFOP002- 2.095-5617, подадено от касатора. Касационният жалбоподател Булреал АД, счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото като твърди, че оспореният административен акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Счита за неправилен извода на съда, че офисът на дружеството не се намира на територията на търговски център, а от там намира за неправилно и заключението на АС за законосъобразност на постановения отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да отмени оспорената заповед. Претендира разноски за настоящото дело. Ответникът по касационната жалба изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, чрез процесуален представител, в съдебно заседание излага становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел за установено от фактическа страна, следното: Производството пред административния орган е образувано във връзка с подадено от Булреал" АД Заявление с peг. BG16RFOP002- 2.095-5617, с което дружеството е кандидатствало за предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по обявена процедура за подбор на проекти, ведно с изискуемите към него приложения, в т. ч. и декларация, че кандидатът е запознат с условията за кандидатстване и условията за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. по Схема за набиране на заявления за подкрепа "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки" (Условията), утвърдени със Заповед на Изпълнителния директор на НАП. Декларираният от жалбоподателя в заявлението код на основна дейност, съгласно КИД - 2008 (Приложение 3 към Условията) е 68.20 "Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти. Същият е кандидатствал за предоставяне на БФП в размер на 20% от оборота без ДДС за преустановена дейност на обект, извършвана в рамките на дейност с код по КИД - 2008 68. 20, която в проектното предложение е посочена като отдаване под наем на собствени недвижими имоти в обект - Стоков базар Илиянци, находящ се в гр. София, [улица]. В т. 1 от заявлението "Е-Декларации" жалбоподателят е декларирал общ оборот в лева без ДДС в размер на 1794033,78 лева. При извършена проверка от органите по приходите, резултатите от която са обективирани в Протокол cep. АА 0084077/29.01.2021 г., е установено, че проверяваният търговски обект на адрес: гр. София, [улица] офис сграда, стопанисвана от Булреал АД. В търговския обект има 1 бр. фискално устройство, за което са предоставени всички необходими документи и свидетелства за регистрация, договор за сервизно обслужване и паспорт. В търговския обект не се използва ПОС терминал и не се използва специален софтуер за регистриране и отчитане на продажбите. Административното производство е приключило с издаване на оспорената пред АССГ Заповед З-ЦУ-1604/28.04.2021 г. от изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 18 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците и Решение на Министерския съвет 947 от 18.12.2020 г, е постановен отказ за предоставяне БФП по ОП "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2. 095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнат от временните противоепидемични мерки" на "БУЛРЕАЛ" АД. Посоченият в заповедта мотив за отказа е, че дейността на дружеството в декларирания обект, който се намира извън търговски център/търговски център тип МОЛ, не е пряко засегната от въведените ограничения със заповедите на министъра на здравеопазването. Наред с горното е отбелязано, че заповедите на министъра на здравеопазването не ограничават извършването на икономическа дейност с КИД 68.20 "Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти", освен когато дейността се реализира при условията на т. 13 от Заповед РД-01-677/25.11.2020 г., изменена с т. 11 от Заповед РД-01-718/18.12.2020 г. - в търговски център/търговски център тип МОЛ. По тези причини е прието, че дружеството не е изпълнило едно от условията по раздел 11.1 Критерии за допустимост на кандидатите застъпено в т. 4, а именно: допустими са само кандидати, които са засегнати от временните противоепидемични мерки в резултат на Заповеди с РД-01-626/27.10.2020 г., РД-655/13.11.2020 г. и РД-01-677/25.11.2020 г. и Заповед РД-01-718/18.12.2020 г. на министъра на здравеопазването и развиват основна или допълнителна икономическа дейност /съгласно данни за 2019 г./ в един от посочените в т. 4 от раздел 11.1 Критерии за допустимост на кандидатите от Условията кодове, поради което се явява недопустим кандидат. По делото е изслушано вещото лице по допуснатата от съда съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което е посочило, че процесната сграда е разделена условно на две части - северна, ремонтирана през 2004 г. и южна, ремонтирана през 2013 г., в част от която ремонтът не е приключил. Двете части са свързани помежду си през широки коридори, отстрани на които са разположени магазини (пасажи). Входовете за посетители в северната част на сградата са три - два на източната фасада и един на западната. Южната част от сградата е с един двоен вход от изток и един двоен вход от запад. Обектите - магазини в сградата са 250 броя, от които 160 броя в южната част и 90 бр. в северната част. Достъпът до всичките магазини е през коридори. По източната фасада и частично по западната фасада има 27 обекта, които са с директни входове отвън. По южната фасада на сградата са разположени павилиони с достъп отвън, които са извън обема на сградата. Вещото лице е установило още, че търговските обекти /магазини/ в сградата се ползват за търговия на дребно. Всеки от магазините е за продажба на различен вид стоки. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Приел е за безспорно установено, че офисът на дружеството не се намира в търговски център. Съдът е приел за релевантна дефиницията за търговски център, дадена от Международната асоциация на търговските центрове (International Council of Shopping Centers), според която: търговски център в Европа представлява група от търговски помещения в една или повече сгради, които са планирани, развити и управлявани като един имот, с един собственик и имат минимум 5000 кв. м. брутна отдаваема площ (БОП) и собствен паркинг. При положение, че процесната сграда не разполага със собствен паркинг, то същата не представлява търговски център и следователно дейността на дружеството не е била ограничена от заповедите на министъра на здравеопазването. По изложените съображения, съдът е обосновал извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта, и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване. В т. 11. 1 от Условията - "Критерии за допустимост на кандидатите" е посочено, че следва да бъдат допуснати само кандидати, които са преустановили или ограничили дейността си в резултат на временните противоепидемични мерки, въведени със Заповеди с РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-655/13.11.2020 г., РД-01-677/25.11.2020 г., РД-01-718/18.12.2020 г., издадени от министъра на здравеопазването в търговските обекти, по отношение на които се заявява подкрепа, и които развиват основна или допълнителна икономическа дейност (съгласно данни за 2019 г.) в един от посочените в цитираната точка 4 от раздел 11.1 "Критерии за допустимост на кандидатите" от Условията кодове/сектори съгласно Класификация на икономическите дейности КИД - 2008 - Приложение 3 към Условията. Декларираният от жалбоподателя в заявлението код на основна дейност, съгласно КИД - 2008 (Приложение 3 към Условията) е 68.20 "Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти. Спорният по делото въпрос е дали дейността на дружеството се реализира при условията на т. 13 от Заповед РД-01-677/25.11.2020 г., изменена с т. 11 от Заповед РД-01-718/18.12.2020 г. - а именно в търговски център или търговски център тип МОЛ. На първо място неправилно съдът е приел за релевантно в конкретния случай определението за търговски център, направено от Международната асоциация на търговските центрове. В случая от значение е дефиницията, която е дадена в Заповеди с РД-01 -626/27.10.2020 г., РД-655/13.11.2020 г. и РД-01-677/25.11.2020 г. и Заповед РД-01-718/18.12.2020 г. на министъра на здравеопазването. В т. 13 от Заповед РД-01-677/25.11.2020 г. и т.11 на Заповед РД-01-718/18.12.2020 г. е посочено, че под търговски центрове се има предвид една или повече сгради, в които са разположени магазини, заведения и други търговски обекти. От доказателствата по делото се установява, че офисът на дружеството се намира на втория етаж на сграда, която представлява търговски център, по смисъла на цитираните заповеди, тъй като на нейния първи етаж са разположени магазини. Това което обаче не са установили нито административният орган, нито съдът, е как се осъществява достъпът до този офис дали през общите няколко входа на сградата, които са и за клиенти на разположените на първия етаж магазини, или до него е налице самостоятелен достъп, чрез отделен вход. Установяването на това обстоятелство е от значение за следващия спорен по делото въпрос: Дали дейността на дружеството е била засегната (преустановена или ограничена), в резултат на предприетите и въведени в страната временни противоепидемични мерки. Ако достъпът до офиса се е осъществявал единствено чрез общите входове за магазините, и не е разполагал със самостоятелен вход, отделен от останалите, то тогава дейността на дружеството би следвало да се приеме за засегната от противоепидемичните мерки. Горните обстоятелства обаче са останали неустановени. При това положение оспореният пред АССГ отказ за предоставяне на БФП се явява незаконосъобразен като постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно в нарушение на разпоредбите на чл. 7 и чл. 9, ал. 2 АПК. Видно от изложеното изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон. Това прави обжалваното решение неправилно и съдът следва да го отмени. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да постанови решение, с което да отмени оспорения отказ и да върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед на изхода от спора, направеното от касатора искане за присъждане на съдебни разноски по делото се явява основателно. На основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Националната агенция за приходите юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, да заплати на касатора направените по делото разноски за настоящата съдебна инстанция. Същите са в размер на 1700 лева - платена държавна такса за настоящата съдебна инстанция. Доколкото не е поискано изрично присъждането и на разноските за първоинстанционното производство, същите не следва да се присъждат. Липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 228 във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд